Решение № 2081 от 23.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11156/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Х. А. А., [ЛНЧ], гражданин на Сирия, против Решение № 30819 от 19.09.2025 г., постановено по адм. дело № 2701/2025 г. по описа на Административен съд София – град/АССГ/. Касаторът твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага доводи, че оспореното решение на Председателя на Държавна агенция за бежанците/ДАБ/ е издадено в противоречие с целта на Закона за убежището и бежанците/ЗУБ/ и международните актове в областта на закрилата. Твърди, че в момента на територията на Сирия съществува заплаха за нарушаване но основни права на човека, включително правото на живот. В подкрепа на твърденията са заявява, че в открито съдебно заседание са представени доказателства, като доклад на ООН и Сирийска организация, резолюция на ЕП от 12 март 2025 г., изявление на върховния комисар на ООН от 18 март 2025 г. Тези доказателства, макар че са описани в решението на съда, последният не е аргументирал извода си, че липсва пряка опасност за живота на Х. А. А. и е постановил, че административният акт е правилен. Изложено е, че такава липса на мотиви води до неправилоност на решението. Видно от доазателствата по делото и актуалната обстановка в Сирия, отказът на административния орган за предоставяне на статут на касатора следва да се приеме за постановен при съществено нарушение на задължението му по чл. 35 от АПК да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая, относими към предоставянето на статут. Твърди се нарушение на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ, който задължава органът да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая. Иска се отмяна на решението и връщане на административната преписка на органа за ново произнасяне по молбата за закрила, конкретно - в частта на поискания хуманитарен статут. Редовно призован за датата на съдебно заседание, Х. А. А. не се явява лично, представлява се от назначения му процесуален представител адв. Кирилова, който развива доводи за основателност на касационната жалба и неправилност на обжалвания съдебен акт. Ответникът, Председателят на ДАБ, редовно призован, се представлява от юриск. Кръстева, която оспорва жалбата като неоснователна. В проведеното открито съдебно заседание юриск. Кръстева прилага Справка с вх. № МД-02-22 от 27.01.2026 г. на Дирекция „Международна дейност“ при Държавна агенция за бежанците. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Пето отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение административният съд в производство по чл. 84, ал. 3, във вр. чл. 75 от Закона за убежището и бежанците е отхвърлил жалбата на Х. А. А., гражданин на Сирия, срещу Решение № 1900 от 25.02.2025 г. на Председателя на ДАБ при МС, с което му е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови решението си, съдът е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен по силата на закона орган, съдържа всички задължителни реквизити и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Административният съд е установил от фактическа страна, че административното производство е образувано по молба за международна закрила на Х. А. А., роден на [дата]. Драндж, община Дибан, област Дейр Ал Зор, Сирийска арабска република, гражданин на Сирия, нежен, [ЛНЧ]. Молбата е заведена с рег. № 407800-1949 на 26.06.2024 г. с вх. № ОК-13-1085 от 27.06.2024 г. по описа на Регистрационно – приемателен център /РПЦ/ – София, [адрес]. На кандидата е връчена писмена покана за провеждане на интервю на 14.07.2024 г. С Решение № 98 от 27.06.2024 г. Х. А. А. е настанен в РПЦ – гр. София, [адрес]. Своевременно, след завеждане на молбата за закрила, е уведомен Председателят на Националното бюро за правна помощ с цел определяне на представител, който да вземе участие при провеждане на интервюто с търсещия закрила непридружен непълнолетен. Уведомен е и Директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – Красно село за определяне на социален работник, който да проведе интервю с търсещия закрила и да изготви становище съгласно изискванията на чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето, по повод искането за предоставяне на закрила. Във Формуляра за бърза оценка на най-добрия интерес на детето, изготвен в деня на подаване на молбата, социалният работник е посочил, че при осъществения контакт с А. е установил, че същият приема спокойно случващото се, отговаря конкретно и точно на поставените му въпроси и доколкото се касае за непридружен непълнолетен е налице нисък, но не непосредствен риск. С Докладна записка от 08.07.2024 г. експерт в отдел [адрес] към РПЦ – София е уведомил началника на отдела, че на 29.06.2024 г. РПЦ – София са напуснали самоволно 41 чужденци, сред които и кандидатът за закрила Х. А. А. /№ 39 в докладната/. Своевременно са уведомени компетентните органи на Министерство на вътрешните работи, Държавна агенция за закрила на детето и Дирекция „Социално подпомагане“ - Красно село за предприемане на необходимите действия за издирване на непридружения непълнолетен. С Решение № 8396 от 01.08.2024 г. на Зам.- председателя на ДАБ, след като не се е явил и на датата на провеждане на интервюто – 14.07.2024 г., на основание чл. 77, ал. 1 вр. чл. 15, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, производството за предоставяне на международна закрила на Х. А. е прекратено поради промяна на адреса на пребиваване, без да уведоми ДАБ – МС и без да посочи обективни причини за това. На 04.10.2024 г. кандидатът за закрила Х. А. е депозирал повторно молба за закрила с искане за възобновяване на производството. В същия ден с решение на началника на Отдел [адрес]при РПЦ – София А. отново е настанен в Отдел [адрес]. На 09.10.2024 г. е проведено интервю с кандидата за закрила А., при което е установено, че същият е с етническа принадлежност – [етническа принадлежност] и изповядвана религия – [вероизповедание]. Чужденецът е посочил, че е напуснал Сирия през май 2024 г. Преминал е нелегално през Турция с помощта на трафикант и след това е влязъл в България на 26.06.2024 г. Не е придружаван от роднини и познати. Кандидатът е заявил, че селото, в което е роден и е живял със семейството си – [населено място], област Дейр Ал зор, се управлява от 2017 г. от кюрди. Посочил е, че има трима братя и три сестри, всички са в Сирия. Баща му е бил в ОАЕ за кратък период от време, но е върнат в Сирия преди 8 месеца. Заявил е, че преди две години 12 негови роднини са били убити по време на въоръжени сблъсъци, а чичо му е избягал в Ракка, защото се е страхувал за живота си. Сочи, че в периода преди да напусне държавата си по произход, се е наложило за кратко да живеят при чичо му в Ракка заради водени в района на селото им сражения между ДАЕШ и управляващите кюрди. Твърди, че има прояви на дискриминационно отношение от кюрдите спрямо етническите араби в района, които живеят при значително по-неблагоприятни условия – принудени са да си купуват вода, не могат да излизат от домовете си след залез слънце, трудно намират работа, за да се изхранват. Кандидатът е декларирал, че е учил до седми клас в родното си село и преди да напусне Сирия е работил като автомонтьор. Споменава за случай, при който е бил арестуван за период от 15 дни от кюрдите заради сбиване, в което е участвал негов братовчед. Сочи този случай като една от причините да напусне страната си по произход, които са следните: убийства на публични места, на които е бил свидетел, влизане нощем в домове и посегателство над мирни граждани, вероятността, ако се върне да бъде мобилизиран и да трябва да воюва заедно с кюрди в подкрепа на действащия режим в продължение на 10 години или да бъде убит. Х. А. е отрекъл да е членувал в политическа партия или организация, да е осъждан в държавата си по произход, както и да е имал други проблеми с официалните власти, освен споменатия случай за краткотрайно задържане, включително такива по повод изповядваната религия или етническия си произход. Не иска да бъде мобилизиран, защото се страхува за живота си. Заявил е, че не може да живее на друго място на територията на Сирия, защото навсякъде има въоръжени сблъсъци и сходни проблеми с условията за живот. Изразил е желание да продължи образованието си. По отношение на периода след самоволното напускане на [адрес] към РПЦ – София е посочил, че непосредствено след регистрацията си, още същият ден – на 27.06.2024 г. е напуснал територията на България през границата със Сърбия. Преминал е през Босна и Херцеговина, Хърватска, Словения, за да стигне до Австрия. В гр. Грац се е предал сам на полицията, след което е пребивавал около два месеца в затворен лагер за бежанци, преди да бъде върнат в България на 04.10.2024 г. Към преписката е приложено Становище на И.Д. директор на Агенцията за социално подпомагане с Изх. № ДП/Д-С-КС/1076-001 от 28.10.2024 г., изготвено въз основа на събраната информация от отдел „Закрила на детето“ при Дирекция „Социално подпомагане“ – Красно село, според което към момента на изготвянето му не съществуват преки и непосредствени рискове за физическото, психическото, нравственото, интелектуалното и социалното развитие на детето. С Решение за настаняване № 11 от 31.01.2025 г. на Началника на отдел „ПМЗ – кв. [адрес] жалбоподателят Х. А. е преместен в „ПМЗ – кв. [адрес] към РПЦ – София след като е навършил пълнолетие. Анализирайки подробно бежанската история на чужденеца на база даденото от него интервю в хода на производство пред административния орган, както и другите, събрани от органа доказателства, съдът е стигнал до извод за съответствие на решението на Председателя на ДАБ с материалноправните разпоредби на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Съдът е приел, че по отношение на Х. А. не съществуват реални заплахи от каквото и да било естество- той, не е имал проблеми с властите, които да обосновават у него основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или партия и др. Чужденецът не е бил лично преследван в Сирия, поради което не са налице основания на същия да бъде предоставен статут на бежанец по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Съдът е споделил становището на административния орган за липса на основания за предоставяне на Х. А. и на хуманитарен статут, доколкото по делото не се доказва осъществяването на нито една от хипотезите по чл. 9 от ЗУБ. Събраните по делото доказателства не сочат на наличието на реална опасност от тежки посегателства, като: смъртно наказание или екзекуция/ чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗУБ/, или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание/ чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗУБ/, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилното лице поради безогледно насилие в държавата му по произход- Сирия в случай на въоръжен конфликт /чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ/. Самият чужденец не навежда факти и твърдения за наличие на основанията за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9 от ЗУБ. За да обоснове доводите си във връзка с разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, административният съд се е позовал на разпоредба на чл. 15, б. "в" от Директива 2011/95/ЕО /Директивата/, приповтаряща разпоредбата на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета, както и на представените по делото справки за актуалното положение в Сирия. Въз основа на тях съдът е посочил, че на 27.11.2024 г. ислямистката групировка „Хаят Тахрир ал Шам“, която до този момент е контролирала части от Алепо /Халеб/ и Идлиб започва голяма офанзива в Северозападна Сирия в сътрудничество със съюзни бунтовнически фракции. Първоначално бунтовниците превземат Алепо, вторият по големина град, а на 05.12.2024 г. и гр. Хама. Два дни по-късно е превзет гр. Хомс, трети по големина в страната. На 08.12.2024 г. бунтовниците навлизат в Дамаск и в същия ден Президентът Башар Асад напуска страната. На 19.12.2024 г. Генералният секретар на ООН е потвърдил ангажимента за подкрепа на Сирия през предстоящия преходен период като е подчертал, че служебното правителство следва да съблюдава принципите, заложени в Резолюция 2254 на Съвета за сигурност и предоставената пътна карта. Призовал е за прекратяване на конфликта, установяване на несектантско управление и свободни и честни избори, които да се проведат в следващите 18 месеца. Посочени са и статистическите данни от бюлетина на ВКБООН от 02.01.2025 г., в който е възпроизведена оценка на Комисариата от 08.12.2024 г. за завърнали се в страната 115 000 бежанци, както и на официални изявления, според които на 30.12.2024 г. Турция е съобщила за доброволно завърнали се в Сирия след 08.12.2024 г. - 35 114 сирийци, както и за осигурени 6 активни гранични пункта с денонощен режим на работа с общ дневен капацитет за обработка на преминаващи лица – 19 000 в сравнение с действалия до този момент – около 3 020 души. Посочено е и че Правителството на Йордания също е съобщило за повече от 22 000 влезли в Сирия лица, от които 3 100 регистрирани бежанци. Новоразселените лица на територията на Сирия към 27.12.2024 г. за периода от началото на м. декември 2024 г. са били 664 000, от които 75% жени и деца, а повече от 486 000 вътрешно разселени лица са се завърнали в района на предишното си местоживеене. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, Пето отделение споделя изцяло фактическите и правни изводи на АССГ. Правилно административният съд, изхождайки от събраните по делото писмени доказателства и изложената от чужденеца бежанска история, подробно анализирани от него, е приел, че по отношение на молителя не са налице фактическите основания за предоставяне статут на бежанец, изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - изнесените от Х. А. факти в бежанската му история не обосновават основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради неговото политическо мнение и/или убеждение, които да мотивират нежеланието му да се завърне в държавата му по произход. От проведеното интервю става ясно, че чужденецът е напуснал свободно и доброволно Сирия и не иска да се завърне в страната на произход. По отношение на него не са били отправяни лични заплахи от субекти на преследване по смисъла на закона, не е бил арестуван, съден или осъждан, не е имал проблеми, свързани с етническия си произход или с изповядваната от него религия. Основателно съдът е приел, че наведените от молителя причини да не желае да се завърне в Сирия и доколкото е преминал нелегално границата между България и Турция, са че желае да живее по-добър живот, не съставляват основания за предоставянето на статут на бежанец по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ и по - скоро са от личен и икономически характер, поради което крайният извод на първоинстанционния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 от ЗУБ е обоснован и правилен. Поради което доводът в касационната жалба, че има нарушение на материалния закон при прилагане на чл. 8 от ЗУБ е неоснователен. Обосновани са и изводите на АССГ за това, че не са налице и материалноправните предпоставки за уважаване молбата на Х. А. за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервюто на молителя, е приел, че липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ или пък на тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Неоснователни са развитите в касационната жалба становище по същество доводи за неправилност на съдебното решение поради повърхностно разглеждане на цялата налична информация за ситуацията в Сирия, довело от своя страна и до постановяване на решението в противоречие с материалноправния закон, доколкото актуалното положение в Сирия налагало извод за наличие на основания за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ транспонира съдържанието на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС на ЕП и на Съвета от 13 декември 2011 г. С изключение на позоваването на държавата на произход на молителя, член 15, буква „б“ от Директива 2011/95 съответства по същество на член 3 от ЕКПЧ, който е част от общите принципи на правото на Съюза и се съдържа като самостоятелен принцип в член 19, §2 от Хартата на ЕС. Съгласно установената съдебна практика на Съда на ЕС, съдебната практика на Европейския съд по правата на човека относно тълкуването на ЕКПЧ следва да се взема предвид при тълкуването на обхвата на член 15, буква „б“ в общностния правов ред. Съдебната практика дава насоки относно тълкуването на термините "изтезания" и "нечовешко или унизително отношение или наказание". Предвид гореизложеното, когато се преценява необходимостта от предоставяне на субсидиарна закрила следва да се изхожда от това налице ли са субекти на тежки посегателства, които биха могли да причинят съответното отношение, наказание или изтезание в страната на произход по отношение на конкретния кандидат за закрила. Текстът на чл. 3 от ЕКПЧ е относим при преценката на наличието на основания за забрана за връщане. В конкретния случай жалбоподателят не навежда фактически твърдения, от които да се направи извод за наличие на реална опасност за него от смъртно наказание или екзекуция или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание в страната на произход. Правилно съдът е приел, че не са налице основания за предоставяне на чужденеца и на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Съгласно Решение на съда на ЕС / голям състав / от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/07 съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи. Значението на понятието" въоръжен вътрешен конфликт" е пояснено в цитираното по-горе решение на СЕС по дело С- 465/07 и доразвито / доразширено относно субектите, участващи в този конфликт/ в Решение на СЕС от 30 януари 2014 г. по дело C-285/12. Съгласно т. 35 от последното цитирано решение на СЕС разпоредбата на член 15, буква „в“ от Директивата следва да се тълкува в смисъл, че съществуването на въоръжен вътрешен конфликт трябва да бъде признато, когато редовните въоръжени сили на дадена държава се сблъскват с една или повече въоръжени групи или когато се сблъскват две или повече въоръжени групи, без да е необходимо този конфликт да може да бъде квалифициран като "въоръжен конфликт, който няма международен характер" по смисъла на международното хуманитарно право и без интензитетът на въоръжените сблъсъци, равнището на организираност на наличните въоръжени сили или продължителността на конфликта да бъдат предмет на преценка, отделна от тази за степента на насилие, съществуващо на въпросната територия. Горното разрешение следва да се тълкува във взаимовръзка с втория абзац от Решението на СЕС от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/07, съгласно който съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт / бил той международен или вътрешен /безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти или от юрисдикциите на държава - членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Всичко гореизложено налага извода, че съществуването на въоръжен конфликт е необходимо, но не достатъчно условие за привеждане в действие на разпоредбата чл. 15, б. „в“ от Директива 2011/95, съответно – за приложение на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Освен евентуалното наличие на вътрешен въоръжен конфликт, е необходимо да са достигнати толкова високи нива на безогледно насилие в резултат на този въоръжен конфликт, че самото връщане на чужденеца в територията на конфликта в качеството му цивилно лице да съставлява реална опасност за живота или личността му. В компетентност на административния орган и/или съда е предоставена преценката както за степента на безогледно насилие в резултат на въоръжения конфликт, на база последните актуални данни за обществено-политическата обстановка в държавата по произход, така и преценката за наличието на реални и потвърдени основания да се смята, че са налице тежки заплахи срещу живота или личността на върнатото там цивилно лице. В конкретния случай не е налице кумулативното наличие на всички, изброени по-горе предпоставки за предоставяне на чужденеца на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Въз основа на последните данни за обстановката в Сирия, включително и справките, представени от административния орган в касационната инстанция, се налага извод за значително успокояване на обществено-политическата ситуация и липса на вътрешен въоръжен конфликт. Дори да се приеме, че такъв вътрешен въоръжен конфликт все още е налице, не се установява такова високо ниво на безогледно насилие, което да води до съществуването на сериозни и потвърдени основания да се смята, че чужденецът, върнат в държавата му по произход в качеството му на цивилно лице, поради самият факт на присъствието си там, би бил изложен на тежки заплахи за живота или личността му. Обосновано съдът е приел, че не може да се направи извод, че е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Поради което доводът в касационната жалба, че има нарушение на материалния закон при прилагане на чл. 9 от ЗУБ е неоснователен. По делото не са налице и основанията за прилагане на принципа "non refoulment" /забрана за връщане/, установен в член 33, §1 от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г. и възприет и в действащия в Република България Закон за убежището и бежанците /чл. 4, ал. 3/, съгласно който чужденец, влязъл в България за да потърси закрила, не може да бъде връщан на територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Няма фактически обстоятелства, които да налагат извод, че ако жалбоподателят бъде върнат обратно в Сирия има голяма вероятност да бъде подложен на изтезание или на нечовешко и унизително отношение. При това следва да се отчете обстоятелството, че кандидатът е млад и здрав мъж, а тежката политическа и икономическа обстановка в страната на произход в неговия конкретен случай не обосновава сама по себе си опасност от изтезания, нечовешко или унизително отношение. Преценката за предоставяне на исканата международна закрила следва да обхваща и цялостното поведение на чужденеца, в т. ч. обстоятелството, че същият нелегално е влязъл първо в Турция, където не е подавал молба за закрила, въпреки че Турция е включена в Списъка по чл. 98 от ЗУБ като "трета сигурна държава", както и фактът, че е преминал нелегално българската граница. Цялостното поведение на касатора указва на желанието му да емигрира по икономически причини в държава от ЕС, а по-конкретно Австрия и Германия където има роднини, а не на опит да се спаси от реални заплахи за живота и здравето му. В подкрепа на тези изводи е и обстоятелството, че още че непосредствено след регистрацията си пред административния орган, още същият ден – на 27.06.2024 г. е напуснал територията на България през границата със Сърбия. Преминал е през Босна и Херцеговина, Хърватска, Словения, за да стигне до Австрия. В гр. Грац се е предал сам на полицията, след което е пребивавал около два месеца в затворен лагер за бежанци, преди да бъде върнат в България на 04.10.2024 г. Неоснователен е доводът, че административният акт е издаден в противоречие с целта на ЗУБ и международните актове в областта на закрилата. И административният орган и решаващият съд са приложили правилно и стриктно нормативните разпоредби на ЗУБ, както и приложимите международни актове. В актовете изрично са цитирани относимите европейски норми и европейската съдебна практика по тълкуването и прилагането им. В касационната жалба се твърди, че в момента територията на Сирия представлява заплаха за нарушаване но основни права на човека включително правото на живот. В подкрепа на твърденията са заявява, че в съдебно заседание са представени доказателства, като доклад на ООН и Сирийска организация, резолюция на ЕП от 12 март 2025 г., изявление на върховния комисар на ООН от 18 март 2025 г. Посочва се, че тези доказателства са описани на последната страница от процесното решение на съда, като са констатирани ред опасности и предупреждения, но съдът без да обсъди или аргументира извода си, че няма пряка опасност за живота на Х. А. А. постановява, че решението на агенцията е правилно. Изложеното е, че такава липса на мотиви води до неправилност на решението. Тези доводи са неточни. Действително в съдебното решение на последната страница, съдът обстойно е описал всички представени от страната доказателства, както и тяхното съдържание. В мотивите си след описанието им е изложил кратки, но ясни мотиви, като приема и прави извод, че те не внасят промяна във възприетите от административния орган релевантни за личното положение на кандидата за закрила обстоятелства. Съдът в мотивите си посочва и се аргументира и с актуалната справка към 08.04.2025 г. справка за Сирия. Ясно е посочено защо следва въпреки тях жалбата да бъде отхвърлена и че те не променят личното положение на молителя и изводите и обстоятелствата възприети от органа. Административният орган и съдът, за да се мотивират са се позовали на официалната информация, съдържаща се в справките предоставени от Дирекция „Международна дейност“ при Държавна агенция за бежанците, като справка с вх. № МД-02-60 от 29.01.2025 г. относно общото положение и политическата обстановка и обстановката на сигурността в Сирия и с вх. № МД-02-78 от 03.02.2025 г. относно състоянието на сигурността в Идлиб, Ракка, Хама, Хомс и Дейр Алзор. Такава справка с вх. № МД-02-22 от 27.01.2026 г. е приета, като доказателство и пред настоящата касационна инстанция. Данните в тези справки са актуални, те постоянно се осъвременяват, те са от проверени и сигурни международни източници на информация. От всички тях, безспорно може да се направи обоснован изводи, че положението в Сирия, включително и сигурността там се подобряват, и много бежанци са започнали да се завръщат в родните си места. Потвърждение на това е факта, че семейството му трима братя и три сестри живеят в Сирия. Неоснователен е доводът, че видно от доказателствата по делото и актуалната обстановка в Сирия отказът на административния орган за предоставяне на статут на касатора следва да се приеме за постановен при съществено нарушение на задължението му по чл. 35 от АПК - да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая, относими към предоставянето на статут. Твърди се и нарушение на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ, който задължава органът да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая. В случая съдът и административният орган са установили, изследвали и изяснили всички относими факти и обстоятелства по делото и касаещи предоставянето на исканата международна закрила. Съобразена е бежанската история на молителя, така както той я е представил, неговото лично положение, както и положението в страната му на произход и настъпилите промени в нея след падане на режима на президента Башар Асад. Твърдените нарушения не са налице и не се доказват. За пълнота на изложеното следва де се посочи, че към момента на първата регистрация пред административният орган молителят е бил непридружен непълнолетен, поради което са уведомени компетентните органи, които следва да вземат отношение в случаите на лица от уязвима група. В последствие, докато се развива административното производство, което е било възобновено след връщане на чужденеца от гр. Грац, Австрия и преди да се проведе интервюто с него, той е навършил пълнолетие, т.е. понастоящем лицето няма качеството на дете. Това обстоятелство е от значение, тъй като съгласно чл. 9, ал. 3 от ЗУБ наличието или липсата на реална опасност от тежки посегателства следва да бъде преценявана и на база събитията, настъпили след напускане на страната по произход и към момента на евентуалното връщане в нея, т.е. към момент, към който молителят е пълнолетен. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на АССГ е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение