Решение № 78 от 26.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 710/2009 г.

Решение № 78 от 26.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 710/2009 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Радостина Караколева Производството е по реда на чл. 290 ГПК по касационна жалба на "Ф" Е. и "Р" А. срещу решение № 133/16.01.2009 г. на Софийски апелативен съд /САС/ по гр. д. № 1015/2007 г., с което е оставено в сила уважително решение на Софийски градски съд /СГС/ по предявен иск по чл. 180 ДПК (отм.) на М. на ф. срещу двамата касатори.

Двамата касатори поддържат оплаквания за неправилност, като твърдят, че не са налице предпоставките на закона за уважаване на предявения иск, тъй като договорът за особен залог - предмет на иска по чл. 180 ДПК (отм.) е сключен преди, а не след връчване на акт за възлагане на данъчна ревизия, извършена ревизия и издаден ревизионен акт от 21.01.2008 г. Подробни съображения излагат в касационната жалба и в писмена защита.

Ответникът по жалбата - МФ оспорва жалбата и моли да се остави без уважение по съображения в писмена защита.

С определение № 10/15.01.2010 г. ВКС, ТК, първо отделение е допуснал касационно обжалване на решение № 133/16.01.2009 г. на Софийски апелативен съд по гр. д. № 1015/2007 г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК при формулирани въпроси, свеждащи се до активната процесуалноправна легитимация за предявяване на иск по чл. 180 ДПК (отм.) и предпоставките за обявяване на относителна недействителност спрямо държавата на сделките, посочени в чл. 180 ДПК (отм.), а именно:

1. Налице ли е активна процесуалноправна легитимация на М. на ф. за предявяване на иск с правно основание чл. 180 ДПК (отм.)?

1. Кои са установените предпоставки за обявяване на относителна недействителност спрямо държавата на сделките, посочени в чл. 180 ДПК (отм.)?

1. Налице ли са законоустановените предпоставки за относителна недействителност на сделките от вида, посочен в чл. 180 ДПК (отм.) в случаите, когато сделките са сключени не преди, а след връчването на акт за възлагане и данъчните задължения на дружеството длъжник, установени в хода на това ревизионно производство, са били отменени по съдебен ред?

1. В хода на производството по чл. 180 ДПК (отм.), образувано по искова молба със заявено основание на иска, произтичащо от определен данъчен акт, конкретно посочен в исковата молба, допустимо ли е произнасяне въз основа на новосъздаден в хода на производството данъчно-ревизионен акт /ДРА/, без ищецът да е направил изменение на иска си с навеждането на ново основание?

1. Новосъздаденият ДРА има ли характер на ново основание на иска, което следва да бъде наведено в процеса по законоустановения процесуален ред чрез изменение на иск по реда на чл. 116 ГПК (отм.) или представлява ново обстоятелство, което следва да бъде взето предвид при постановяване на решението, съгласно чл. 188, ал. 3 ГПК (отм.)?

Върховният касационен съд, ТК, първо отделение като съобрази доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните намира следното:

Касационната жалба е неоснователна.

СГС е сезиран с предявен иск от М. на ф. по чл. 180, ал. 2 ДПК (отм.) за обявяване недействителен по отношение на държавата договор за особен залог от 28.05.2004 г., сключен между "Ф" Е. като заложен кредитор и "Р" А. като залогодател с предмет на договора - залог за вземане в размер на 9656180 лв.

С решение от 20.07.2006 г. първоинстанционният съд - СГС е уважил иска.

С решение от 16.11.2006 г. на САС решението на СГС е отменено и е постановено друго решение, отхвърлящо иска, като е прието, че Министърът на ф. не е активно процесуално легитимиран да предяви иск по чл. 180, ал. 2 ДПК (отм.).

С решение от 22.05.2007 г. ВКС е отменил решението на САС и е върнал делото на същия съд за ново разглеждане, като е приел, че Министърът на ф., като представител на държавата по чл. 18, ал. 3 ГПК (отм.), има процесуална легитимация да води иска по чл. 180, ал. 2 ДПК (отм.).

При повторното разглеждане на делото е постановено решението, предмет на настоящата касационна жалба, с което е оставено в сила уважителното първоинстанционно решение. САС е приел, че искът по чл. 180, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ГПК (отм.), предявен от М. на ф. като представител на Българската държава, е допустим и основателен, като е взел предвид междувременно издаден нов ревизионен акт за установени публични задължения на "Р" А. вместо отменения първи акт от ВАС.

От фактическа страна САС е приел, че е сключен договор за особен залог от 28.05.2004 г. между "Ф" Е., гр. Я. като заложен кредитор и "Р" А., гр. С. като залогодател, вписан в Централния регистър за особени залози, с който "Р" А. учредява в полза на "Ф" Е. залог върху бъдещите си парични наличности по всички банкови сметки за обезпечаване на ценовата престация по друг договор за цесия в размер на 9656180 лв. Преди датата на договора за особен залог е образувано данъчно ревизионно производство спрямо "Р" А. и му е връчен акт за възлагане на данъчна ревизия- АВДР № 192/11.05.2004 г. Ревизията е приключила с данъчен ревизионен акт, установил и определил данъчни задължения в размер на 6169003.78 лв., но след обжалване по предвидения ред, този акт е бил обявен за нищожен с решение на СГС, потвърдено от ВАС с решение от 17.10.2007 г. При повторното разглеждане на делото от САС е представен нов ревизионен акт, издаден от ТД на НАП гр. С., с който са установени публични задължения на "Р" А. в размер на 8216903.23 лв. като двата ревизионни акта касаят едни и същи данъчни периоди. От правна страна САС е приел, че са налице предпоставките на закона за уважаване на предявения иск. Приел е, че получаването на акта за възлагане на данъчна ревизия от данъчно задълженото лице има характер на предупреждение, че същото не следва да извършва сделки, насочени към намаляване на имуществото си. САС е приел още, че дължимостта и размера на публичното задължение на "Р" А. са потвърдени със следващия ревизионен акт и за същия данъчен период след обявяване на първия ревизионен акт за нищожен с оглед допуснати процедурни нарушения, поради което вземането на държавата следва да се приеме за установено. Според САС с позоваването на втория ревизионен акт не се касае за внесено ново обстоятелство по предявения иск като елемент от обстоятелствената част на иска, а за ново обстоятелство, настъпило след подаването на исковата молба, което съдът следва да съобрази при постановяване на решението си, съгласно чл. 188, ал. 3 ГПК (отм.).

По така поставените въпроси, с оглед на които е допуснато касационното обжалване, настоящият състав на ВКС намира следното:

По първия въпрос - относно активната легитимация по предявения иск. Настоящият състав на ВКС намира, че разпоредбата на чл. 180, ал. 2 ДПК (отм.) не изключва правото на М. на ф., като представител на държавата по чл. 18, ал. 3 ГПК (отм.), да предяви конститутивен иск по чл. 180 ДПК (отм.), свързан със събиране на публичното задължение. Данъчната администрация, овластена да предяви иск по чл. 180 ДПК (отм.) - чл. 180, ал. 2 ДПК (отм.), е специализиран държавен орган, подчинен на Министерството на финансите, поради което не може да се отрече правомощието на М. на ф., като представител на държавата по чл. 18, ал. 3 ГПК /отм., да предяви иска по чл. 180 ДПК (отм.). В този смисъл са и указанията на ВКС в отменително решение № 486/22.05.2007 г. по т. д. № 129/2007 г., с които САС се е съобразил.

По останалите 4 въпроса, касаещи предпоставките за обявяване на относителна недействителност спрямо държавата на сделките, посочени в чл. 180 ДПК (отм.) по предявения иск и значението на повторно издадения ревизионен акт:

Съгласно чл. 180 ДПК (отм.). относително недействителни спрямо държавата и общините са сделки, изчерпателно изброени в ал. 1, т. 1-4 на разпоредбата. Това е фактическият състав, от който се поражда материалното право за уреждане последиците на недействителността. При относителната недействителност, сделката е действителна и поражда желаното от страните действие, но по силата на закона тя няма действие само спрямо определени лица - в случая спрямо държавата. Предпоставките на закона по предявения в случая иск по чл. 180, ал. 1, т. 2 ДПК (отм.). изискват учредяване на залог след връчване на акт за възлагане на данъчна ревизия, с която е установено данъчно задължение на лицето, сключило договор за залог. В настоящият случай договорът за особен залог между "Ф" Е. и "Р" А. е сключен на 28.05.2004 г., а актът за възлагане на данъчна ревизия е връчен на 11.05.2004 г, т. е. договорът е сключен след възлагане на акта за данъчна ревизия. Налице е и втората предпоставка, изискуема от закона - данъчната ревизия е установила данъчни задължения на "Р" А. към държавата в размер 6169003.78 лв. Този акт е обявен за нищожен с решение на СГС, потвърдено от ВАС, но с последващ ревизионен акт, касаещ същите периоди, са установени публични задължения на "Р" А. в по-голям размер - 8216903.23 лв. Изложеното от САС относно значението на последващия ревизионен акт, установяващ публични задължения на "Р" А. се възприема от настоящия състав на ВКС. Съгласно чл. 155, ал. 6 ДОПК след отмяна на ревизионен акт по ал. 4 производството по издаване на нов ревизионен акт започва от незаконосъобразното действие, послужило за отмяна на предходния акт. Според хипотезата на чл. 155, ал. 4 ДОПК не се поставя начало на ново ревизионно производство, а се възстановява висящността на производството по издаването на отменения със съдебно решение ревизионен акт. В случая първият данъчно ревизионен акт е обявен за нищожен, тъй като АВДР е издаден от директора на ТДД гр. С., а ревизията е извършена от ДП "Х", което е към ТДД гр. Х. и без доказателства директорът на ТДД гр. С. да е упълномощен да възлага извършване на ревизия на ДП в Х. Дружеството "Р" А. е било регистрирано в гр. С., поради което е следвало извършване на ревизията от ТДД гр. С., а не от ДП "Х" към ТДД гр. Х., което е и сторено преди издаване на повторния ревизионен акт - видно от приложения ревизионен доклад № 802366/09.06.2008 г. и ревизионен акт № 2000802366/10.07.2008 г. Щом се възстановява висящността на производството по издаване на обявен за нищожен със съдебно решение, поради допуснати процедурни нарушения ревизионен акт - в случая от извършване на ревизията от ТДД гр. С., има всички основания да се вземе предвид новоиздадения ревизионен акт - от 10.07.2008 г., както правилно е приел и САС. В случая не е налице необходимост от изменение на иска по реда на чл. 116 ГПК (отм.). тъй като е налице нов факт, от значение за спора, възникнал след подаване на исковата молба, с който съдът следва да се съобрази, съгласно чл. 188, ал. 3 ГПК (отм.). но не и ново основание, изискващо изменение на иска. В този смисъл е и съдебната практика - т. 2 от ППВС № 7/1965 г. на ВС на НРБ и т. 8 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, както и т. 5 от ТР № 2/2004 г. на ОС на ГК и ТК на ВКС. Доколкото дадените от настоящата инстанция разрешения на въпросите, с оглед на които е допуснато касационно обжалване съвпадат с дадените разрешения от САС в обжалваното решение, последното следва да бъде оставено в сила при условията на чл. 293, ал. 1 предл. 1-во ГПК.

Мотивиран от горното, съдът: