Решение № 13945 от 24.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1422/2013 г.

Решение № 13945 от 24.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1422/2013 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е образувано по касационна жалба на "Титан-59" ЕООД, ЕИК *****, с. Айдемир, община Силистра срещу решение № 2615/26.10.2012 г. по адм. дело № 2301 по описа за 2012 г. на Административен съд Варна. С решението е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/№ 1005664 от 18.04.2011 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Варна, офис Силистра, потвърден с Решение № 407/15.07.2011 г. на директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП, в частта, в която на жалбоподателя са определени допълнителни данъчни задължения в резултат от допълнително начислен ДДС за данъчни периоди - м. 12.2008 г. и м. 12.2009 г. и е преобразуван финансовият резултат в посока увеличение със сумата от 20 211,74 лв. за 2008 г. и със сумата от 35775,60 лв. за 2009 г. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, както и поради необосноваността му, които съставляват отменителното касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли за отмяна на решението и на ревизионния акт. Основните касационни оплаквания са за допуснати процесуални нарушения от съда, и необоснованост, тъй като касаторът счита, че неправилно е прието, че са налице предпоставки по чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК. Според касатора, съдът неправилно е интерпретирал заключението на приетата без оспорване съдебно-икономическа експертиза, тъй като не е отчетен изводът за правилно отразяване на счетоводните записвания, кореспондиращи помежду си, както и заключението, че взетите счетоводни записвания не водят до укриване на приходи. Претендира разноски. Ответната страна по касационната жалба - Директора дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика"- Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител ст. юрисконсулт Елена Великова, я оспорва в писмения си отговора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата за процесуално допустима, а по същество тя е неоснователна. Делото е за втори път пред ВАС. С решение № 8092 от 06.06.2012 г. по адм. дело № 4054/2012 г. по описа на ВАС, I отделение е отменено Решение № 316 от 13.02.2012 г. на Административен съд-Варна, постановено по адм. дело № 2810/11 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав с указания - при спазване на нормата на чл. 236, ал. 2 от ГПК да бъдат обсъдени всички относими към спора доказателства и доводите на страните, като бъде съобразена и разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК за доказателствената сила на констатациите на ревизионния акт, разпределяща и доказателствената тежест в процеса. При новото разглеждане на делото Административен съд - Варна е отхвърлил жалбата на "Титан-59" ЕООД против РА № 1005664 от 18.04.2011 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Варна, офис Силистра, потвърден с Решение № 407/15.07.2011 г. на директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП, в частта, в която на жалбоподателя са определени допълнителни данъчни задължения в резултат от допълнително начислен ДДС за д. п. м. 12.2008 г. и 12.2009 г., и е преобразуван финансовият резултат в посока увеличение със сумата от 20 211,74 лв. за 2008 г. и със сумата от 35775,60 лв. за 2009 г. Преди да разгледа спора по същество, съдът е изложил самостоятелни мотиви за валидността на РА и съответствието му с административно - производствените правила за неговото издаване, които не са предмет на оспорване и се споделят от настоящата инстанция. За да потвърди цитирания ревизионен акт, първостепенният съд е приел, че са налице основания за допълнително начисляване на ДДС и за преобразуване на финансовия резултат, в посока увеличение за процесните периоди. Обжалваният ревизионен акт е издаден по реда на чл. 122 от ДОПК, след констатирани от органа по приходите обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК. Установено е, че в счетоводството на жалбоподателя стоките не се водят количествено и аналитично по видове и стокови групи. Не са осчетоводени приходи от продажбата на стоки, за които са събрани доказателства, че не са налични за процесния период. Съдът е приел за законосъобразни и обосновани изводите на приходните органи за наличия на основания за облагане по аналог. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. Основните касационни оплаквания са за допуснати процесуални нарушения от съда, и необоснованост, тъй като касаторът счита, че неправилно е прието, че са налице предпоставки по чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК. Според касатора, съдът неправилно е интерпретирал заключението на приетата без оспорване съдебно-икономическа експертиза, тъй като не е отчетен изводът за правилно отразяване на счетоводните записвания, кореспондиращи помежду си, както и заключението, че взетите счетоводни записвания не водят до укриване на приходи. Счита, че неправилно не е възприето даденото обяснение относно наличието на спор досежно допусната "фундаментална счетоводна грешка". Всички тези въпроси са били спорни и пред първоинстанционния съд. Съдът е изложил пространни мотиви относно възприетото от него наличие на основания за облагане по аналог, така както са посочени същите от приходните органи. Изводите на съда са направени при пълно изяснена фактическа обстановка, вкл. и въз основа на заключението на приетата ССчЕ. Изводите са обосновани, доказателствата са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, направени са логически издържани изводи, правилно е приложен и тълкуван материалният закон. Установено е, че задълженото лице не е водило аналитична счетоводна отчетност за извършваната търговска дейност, както и че сметка 304 "Стоки" е водена само стойностно, поради което липсва информация за постъпването и движението на стоките в обектите по вид, количество и стойност. В представените първични счетоводни регистри и документи липсва информация относно вид, количество и цена на продадените стоки, липсват документи, доказващи размера на изписаната отчетна стойност, което препятства проследяването на стоковите потоци. Тези обстоятелства са установени при ревизията, потвърждават се и от заключението на приетата ССчЕ, според което счетоводните регистри на материалните счетоводни сметки са водени само стойностно без възможност за аналитично проследяване на стопанските операции по видове, формата на счетоводство не осигурява синхронизирано хронологично и систематично /аналитично и синтетично/ счетоводно отчитане, т. е. крайният извод е, че РЛ не е водило редовно счетоводството си съобразно ЗСч и приложимите счетоводни стандарти. В този случай воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за облагане. Съгласно обясненията на представляващия РЛ липсва и складов софтуер, поради което не се представят разпечатки от складова програма за движение на стоките в количествено отношение по доставни цени. От приложените оборотни ведомости и от счетоводния баланс към 31.12.2008 г. и 31.12.2009 г. се установяват налични стоки към 31.12.2008 г. в размер на 168 851,70 лв., а към 31.12.2009 г. в размер на 304864,49 лв. От приложените инвентаризационни описи е установена налична стока към 31.12.2008 г. на стойност 73 013,86 лв., а към 31.12.2009 г. на стойност 48 922,29 лв. При определяне на надценката в хода на ревизията приходните органи са се позовали на декларирания и прилаган от жалбоподателя процент надценка. След като не са представени счетоводни регистри и данни за продадени стоки по видове, по групи стоки, по артикули органите по приходите не са могли да изчислят надценката като среднопретеглена величина, поради което правилно са изчислили процент надценка определен като средноаритметична величина от декларираните от жалбоподателя проценти по групи стоки. Липсата на аналитична отчетност на сметки 302 и 304 не позволява да се установи движението на стоките, поради което не може да бъде проследено формирането на приход, не може да се установи връзката между закупуването на стоките, тяхната реализация и отчитането на приход от това, т. е. да се определи основата за облагането на данъчния субект. При постановяване на съдебното решение съдът е изпълнил указанията на отменителното решение. Правилно е приел първостепенният съд, както сам твърди и представляващият на дружеството жалбоподател, че не е допусната "фундаментална грешка", а умишлено изкривяване на финансовия резултат в съответствие с преследвани от дружеството цели в условия на криза. Това безспорно е основание за приложение на особения ред и облагане по аналог при определяне на задълженията на лицето, така както е направено в хода на ревизията. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че се касае за фундаментална грешка по смисъла на СС 8. Този стандарт е приложим единствено в случаите на описани в него допуснати грешки при изготвяне на ГФО, но не е приложим в случаите на "умишлено" представяне на резултати изгодни за ЗЛ. По изложените съображения касационният съдът намира касационните оплаквания за неоснователни. Обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора разноски не се присъждат в полза на касатора. Такива не се присъждат и в полза на ответника по касация, комуто са присъдени разноски пред първата инстанция в максимален размер за съдебната фаза на производството. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,