Решение № 315 от 18.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1055/2009 г.
ВКСI гражданско отделение18.06.2010 г.докладчик Костадинка Арсова
Диспозитив
ОБЕЗСИЛВА решение № 53 от 26.02.2009 г. по гр. д. № 250 от 2008 г. на Окръжен съд, гр. Л. в ЧАСТТА, с която е установено правото на собственост върху 1/2 идеална част от двуетажна масивна жилищна сграда, построена в УПИ *, кв. 60 по плана на с. К.. ОСТАВЯ в сила решението в останалата част.
Мотиви
Решение № 315 от 18.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1055/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Костадинка Арсова Производството е по чл. 291 ГПК . С определение № 1213/09 от 12.11.2009 г. по гр. д. № 1* от 2009 г. на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение е допуснато касационно обжалване на решение № 53 от 26.02.2009 г. по гр. д. № 250 от 2008 г. на Окръжен съд, гр. Л., с което е оставено в сила решение от 17.03.2008 г. по гр. д. № 222 от 2007 г. на Л. районен съд в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуални въпроси за характера на решението за поправка на очевидна фактическа грешка, за произнасяне на решението в хипотезата на "плюс петитум" и по материално правният въпрос за възникване на съсобственост върху сграда отделно от собствеността върху мястото. Определението е постановено по подадената от П. П. П. касационна жалба в която навежда оплаквания в приложното поле на чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. Ответника Й. И. С. е депозирал възражение срещу касационната жалба, в което изтъква съображения за недопускане на касационна проверка на решението както и такива по неговата правилност. На 28.08.2009 г. е починал Й. И. С. и на основание чл. 227 ГПК като ответници са конституирани съпругата му Г. И. С. и синовете му И. Й. С. и О. Й. С.. В съдебно заседание ново конституираните ответници оспорват касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на Първо г. о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното: Касационната жалба е допустима, защото е подадена от надлежна страна срещу решение, което е неблагоприятно за нея, в срока по чл. 283 ГПК. Решението е валидно, допустимо, но частично неправилно. Й. И. С., починал на 28.08.2009 г. и на основание чл. 227 ГПК заместен от наследниците си съпруга Г. И. С. и синове И. Й. С. и О. Й. С. е предявил против касаторката положителен установителен иск за собственост за 1/2 идеална част от двуетажна масивна жилищна сграда, построена в УПИ *, кв. 60 по плана на с. К.. Правният му интерес е обусловен от нотариалният акт № 1* т. 05, рег. № 3* н. д. № 364 от 2003 г., с който П. П. П. е била призната за собственик на целия спорен имот, придобит на оригинерно основание - придобивна давност, представляващ нов юридически факт, който не е обхванат от обективните предели на силата на пресъдено нещо с решението за извършване на делбата чрез изнасянето му на публична продан от 12.11.2002 г. по гр. д. № 234 от 2002 г. на Л. окръжен съд, потвърдено с решение № 635 от 18.11.2003 г. по гр. д. № 75 от 2003 г. на Върховния касационен съд, Първо отделение. Луковитския районен съд е постановил решение № 30 от 17.03.2008 г. по гр. д. № 222 от 2007 г., с което е отменил н. а. № 1* т. 05, рег. № 3* н. д. № 364 от 2003 г. С решение от 16.10.2008 г. е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в предходното решение като е постановен диспозитив, с който се уважава предявеният положителен установителен иск за собственост. Въззивна жалба обаче срещу решението за поправка на очевидна фактическа грешка не е депозирана и оплакванията срещу този съдебен акт недопустимо се навеждат едва в касационната инстанция. Допълване на решението би било налице ако съдът не се е произнесъл по заявен обективно съединен иск. В конкретния случай е предявен само един иск- положителен установителен иск за собственост като е поискано да се приложи и правната последица от спора за материалното право по чл. 431, ал. 2 ГПК и се отмени нотариалният акт. В мотивите към първостепенният акт Л. районен съд е изложил аргументи относно наличието на право на собственост, т. е. той се е занимал с предявеният иск и с поправката само е привел в съответствие диспозитива и мотивите. Основателно обаче е оплакването, че отмяната следва да засегне само тази част от легитимиращият документ, която е собствена на ищеца, т. е. само за 1/2 идеална част да се обезсили въззивното решение. На последно място въззивният съд в съответствие с трайната съдебна практика е приложил и материалният закон. Повдигнатите въпроси за придобиването на съсобственост върху сградата са преклудирани с влезлите в сила решения по допускане и извършване на делбата и по настоящето производство могат да се коментират само юридическите факти, които са настъпили след тяхното постановяване. Въззивният съд това е и сторил. След като проследява развитието на съсобствеността и решенията, постановени по първата и втора фаза на делбата, посочва, че покойният ищец е собственик на э идеална част от сградата и че касаторката не е придобила абсолютното вещно право върху цялата недвижима вещ на оригинерно основание защото не е установила, че след 1992 г. е започнала да осъществява владелчески действия върху нея. Това е обусловило и уважаването на положителния установителен иск, като не е съобразено правопогасителното възражение на П. П. П. . Решението е недопустимо като постановено извън рамките на исковата молба в частта, с която е отменен нотариалният акт изцяло. В тази част съдебният акт следва да се обезсили, а в останалата част да се остави в сила. С оглед резултата по делото състава намира, че страните не си дължат взаимно разноски. По тези съображения, ВКС, състав на Първо г. о.