Решение № 711 от 13.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1791/2009 г.

Решение № 711 от 13.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1791/2009 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Добрила Василева Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 506 от 11.06.2010 г. е допуснато касационно обжалване на решението от 8.07.2009 г. по гр. д. № 2629/2003 г. на С. апелативен съд, с което е отхвърлен ревандикационния иск на ищците относно собствеността на два гаража и три магазина, намиращи се в сградата на ул. "Д.", № 34, София, които се държат от ответника "....", АД, София. Обжалването е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК - поради противоречие с ТР № 1/1995 г. на ОСГК на ВС относно приложението на З. В касационната жалба се поддържа, че решението е необосновано и в противоречие с материалния закон. Ответникът [фирма] оспорва жалбата като неоснователна и поддържа становище, че имотите не съществуват реално до размерите в които са били отчуждени, тъй като са извършени конструктивни промени и затова не подлежат на възстановяване по З. За да се произнесе по жалбата настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: Спорът по делото е за собствеността на двата бивши гаража и магазин, които са били изградени в сутерена и партерния етаж на сградата в[населено място], ул. "Д.", № 34 и са принадлежали на наследодателите на ищците. Не е било спорно, че тези обекти са одържавени по ЗОЕГПНС, а частта на един от собствениците- К. Г. е била и конфискувани с присъда по Наредбата-закон за съдене от народен съд, отменена впоследствие по реда на надзора с оправдаване на подсъдимия. Понастоящем имотът се ползва от ответника [фирма], като е преобразуван в магазин за мебели със склад и гараж в сутеренното помещение. Според ищците помещенията на двете нива- партер и сутерен, съществуват реално до размерите, в които са одържавени и затова са възстановени по силата на закона- чл, 1, ал. 1 З., с което обосновават легитимацията си на собственици към настоящия момент. Поради извършените вътрешни преустройства, промененото предназначение на имота и увеличената площ с разширение на двете помещения в южна посока ответникът противопоставя възражение, че отчуждените имоти не съществуват и е налице нов обект на собственост, който не подлежи на възстановяване. За да отхвърли иска въззивният съд е изложил съображения, че поради липсата на надлежно одобрени архитектурни проекти и други доказателства относно изграждането на сградата и извършените по-късно преустройства, не може да се произнесе по въпроса дали тя съществува реално и подлежи ли на възстановяване по чл. 1 З. Така направените изводи на въззивния съд са необосновани, противоречат на данните по делото и са довели до неправилно приложение на материалния закон. Въобще не са обсъдени заключенията на назначените технически експертизи и другите писмени доказателства по делото, което съставлява и нарушение на съдопроизводствените правила и е основание за отмяна на решението. Като цяло решението е в противоречие с ТР № 1/95 г. на ОСГК на ВС. Неоснователно е съображението, че липсват годни доказателства- архитектурни проекти, от които да се установи състоянието на сградата. По делото е представен архитектурен проект, одобрен със строителен билет № 615/41 г., въз основа на които е извършено строителството на сградата. Според в. л. Е. Ц. - заключение от 24.01.2003 г. и в. л. С. Я. - л. 210 от въззивното производство, както и заключението на в. л. Г. С. - от 8.04.2003 г. този архитектурен проект, съпоставен с другите данни по делото, позволява да се направи индивидуализация на имота и на спорните обекти към момента на построяването им, а именно че се касае за сграда със сутерен и партер, които са се ползвали като гаражи, както и три магазина на партера, надпартерен етаж-мецанин с 16 кантори, три жилищни и един мансарден етаж. Необосновани са изводите и за липсата на доказателства била ли е засегната сградата от бомбардировките през 1943-44 г., кои нейни части и в какъв вид са възстановени, тъй като от представения протокол- опис от 6.04.1949 г. /стр. 64 от делото на С./, съставен при предаване на одържавения имот на "Софжилфонд"е видно, че процесните обекти не са били засегнати от бомбардировките, като същият протокол дава подборно описание на отделните обекти в сградата относно техния вид, размери, състояние, предназначение и начин на ползване, които са били взети предвид от техническата експертиза, дала заключение за индивидуализацията на имота. Данни за процесните обекти се съдържат и в представените нотариални актове за собственост. От друга страна, дори и да е вярно твърдението, че е имало разрушения и в партера и те са възстановени от тогавашното държавно предприятие Д., това е станало във вида им преди одържавяването и ползва собствениците на имотите, каквито тогава са били наследодателите на ищците. По делото са представени доказателства и за това, че през 1983 г. сутеренът и партерът са били преустроени в магазин за хранителни стоки "З. ", а след 1992 г. и към настоящия момент- в мебелен магазин, който се стопанисва от [фирма], като търговската площ е разположена в партера, а в сутерена са гаражи и складове. Към момента на разглеждане на делото площта на партера и сутерена е намерена увеличена чрез разширение в дълбочина- в южна посока, а също така са констатирани вътрешни преустройства, извършени чрез премахване на някои стени и изграждане на нови, направа на стълби и асансьор, затваряне на врати и отваряне на нови и др. Следващото преустройство е извършено през 2001 г., когато магазин "З. " е предоставен на ответника и е преустроен от него в магазин за мебели. По делото няма категорични доказателства кога е извършено разширението в южна посока, с което се е увеличила площта на двете нива- преди или след 1992 г., но като се има предвид, че магазин "З. " е описан с площ 750 кв. м., каквато е и настоящата площ на магазина за мебели, следва да се приеме, че разширението е извършено през 1983 г. и че към 1992 г. имотът е заварен в този вид, а другите промени са направени по-късно от ответника. Това се потвърждава и от данните за извършеното преустройство от ответника, където в архитектурния проект при заснемане на съществуващото положение южната граница е показана не по първоначалното местоположение / според арх. проект от 1941 г. и според състоянието при построяване на сградата/, а по новото местоположение след разширението, извършено при създаването на магазин "З. " през 1983 г. Освен че съдържа косвени данни за положението на имота към 1992 г. извършеното преустройство от ответника е без значение за делото, тъй като се отнася за по-късен период от време, докато за правилното приложение на закона е меродавно състоянието към момента, в който З. е влязъл в сила. Съпоставяйки данните към двата меродавни момента- отчуждаването и влизането в сила на З., следва да се направи извод, че имотът съществува реално до размерите, в които е отчужден и се възстановява в същите размери по силата на закона. В този смисъл са и фактическите констатации в заключенията на приетите по делото технически експертизи, докато изводът за реално съществуване на обектите по смисъла на чл. 1 З. е правен и се извежда от съда при приложението на съответната материалноправна норма. Практиката по приложението на З. е обобщена в ТР № 1/1995 г., според което необходимо и достатъчно е одържавените имоти да са налице и да съществуват като обекти на собственост. Това условие в случая е изпълнено, тъй като помещенията и на двете нива- сутерен и партер, съществуват в размерите, в които са одържавени, макар и сега да са включени в по- големи по площ и с друго предназначение помещения. На ниво сутерен съществуват и четирите стени на бившите гаражи, като връзката с пристроената част се осъществява чрез направата на една врата на южната стена. На ниво партер южната стена и част от западната са съборени и заедно с разширението е оформена обща търговска площ- изложбена зала за мебели, но това също не е довело до възникване на нов обект на собственост, тъй като останалите стени, под и таван / т. е. другите граници, очертаващи пространствено имота/ са запазени. Неоснователно е възражението на ответника, че поради някои конструктивни промени е създаден нов обект, който е различен от одържавения. Това възражение поначало не почива на категорични доказателства относно момента на извършените промени в конструкцията, а на предположения от страна на в. л. М. А., направени въз основа на т. н. кофражен план. Промяната се изразява в премахване на две от съществуващите и изграждането на три нови колони / а според в. л. и в премахване на колоните и преизграждането им на приблизително същото място/, което преустройство обаче дори и да е извършено, не засяга цялостната конструкция на тази част от сградата и тя остава в същия вид, т. к. партерът има специфично разположение- ограничен е от под, таван и три стени и затова площта му е увеличена чрез разширение в единствено възможната посока- на юг. В останалите посоки помещението е с непроменени параметри, поради което е запазено като обект на собственост и подлежи на възстановяване. Съгласно разясненията, дадени в ТР № 1/95 г. промененото предназначение на одържавения имот не е основание да се откаже реституция, поради което данните по настоящото дело, че помещенията са променени функционално и им е придадено друго предназначение, са без правно значение за действието на закона. Свързаните с промяната в това преустройство вътрешни строителни работи- направа на ново стълбище, асансьор, който да свързва сутерен и партер, нови врати и подходи, частично изграждане на нови стени и др., в резултат на което имотът е придобил друг вид, също не са от съществено значение, след като не са довели до възникването на нов обект на собственост. Разрешението относно пристроената част също следва да се съобрази с практиката, обобщена в ТР № 1/95 г., като се имат предвид данните, че новопостроените части могат да имат самостоятелно съществуване чрез отделен достъп за сутеренния етаж, а партера- чрез възстановяване на премахната южна стена. С оглед на това положение имотът следва да се възстанови до размерите, в които е одържавен, а останалите части не подлежат на възстановяване и остават в собственост на държавата или на този, който ги е изградил. С оглед възможността да бъдат отделени, тези части не могат да се считат присъединени към главната / възстановената вещ/ съгласно чл. 97 ЗС и да се възстановят заедно с нея, каквото становище се поддържа от ищците. В обема на възстановената част се включват и един магазин и склад на ниво партер, а другите два магазина са извън предмета на делото, съгласно направеното от ищците уточнение на претенцията. Имотите следва да се възстановят в границите, очертани по скицата на в. л. Я. стр. 212 и 213 от делото на С. Тъй като не е спорно, че обектите се владеят от ответника "А. трейд", АД, той следва да бъде осъден да ги предаде на ищците на основание предявения иск по чл. 108 ЗС и настъпилото възстановяване на собствеността по силата на чл. 1 З., а по отношение наследниците на К. Г. - и по силата на отменената присъда и отпадане действието на конфискацията. По делото не е спорно и обстоятелството, че преди одържавяването имотите са принадлежали на наследодателите на ищците, а част от тях и лично на ищцата София В., което е видно и от представените нотариални актове за собственост и преписките по одържавяване. Спазено е и условието собствениците да не са били обезщетени с пари или с друг равностоен имот. По отношение на останалите ответници искът правилно е отхвърлен, тъй като няма данни те да владеят части от имота и затова спрямо тях решението следва да бъде оставено в сила. В частта относно иска по чл. 59 ЗЗД решението спрямо ответника "А. трейд" е обезсилено и производството по делото е прекратено, а решението на въззивния съд в тази част не е обжалвано, поради което тази претенция не е предмет на касационното производство. С оглед изхода от делото на ищците се дължат разноски в размер на 1900 лв. за всички съдебни инстанции. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 2 и 3 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение