Определение № 116 от 17.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 202/2022 г.

Отправено е писмено искане с молба от 15.02.2022 г. от страна на трето за производството лице В. П. Я. ЕГН: [ЕГН] за спиране на основание чл.229, т.4 ГПК на производството по частна касационна жалба подадена от процесуалния пълномощник на „П и П Рента Кар“ ЕООД ЕИК[ЕИК] срещу определение № 2316 /31.08.2021 г. по в.ч.гр.д. №2594/2021 на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане № 446 от 30.06.2021 г. по т.д. №952/2021 г. на СГС, с което е върната ИМ на същото дружество в частта, по отношение на акцесорната претенция за заплащане на мораторна лихва -обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД, върху претендираното с главния иск застрахователно обезщетение в размер на 167 000 лева по имуществена застраховка „Автокаско“ срещу ЗАД „Армеец“. Искането е обосновано с наличието на висящо производство по други дела по спорове за качеството наследник на П. Х. Я.-едноличен собственик на капитала на ищцовото търговско дружество. Настоящият състав на ВКС,Второ т.о. счита молбата за неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл.229 т.4 ГПК, съдът спира исково производство, когато в същия или друг съд се разглежда друго дело, решението, по което ще има значение за правилното решаване на спора. Цитираната разпоредба има предвид, като основание за спиране, висящ процес по конкретен спор, решаването на който ще има значение по обусловения от него друг правен спор. В случая, с настоящата ЧКЖ съдът е сезиран с чисто процесуален спор относно редовността на ИМ в частта, с която се претендира от ищеца осъждането на ответника да заплати лихва по чл.86 ЗЗД и няма отношение към материалноправния спор между ищеца и третото за процеса лице за това, кой притежава качеството наследник на П. Х. Я.-едноличен собственик на капитала на ищцовото търговско дружество. Следователно не е налице основание за спиране и разглежданата молба е неоснователна. С оглед изложеното, настоящият състав на ВКС,Второ т.о.