Решение № 4697 от 27.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5747/2014 г.

Решение № 4697 от 27.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5747/2014 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на областен управител на област Сливен против решение № 18 от 04.03.2014 г., постановено по адм. д. № 19 по описа за 2014 г. на Административен съд - Сливен. Релевират се доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му. Ответникът по касационната жалба - Общински съвет Нова Загора не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура представя становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Сливен е отхвърлил оспорването на областния управител на Област Сливен обективирано в Заповед № РД-11-16-003 от 21.01.2014 г. на Областен управител на Област Сливен против Решение № 1012/20.12.2013 г. на Общински съвет гр. Нова Загора, с което на основание чл. 13 от Правилника за организацията и дейността на общински съвет, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация, Общински съвет гр. Нова Загора е определил възнаграждение на заместник-председателя на Общинския съвет в размер на 70 на сто от възнаграждението на Председателя на Общински съвет гр. Нова Загора. Съдът е приел, че общинският съвет е действал в рамките на закона - чл. 24, ал. 2 ЗМСМА и правилата на Правилника за организацията и дейността на Общинския съвет, но е процедирал при условията на оперативна самостоятелност, каквато му предоставя закона, чрез оправомощаване с вътрешния акт да уреди статута на заместник-председателите на съвета. В мотивите си съдът е разсъждавал при каква форма на компетентност действа общинският съвет в конкретната ситуация при определяне възнаграждението на заместник-председателите на общинския съвет. Решението на съда е правилно и същото е постановено в съответствие с приложимия материален закон. Съгласно разпоредбата на чл. 24 от ЗМСМА общинският съвет избира от своя състав председател на съвета. Общинският съвет може да избере един или повече заместник-председатели на съвета. Условията и редът за избиране и правомощията на заместник-председателя се уреждат в правилника по чл. 21, ал. 3. Въпросът за възнагражденията на общинските съветници и председателя на общинския съвет е уреден в разпоредбата на чл. 34 от ЗМСМА. Законът е посочил и предвидил максимален размер, до който общинският съвет определя възнагражденията им. Размерът на заместник-председателите на общинските съвети не е законово определен с изрична правна норма на ЗМСМА. Основният правен спор по делото се заключава в това дали при определяне размера на възнаграждението на заместник-председателите общинският съвет следва да прилага разпоредбите, уреждащи възнагражденията на общинските съветници, изхождайки от обстоятелството на липса на изрична законова регламентация и че заместниците на председателя са също общински съветници или по силата на законовата делегация на чл. 24, ал. 2 ЗМСМА с правилниците за дейността на общинските съвети възнаграждението на заместниците на ОС са в компетентност на самите общински съвети. Административният съд е приел за правилно второто разбиране, като е посочил, че в тази хипотеза общинските съвети разполагат с оперативна самостоятелност за определяне размера на възнаграждението. Настоящата инстанция намира за правилно решението на съда по основния правен въпрос. Както председателите, така и останалите членове на общинския съвет, са общински съветници. Заместник-председателите на ОС също са общински съветници, но се отличават от всички останали по по-големите правомощия и отговорности, които изпълняват. Органът, който определя правомощията на заместниците на ОС, е самият общински съвет. Това се извършва по силата на законовата делегация. Съгласно нормата на чл. 24, ал. 2 ЗМСМА общинският съвет с правилника по чл. 21 ЗМСМА може сам да определи и възложи на заместниците на председателя правомощия като вътрешни органи на съвета. Ето защо, и след като законът мълчи по този въпрос, по аргумент за по-силното основание, той може да определи и техния статут. Това разбиране съответства на принципното положение, че по-големите отговорности следва да бъдат оценявани по-високо от общия случай на изпълняване на правомощия като общински съветници. Правилно съдът е приел, че в закона не е конкретизирано и положението на зам.-председателя на ОбС и неговите правомощия. Тази възможност е предоставена отново на самия общински съвет с разпоредбата на чл. 34, ал. 2 и чл. 21, ал. 3 и следователно негово е правото и задължението да уреди статута на зам.-председателя с приетия Правилник за организацията и дейността на общинския съвет, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация. Следователно правилно възраженията на касатора, че зам.-председателят на ОбС следва да получава възнаграждение както всеки един общински съветник, са били приети от съда за неоснователни. Правомощията на зам.-председателя, предполагат по-големи отговорности и задължения от тези на общинския съветник. В този смисъл правилно общинският съвет е преценил, че той следва да получава и по-голямо възнаграждение от общински съветник. Предвид изложеното, решението на Административен съд - Сливен следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд