Определение № 1986 от 17.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1243/2026 г.

Производство по чл.307, ал.1 ГПК. Образувано по молба с вх.№ 7096/04.03.2026 г. на С. Р. В. за отмяна на влязло в сила съдебно решение № 1026/30.06.2025 г. по гр.д.№ 5527/2024 г. на РС Русе, с което се признава съществуването на вземане на „Топлофикация Русе“ АД по отношение на С. Р. В. за сумата 216,27 лв. – стойността на доставена топлинна енергия по 16 бр.фактури, за период от 22.12.2022г. до 20.08.2023г., със законната лихва от 07.11.2023 г. до изплащане на сумата, 11,02 лв. лихви за забава, както и 377,30 лв. разноски по ч.гр.д.№ 5771/2023 г., от които 75 лева държавна такса, 202,30 лева за особен представител и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. В молбата се твърди, че е налице основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, както и че е нарушено правото на участие на молителя по делото поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, във връзка с призоваването - основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Поддържа се, че съдът е приложил процедурата по чл.47 ГПК формално и е назначил особен представител, въз основа на невярна и неточна информация за нейния адрес. Молителката е поискала спиране на изпълнението на влязлото в сила съдебно решение по гр.д.№ 5527/2024 г. на РС Русе. С разпореждане № 72/26.03.2026 г., на молителката е указано да внесе обезпечение в размер на 309,12 евро по сметка на Върховния касационен съд, която с молба 07.04.2026 г. е поискала съдът да приеме, че обезпечението е внесено по запорираната й сметка от ЧСИ. Съгласно разпоредбата на чл.309, ал.1, изр.2 от ГПК, спирането на изпълнението на влязло в сила съдебно решение става при условията на чл.282, ал.2-6 от ГПК, поради което молителят е длъжен да представи надлежно обезпечение за евентуалните вреди от спирането на изпълнението, което при решения за парични вземания се определя от присъдената сума. Указанията не са изпълнени, тъй като вземането на молителя от банковата му сметка не представлява „надлежно обезпечение“ по сметката на Върховния касационен съд, с оглед на което искането следва да се остави без уважение. Молбата за отмяна на влязлото в сила при условията на чл.296 т.2 ГПК съдебно решение е подадена от процесуално легитимирана страна и в тримесечния преклузивен срок, съгласно чл.305, ал.1, т.5 ГПК, предвид твърденията на молителя за узнаване на решението на 03.12.2025 г. Воден от изложеното, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че подадената молба за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК е редовна и процесуално допустима, поради което страните следва да се призоват за разглеждане на делото в открито заседание. Събирането на доказателства за изясняване на обстоятелствата в молбата за отмяна е допустимо, поради което следва да бъдат приети удостоверенията по т.1 и т.2 от молбата. Останалите доказателствени искания нямат връзка към преценката на съда дали е налице основанието за отмяна по чл.303, ал.1, т.5 ГПК, поради което следва да бъдат отхвърлени като неотносими. От изложените в молбата за отмяна обстоятелства, настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че не се обосновава мотивирано основание за отмяна на съдебното решение по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, тъй като удостоверенията за постоянен и настоящ адрес, както и служебна бележка от работодателя нямат връзка с решаването по същество на възникналия правен спор, а съдебно удостоверение за вписан отказ от наследство не е представен с молбата за отмяна. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение