Определение № 10352 от 20.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10434/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С определение № 31454 от 07.08.2026 г., постановено по адм.д. № 9757/2026 г. Административен съд София – град (АССГ) е оставил без уважение искането на Ц. Г. М., за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № GPAM-2165720/31.07.2026 г., издадена от младши автоконтрольор към отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „з“, подб. „дд“ от ЗДвП на лицето е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на СУМПС на водач, извършил нарушение по чл. 175а, ал. 1 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 12 месеца“. Срещу определението е подадена частна жалба от Ц. Г. М., чрез адв. Митрева. В жалбата са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение, поради нарушение на материалния закон – основание по чл. 209, т. 3 от АПК, във връзка с чл. 236 от АПК. Иска се отмяна на съдебния акт и уважаване на искането за спиране предварителното изпълнение на мярката. Ответникът по частната жалба – младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при СДВР, не изразява становище по частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, срещу подлежащо на обжалване определение. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството пред АССГ е образувано по жалба на Ц. Г. М., срещу ЗППАМ № GPAM-2165720/31.07.2026 г., издадена от младши автоконтрольор към отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „з“, подб. „дд“ от ЗДвП му е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на СУМПС на водач, извършил нарушение по чл. 175а, ал. 1 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 12 месеца“. В заповедта е посочено, че на 31.07.2026 г. в гр. София, на паркинга на магазин „Джъмбо“, с посока от [улица]към магазин „One Minute“, жалбоподателят е управлявал лек автомобил „БМВ 525i“ с рег. № [рег. номер], като е използвал път, отворен за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари, изразяващо се във форсиране на двигателя, превъртане на задните моторни колела и поднасяне на задната част на автомобила последователно надясно и наляво, с което е застрашил останалите участници в движението. Прието е, че с тези действия е извършено нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. АССГ е отхвърлил, като неоснователно искането за спиране на предварителното изпълнение на административния акт. Съдът е уточнил, че искането за спиране е обосновано от жалбоподателя с твърдения, че следвало да започне работа, за която се изисква правоспособност за управление на МПС. АССГ е приел, че по делото не са представени доказателства установяващи твърденията на М., както и такива обосноваващи извод, че свидетелството за управление на МПС е от изключително значение при упражняване на бъдещата му трудова дейност. Първоинстанционният съд е приел, че в случая предварителното изпълнение на заповедта е в обществен интерес, на който не е противопоставен застрашен или накърнен личен интерес на жалбоподателя, със същата степен на значимост. Определението е правилно. Оспорената ЗППАМ № GPAM-2165720/31.07.2026 г., издадена от младши автоконтрольор към отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с която на Ц. Г. М. е наложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з“, подб. „дд“ от ЗДвП, подлежи на предварително изпълнение по силата на закона – чл. 172, ал. 6 ЗДвП. В Закона за движение по пътищата не са предвидени основанията за спиране на допуснатото предварително изпълнение, поради което следва да намерят приложение общите разпоредби на чл. 166, ал. 2 във връзка с ал. 4 АПК. Според разпоредбата на чл. 166, ал. 4 АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. Условията на чл. 166, ал. 2 АПК изискват предварителното изпълнение да може да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Обосновани са изводите на АССГ, че Ц. Г. М., в чиято тежест е да установи нормативно предписаните изисквания, не е доказал значителна или труднопоправима вреда, която би понесъл като пряка последица от допуснатото предварително изпълнение на заповедта. Твърденията на частният жалбоподател за вреди от временното отнемане на СУМПС, изразяващи се в невъзможност да упражнява трудовите си задължения, като шофьор не могат да обосноват сами по себе си основателност на искането. Конкретната ПАМ е с превантивен и преустановителен характер и има за цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административни нарушения. Правилна е преценката на съда, че предварителното изпълнение на процесната заповед е допуснато по силата на закона в обществен интерес, на който не е противопоставен застрашен или накърнен личен интерес на жалбоподателя със същата или по-висока степен на значимост. Към частната жалба е представен договор от 31.07.2026 г. сключен между Ц. Г. М. и „ВА ЛИ ДА ТРАНС“ ЕООД, от който се установява, че жалбоподателят е назначен на длъжност шофьор на товарен автомобил от 03.08.2026 г. Представеният пред настоящата инстанция договор не обосновава извод за основателност на искането за спиране на предварителното изпълнение на акта. Несъмнено всяко предварително изпълнение от органа може да причини неудобства и да засегне права и интереси за неговия адресат. В случая, дори и да се приеме, че на жалбоподателя би била причинена вреда от невъзможността му да започне работа и да осъществява трудова дейност по сключения с „ВА ЛИ ДА ТРАНС“ ЕООД договор, то същата не е нито значителна, нито труднопоправима. Съгласно постоянната практика на ВАС, като значителна или труднопоправима вреда се определя само такава, която не може да бъде репарирана по обезщетителен ред, каквато в случая не се установява. Предварителното изпълнение на издадената заповед е допуснато по силата на закон, поради което на нормативно ниво е отчетен превес на обществения интерес над интереса на адресата на акта. Конкретно защитимият интерес на отделния субект подлежи на доказване, който в процесния случай правилно е приет от АССГ за недоказан при изследване на предпоставките по чл. 166, ал. 2 АПК. Доказването на твърдяна реална вероятност от настъпване на значителна или труднопоправима вреда е в тежест на оспорващия. Единствено твърденията на жалбоподателя, че е възпрепятстван да започне нова работа като шофьор и вероятността, че ще бъде уволнен, не са достатъчни за изпълнение на основанието на чл. 166, ал. 2 АПК. При съобразяване на гореизложеното, обжалваното определение, като правилно постановено следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 1, предл. 1, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,