Решение № 8250 от 18.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 620/2014 г.

Решение № 8250 от 18.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 620/2014 г., IV о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Фермер" СНЦ, със седалище и адрес на управление гр. Цар Калоян, ул. "Подп. Калитин" № 1, подадена чрез пълномощник адвокат Емилия Събева, срещу решение № 74 от 28.11.2013 г., постановено от Административен съд - Разград по адм. дело № 193/2013 г. по описа на съда. С последнотото е отхвърлено оспорването на сдружението, с което се иска обявяване на нищожност на решение № 22 на общински съвет Цар Калоян, обективирано в протокол № 2 от 15.03.2010 г. В жалбата са развити доводи, че решението на съда е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на процесуалните правила- отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че съда неправилно е приел, че решението на общинския съвет е издадено в предвидената от чл. 59 от АПК форма и съдържа изискуемите реквизити. Претендира също, че решението на съда е издадено в нарушение на чл. 37п от ЗСПЗЗ и иска отмяната му, ведно с присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба - Общински съвет Цар Калоян не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С решение № 74 от 28.11.2013 г. по адм. дело № 193/2013 на Административен съд - Разград е отхвърлено искането на "Фермер"СНЦ да се обяви за нищожно Решение № 22 по Протокол № 2/15.03.2013 г. на Общински съвет - Цар Калоян. Съдът е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган - Общински съвет - Цар Калоян, в съответствие с чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА и с оглед предмета на решението - отдаване под наем и аренда на мерите и пасищата общинска собственост/чл. 37п (отм.) и чл. 37о от ЗСПЗЗ/, в предвидената от закона писмена форма, като са посочени фактическите и правни основания за издаването му. Също така съдът е посочил, че дори да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при постановяването на един административен акт, както е твърдял настоящият касатор, то те не водят до неговата нищожност, а до неговата недействителност. Първоинстанционният съд е преценил, че допуснатото нарушение на чл. 37п, ал. 1 от ЗСПЗЗ, което касае срока, за който посочените в оспореното решение мери и пасища ще се отдават под наем или аренда не е толкова тежко, че да доведе до нищожност на оспореното решение на Общинския съвет. С тези аргументи Административният съд Разград е счел, че доводите на жалбоподателя срещу оспореното решение на Общинския съвет - Цар Калоян не са основание да прогласи нищожността му, поради което е оспорването е отхвърлено. Обжалваното решение е правилно. В съдебната теория и практика се приема, че нарушение на материалноправния закон води до нищожност на административния акт тогава когато той е изцяло лишен от законово основание, при пълна липса на предпоставките на материалния закон. В случая процесното решение на Общински съвет - Цар Калоян е взето на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА и чл. 37п и чл. 37о от ЗСПЗЗ. Спазено е изискването и на чл. 27, ал. 4 и ал. 5 от ЗМСМА, като с поименно гласуване с 10 гласа "за"и 2 гласа "въздържал се" общинският съвет е взел оспореното решение, като е дал съгласие за предоставяне под наем за срок от 1 календарна година за индивидуално ползване на земеделски стопани, отглеждащи пасищни животни, или на лица, които са поели задължение да ги поддържат в добро земеделско и екологично състояние, чрез публично оповестен търг по условия и ред, определен със заповед № РД -09-116 от 21.02.2011 г. на Министъра на земеделието и храните, при начална тръжна цена от 6.00 лв. на "Пасища и мери" и "Изоставени трайни насаждения", публична общинска собственост, на територията на Община Цар Калоян. Както правилно е преценил първоинстанционния съд - основания за обявяване нищожността на процесното решение на общинския съвет изцяло липсват. Твърдението за нарушение на материалноправни разпоредби е неотносимо към искането за обявяване на нищожност на административния акт, поради това, че съдът служебно следи за правилното приложение на материалния закон само в случаите когато е направено оспорване на административен акт за законосъобразност, а в конкретния случай настоящият касатор е пропуснал срока за това. В производството пред административния съд касаторът е поискал прогласяване нищожност на административния акт - Решение № 22 по Протокол № 2/15.03.2013 г. на Общински съвет - Цар Калоян. В това производството съдът е изследвал основанията, които обуславят нищожност на административния акт, като обосновано и законосъобразно е приел, че е издаден компетентен орган - Общински съвет - Цар Калоян, в съответствие с предмета на решението - отдаване под наем и аренда на мерите и пасищата общинска собственост и е в предвидената от закона писмена форма, като съдържа разпоредителна част, в която ясно е изразена волята на административния орган. Т върденията, повторени отново и в касационната жалба, касаещи нарушения на чл. 37п (отм.) от ЗСПЗЗ, относно срока за отдаване под наем или аренда на мерите и пасищата, не са взети предвид от решаващия съд, тъй като са относими към произнасяне по материалната незаконосъобразност на акта, респективно по осъществяване на контрол за правилно приложение на материалния закон, а не като основания обуславящи нищожност на акта. За да бъде обявена нищожност на административния акт е необходимо наличието на съществен и особено тежък порок на изискването за законност, какъвто в процесния случай не е налице. Правилно административният съд е съобразил, че административният орган е посочил като правни основания чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА и чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ във вр. с чл. 37о, ал. 1, 2 и 3, чл. 37п от ЗСПЗЗ. С чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА е определена компетентността на общинския съвет да - "приема решения за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество и определя конкретните правомощия на кмета на общината и кметовете на райони и кметства", а с чл. 37о и чл. 37п (отм.) от ЗСПЗЗ е дадена законова възможност мерите и пасищата - общинска собственост, да се отдават под наем или под аренда на земеделски стопани, отглеждащи пасищни животни, или на лица, които са поели задължение да ги поддържат в добро земеделско и екологично състояние за срок до 5 календарни години, чрез публично оповестен търг по условия и ред, определен от Министъра на земеделието и храните. Посочването на тези правни основания обуславят действителност на административния акт с оглед компетентността на органа да се разпорежда с процесните имоти - общинска собственост. В случая правилно административният съд е изследвал основанията за нищожност на административния акт, тъй като контролът относно реда за предоставяне ползването на конкретните обекти и приложимата материалноправна уредба е предмет на производство по оспорване законосъобразността на акта на основанията по чл. 146 от АПК. По изложениете съборажения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното съдебно решение е съобразено с материалния закон, обосновано е и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение