Определение № 144 от 08.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9205/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по частната жалба на И. Г. П., понастоящем в Затвора- [населено място] против определение № 2689 от 01.07.2024г., постановено по адм.д № 342 по описа за 2024г. на Административен съд – Хасково, с което е оставена без разглеждане исковата му молба срещу Административен съд – Стара Загора като недопустима и е прекратено производството по делото. Релевира оплакване за неправилност на така постановеното определение ,поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т.3 АПК. Иска отмяната му. Ответникът по частната жалба не изразява становище. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното определение АС – Хасково е оставил без разглеждане исковата молба на И. П. срещу Административен съд – Стара Загора като недопустима и е прекратил производството по делото, като е приел, че предявеният иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 35777 лв. срещу АС – Стара Загора, понесени в резултат от непредоставяне на правна помощ по адм.д .№151/22024г. по описа на АС- Стара Загора и лишаване на лицето от право на достъп до справедлив съд – право по чл. 6 ЕКПЧ и чл. 47 ХОПЕС, е недопустим. Съдът е приел, че недопустимостта на исковата претенция произтича от обстоятелството, че производството по адм.д .№ 151/2024г. към момента на постановяване на определението не е приключило, отказът за предоставяне на правна помощ е подлежал на обжалване и такова обжалване е било предприето от П.. Съдът е развил съображения, че в случая на отмяна на отказа за предоставяне на правна помощ, такава ще му бъде предоставена и това лишава ищеца от правен интерес от предявяване на иска. В случай че отказът бъде потвърден исковата претенция също би била недопустима, тъй като по реда на ЗОДОВ не може да се извършва проверка за законосъобразността на влезли в сила актове на съдилищата, тъй като това би било повторно обжалване или опит за пререшаване на спора, което не е предвидено от законодателя. Така изложените съображения са неправилни. Съдът е бил сезиран с иск, предявен от П. за ангажиране на извъндоговорната отговорност на държавата за вреди от нарушение на правото на Европейския съюз. Законодателят изрично е предвидил възможност такива искове да се разглеждат от административните съдилища, когато вредите са причинени от административна дейност при условията на чл. 1 ЗОДОВ или от за вреди по чл. 1, ал. 1, както и за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и Върховния административен съд. Съгласно чл. 203, ал.3 АПК по реда на глава единадесета на АПК се разглеждат и исковете за обезщетения за вреди, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, като за имуществената отговорност и за допустимостта на иска се прилагат стандартите на извъндоговорната отговорност на държавата за нарушение на правото на Европейския съюз. Следователно, за да приеме че искът, с който се цели ангажиране на извъндоговорната отговорност на държавата за нарушение на правото на ЕС от правораздавателната дейност на АС – Стара Загора, е недопустим, АС – Хасково е следвало да приложи стандартите за допустимост на този вид искове, утвърдени от практиката на СЕС, като ясно посочи кои от тези стандарти прилага. В мотивите на административния съд такова уточнение не е направено, поради което съдът е нарушил съществено съдопроизводствените правила и е постановил неправилен съдебен акт, който само на това основание следва да се отмени и делото да се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Следва да се посочи също така и че съображенията, свързани с въпроса дали определението на АС – Стара Загора ще влезе в сила или ще бъде отменено по реда на инстанционния контрол, нямат отношение към допустимостта на исковата претенция, а към спора по същество, доколкото касаят въпроса дали има нарушени права, произтичащи от правото на ЕС, или няма такова нарушение. В този случай няма значение дали съдебният акт е влязъл в сила и е станал окончателен. Стандартите на извъндоговорната отговорност, установени от СЕС за вреди от окончателните съдебни актове изискват от съда по иска не да извърши инстанционен контрол на съдебния акт, като го заличи от правния мир, а да установи извършва ли с него нарушение на право, произтичащо от ПЕС или не, респ. налице останалите елементи от фактическия състав на отговорността на държавата. Отделно от това следва да се посочи и че след отмяна на обжалваното определение съдът следва да прецени редовността на исковата молба и, след предоставяне на правна помощ с участие на служебен защитник, за целите на излагане на всички фактически и правни обстоятелства по исковата претенция, вкл. и относно резултата от обжалване на отказа за предоставяне на правна помощ. С оглед на изложеното, Върховния административен съд