Определение № 55 от 26.01.2026 г. на ВКС по н. д. № 803/2025 г.

Производството е образувано по спор за подсъдност между Софийския районен съд и Софийския градски съд по повод разглеждането на молба от Н. В. М., чрез защитника му адв. Р. П., за допълване на решение от 26.06.2025 г. по н.а.х.д № 4170/2025 г. на Софийския градски съд с произнасяне по направеното по него в съдебно заседание искане за присъждане на разноски за адвокат. След запознаване с относимите към предмета на спора материали по делото, настоящият съдебен състав установи следното: С решение от 26.06.2025 г., постановено по к.н.а.х.д. № 4170/2025 г. състав на СГС-НО е отменил решение от 28.05.2025 г., постановено по НАХД № 4991/2025 г. на Софийския районен съд-Наказателно отделение, 3-ти състав и вместо това е признал Н. В. М. за невиновен и го е оправдал по обвинението за извършено дребно хулиганство по смисъла на чл. 1, ал. 3 УБДХ. С това решение съдът е пропуснал да се произнесе по поставено на вниманието му от защитника на М. искане за присъждане на направените от последния разноски по делото за адвокатско възнаграждение. В срока по чл. 144 АПК вр. чл. 248, ал. 1 ГПК М., чрез защитника си, е подал молба за допълване на касационното решение с произнасяне по отношение на искането за присъждане на разноски за адвокат. С разпореждане (без дата на постановяване и без мотиви) председателят на съдебния състав от СГС е указал изпращане на делото на СРС по компетентност. С определение № 3679 от 28.08.2025 г. СРС-НО, 3-ти състав също е отказал да се произнесе по молбата, аргументирайки становище за компетентност в това отношение на контролната спрямо него инстанция. Поради това е прекратил образуваното пред него съдебно производство и е повдигнал пред ВКС спор за подсъдност. Тази позиция е споделима. Вън от съмнение е, че с измененията и допълненията на ЗАНН (ДВ, бр. 94/2019 г. и ДВ, бр. 109/2020 г.) в общия административен закон бе уредено право на присъждане на разноски, първо за страните по съдебните производства по чл. 63, ал. 1 ЗАНН, а след това изрично бе предвидено това право и за страните в касационното производство пред административния съд (чл. 63д, ал. 1 ЗАНН). Редът за присъждане на разноски е този по АПК. Съгласно чл. 143, ал. 1 АПК отговорността за разноските по съдебно-административното производство, в т.ч. и за разноските за адвокатско възнаграждение, законът е обвързал с реализацията на конкретно указани в посочената разпоредба хипотези, сред които е и постановяването на решение по съществото на делото, като може да се осъществи само в рамките на висящ процес. Поради това възлагането на разноските следва да се направи при приключването на съдебното производство пред съответната инстанция и в зависимост от изхода на правния спор. Всичко това се налага като извод от разпоредбата на чл. 81 ГПК, приложима по силата на препращащата към ГПК норма на чл. 144 АПК. Според посочената разпоредба (на чл. 81 ГПК) във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски, заявено надлежно до приключване на последното заседание. Според субсидиарно приложимият чл. 248, ал. 1 ГПК в указания в разпоредбата срок, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта за разноските. Съобразно с тази регламентация и като се има предвид, че производството по чл. 2 – 6 УБДХ е с административно-правен характер, в настоящия случай инстанцията, с чийто акт е било решено делото по същество и нарушителят е бил оправдан, е следвало да разгледа и да се произнесе по депозираната от г-н М., чрез защитника му, молба за присъждане на направените в производството разноски за адвокат. Водим от това и на осн. 44, ал. 1 НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение