Решение № 1685 от 16.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12281/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - гр. София при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител срещу Решение № 34611/22.10.2025г. постановено по адм. дело № 11106/2024г. на Административен съд София – град, с което по жалба на „Гранд Енерджи Дистрибюшън“ ЕООД е отменен Ревизионен акт (РА) № Р-29002920002152-091-001/09.03.2022г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, в частта потвърден с Решение № 820/30.05.2022г. на директора на дирекция "ОДОП" – гр. София при ЦУ на НАП, с който на дружеството са установени допълнителни задължения за ДДС по ЗДДС главница в общ размер на 2 250 140.16лв. и лихви за забава в общ размер на 186 715.43лв. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа, че съдът не е изследвал и установил всички факти, релевантни на спора, както и не е обсъдил събраните по делото доказателства и не е допуснал исканите от негова страна експертизи, които биха имали отношение към спорния предмет. Счита, че притежаването на фактури, договори и протоколи не съставлява достатъчно основание за признаване правото на приспадане на данъчен кредит, като счита, че липсват доказателства за реалното осъществяване на процесните доставки с предмет "продажба на биомаса" в количество от 234 389.480 тона, по фактурите, издадени от „Форест Клъб“ ЕООД. Сочи се, че са налице неясноти относно начина на превозване на биомасата, както и липса на ангажирани доказателства за кадрова обезпеченост при доставчика и при РЛ. Твърди се, че е налице само документално оформяне на фактурираните сделки, като липсват конкретни доказателства за реалното предаване на биомасата от доставчика към РЛ, а от там и към третото лице „ТЕЦ – Бобов дол“ ЕАД. По подробно изложени доводи се моли за отмяна на решението и за отхвърляне жалбата на дружеството срещу процесния РА. Претендира разноски съгласно представен списък по чл. 80 ГПК, за четири съдебни инстанции. Ответникът "Гранд Енерджи Дистрибюшън“ ЕООД чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение по подробни доводи изложени в писмен отговор. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след като прецени наведените в нея касационни основания, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от страна, за която решението се явява неблагоприятно, в срок. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред настоящата съдебна инстанция е второ такова, след като с решение № 12039/08.11.2024г., постановено по адм. дело № 10075/2023г. на ВАС е отменено решение № 5385/14.08.2023г., постановено по адм. дело № 6710/2023г. на АССГ, с което е бил отменен РА № -29002920002152-091-001/09.03.2022г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София и делото е върнато за ново разглеждане на спора от друг съдебен състав. Дадени са указания при новото разглеждане съдът да изясни всички факти относно доставянето и получаването на стоките, предмет на спорната фактура, вкл. относно превоза от прекия доставчик „Форест Клъб“ ЕООД до „ТЕЦ – Бобов дол“ ЕАД чрез назначаване на допълнителна ССЕ с поставена от ВАС задача; да събере всички доказателства посочени в справката на вещото лице и да обсъди заключението му в съответствие с чл. 202 от ГПК с оглед останалите доказателства, както и да извърши преценка дали са налице обективни данни за наличие на недобросъвестност у РЛ. Предмет на спора пред АССГ при второто разглеждане е № Р-29002920002152-091-001/09.03.2022г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, в частта потвърден с Решение № 820/30.05.2022г. на директора на дирекция "ОДОП" – гр. София при ЦУ на НАП, с който на дружеството са установени допълнителни задължения за ДДС по ЗДДС главница в общ размер на 2 250 140.16лв. и лихви за забава в общ размер на 186 715.43лв. За да отмени процесния РА АССГ е приел, че той е издаден от компетентен орган в пределите на компетентността му, при липсата на допуснати съществени процесуални нарушения, но при липса на материалните предпоставки за отказ право на ДК. Съдът е установил, че РЛ е сключило договор с „ТЕЦ – Бобов дол“ ЕАД за периодична доставка та биомаса, люспи, слама, царевичак, храсти, треви и други хранителни отпадъци, като изпълнението се документира с подписване на констативен протокол. С фактура № 200….80/31.12.2019г. издадена от „ТЕЦ – бобов дол“ ЕАД е документирана продажбата на 234 389.60 тона биомаса за 11 813 235.80лв., като са представени предавателни протоколи между страните, издадени на всеки последен ден от месеца през 2019г. РЛ за да осъществи тези доставки е сключило договор с „Форест Клъб“ ЕООД за периодична доставка на биомаса, като доставката ще се извършва франко склада на „ТЕЦ – Бобов дол“, съгласно подадени устни или писмени заявки. Издадена е фактура от доставчика за сума от 11 250 700.80лв. за продажбата на 234 389.60 тона биомаса, с период на доставките 01.02.-31.12.2019г. Плащането е осъществено частично по банков път и чрез прихващане. Органа по приходите е отказал право на ДК по издадената от „Форест Клъб“ ЕООД на РЛ фактура поради липсата на доказателства за реалност на фактурираната стока и след анализ на събраните в ревизионното производство доказателства, като е приел, че те са частни такива без доказателствена сила и не удостоверяват действителното доставяне на стоките между страните по договора. Данъчния орган е приел наличие на формално документиране на сделката и формално оформяне на счетоводните документи свързани с нея. Съдът с оглед събраните по делото доказателства е приел наличието на тристранна сделка, като РЛ е използвало подизпълнител за извършване на договорените към „ТЕЦ – Бобов дол“ ЕАД доставки. Представени са договор за периодична доставка от 04.01.2019г. сключен между „ТЕЦ – Бобов дол“ и РЛ и такъв договор от 07.01.2019г. сключен с „Форест Клъб“ ЕООД. Съдът се е позовал на решение № 1636/14.02.2023г., по дело № 9400/2022г. на ВАС с което е признато реалното предаване на стоките фактурирани с процесната фактура от подизпълнителя на крайния получател. Съдът е посочил, че предмета на доставките по отношение „Форест Клъб“ ЕООД не е доставка на биомаса или добив на такава, а наем на земеделски площи от страна на ЕТ „С. И.“, ЕТ „Агрокнез – И. П.“, „Про-Ленд“ ООД и „Алтимир-БС“ ЕООД, от които площи ще се извозват съответните органични растителни отпадъци. Според съда представени са достатъчно доказателства обосноваващи извод за реалност на фактурираните доставки – заявки за доставка общо на биомаса, люспи, слама, царевичак, храсти, треви и др. отпадъци; приемо-предавателни протоколи за доставените количества; наличието на доказателства за представител на доставчика на всяко едно землище за да координира товаренето и транспорта на биомасата. Прието е че доставчика е имал както трудов ресурс за извършване на доставките, така и техника за това – балопреси, товарачи, повдигачи, трактори и др., чрез които да се извършва събиране, товарени и балиране на биомасата. АССГ е посочил, че биомасата е била събирана директно от земеделските масиви, не е съхранявана в складове, на место е било претегляна, като за всяка доставка са издавани товарителници и директно е било доставяне на крайния купувач. Представени са доказателства за извършвани транспортни услуги от съответните фирми – сключени договори за транспортни услуги, приемо-предавателни протоколи на месечна база за доставено количество, издадени фактури, товарителници и кантарни бележки и доказателства за плащания. Съдът е посочил, че тези доказателства макар и частни и с необвързваща съда сила, но с оглед тяхната преценка по отделно и в цялост води до извод, че установяват реалното превозване на процесните количества договорена биомаса. Според съда опровергана е констатацията на ревизиращия орган за липса на доказателства относно произхода на стоките, тъй като се установява, че през 2019г. на процесните земеделски масиви е имало останала биомаса след извършване на съответните селскостопански дейности, и тази биомаса впоследствие е била транспортирана от доставчика „Форест Клъб“ ЕООД. Съдът е посочил, че предвид нормата на чл. 69 от ЗДДС изискванията за възникване право на ДК се отнасят само до конкретната доставка, по която е претендирано това право, а не по всяка друга доставка на същата стока или услуга, като установяването на произхода на стоката не е предвидено като предпоставка за признаване право на ДК. Освен това дали доставчика е включил издадената фактура в дневника си за продажби ив СД за съответния период, също не е част то претендираното право на ДК, тъй като получателят не може да носи отговорност за действията на своя доставчик. В унисон с практиката на ВАС и СЕС е прието, че РЛ няма задължение да знае по какъв начин доставчикът се е снабдил със стоката, действията на неговите предходни доставчици, наличието или липсата на документи удостоверяващи реалното придобиване на стоката от предходните доставчици. За да обоснове реалност на доставките съдът е обследвал и ССЕ, която дава заключение относно осчетоводяването на процесната фактура у РЛ и заприходяване на стоките в счетоводството, като идентични счетоводни документи са издадени и от доставчика. В.л. сочи, че съгласно договора от 07.01.2019г. стоките са доставяне франко склад „ТЕЦ – Бобов дол“ в с. Големо село; отчетен е приход от извършените продажби от РЛ; в табличен вид са описани подробно дата, превозвач, дата на товарителница, вид МПС, регстр. Номер, маршрут, име на шофьор, вид на стоката и превозвано количество. АССГ е приел, че в конкретния случай липсват в РА твърдения и мотиви за извършване на данъчна измама от издателя на фактурата или от друг субект по веригата на доставки. Органа по приходите не е доказал, че РЛ разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на издателя на фактурата, като изводите им се основават само на предположения и на обстоятелства нямащи отношение към реалността на получените доставки. В обобщение първоинстанционния съд е приел, че в конкретния случай са представени достатъчно доказателства за извършена доставка – налице са договори, фактура, първични и вторични счетоводни документи, доказателства за транспорт на стоката, доказателства за плащане, доказателства за предаване респек. прехвърляне на собствеността – приемо-предавателни протоколи, товарителници, кантарни бележки, като съдържащите се в тези доказателства данни са непротиворечащи и съответстващи на извършените при РЛ счетоводни записвания. С оглед горното процесния РА е отменен изцяло. Решението е правилно. Не са налице твърдените от касационния жалбоподател отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК и настоящият съдебен акт препраща към мотивите, изложени в първоинстанционното решение съгласно чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК. На първо място, не са налице допуснати от АССГ съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила. Решението отговаря на изискванията по чл. 172а АПК. При постановяването му съдът е направил собствени фактически установявания, разгледал е доказателствата по делото, включително и заключението по съдебно-счетоводната експертиза и допълнителната такава и е формирал обоснован и правилен извод за материална незаконосъобразност на оспорения РА. Съдът се е съобразил с дадените задължителни указания на ВАС при връщане на делото за ново разглеждане и е назначил посочената в тези указания задача на допълнителната ССЕ, която има значение за установяване на релевантните факти и правилното разрешаване на спора. Правилно първоинстанционния съд е посочил въпроса на който следва да се отговори, а именно налице ли са доказателства относно реалността на фактурираните доставки на стоки от страна на доставчика „Форест Клъб“ ЕООД към РЛ. Безспорно от доказателствата по делото се установява наличие на тристранно правоотношение, като „Гранд Енерджи Дистрибюшън“ ЕООД се явява посредник в тази тристранна операция. Представен е договор за периодични доставки от 04.01.2019г., сключен между „ТЕЦ – бобов дол“ ЕАД и РЛ с предмет „доставка на биомаса, люспи, слама, царевичак, храсти, треви и др. хранителни отпадъци“. На 07.01.2019г. е сключен друг договор между РЛ и „Форест Клъб“ ЕООД със същия предмет. По силата на тези договори „Форест Клъб“ ЕООД доставя директно в склад на „ТЕЦ – Бобов дол“ ЕАД процесната биомаса, без тази стока физически да преминава през РЛ респек. да бъде депозирана в негови складове. Ревизиращия орган е отказ право на ДК по издадените фактури от „Форест Клъб“ ЕООД на основание чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, като е приел, че съществуват неточности в документите при поддоставчиците свързани с доставката на биомаса, което се отразява на реалността на процесното прехвърляне на стоката прекия доставчик на РЛ т.е. относно произхода на стоката. Както правилно обаче е посочил първоинстанционния съд при действието на ЗДДС към конкретния данъчен период законовите изисквания касаещи правото на ДК се отнасят до конкретната доставка, по която е претендирано това право и няма касателство към друга доставка на същата стока и/или услуга, осъществена между други лица в процеса на реализация на тази стока и/или услуга и явяваща се предходна по отношение на процесната доставка т.е. ирелевантно за правото на ДК по конкретната доставка е произхода на фактурираните стоки, а относимо е само и единствено наличието на доказателства за реалното прехвърляне правото на собственост от доставчика на РЛ на фактурираните стоки. В този смисъл правилно първоинстанционният съд е съобразил наличието на многобройни доказателства съпътстващи издадените фактури – сключен договор за доставка на биомаса, обвързващ облигационно двамата търговеца, като по силата на договора стоката се прехвърля директно до „ТЕЦ – Бобов дол“ ЕАД и това прехвърляне се установява чрез издаване на констативни протоколи ежемесечно. Налице са доказателства относно придобиване на стоката от доставчика чрез сключени договори за наем на земеделски имоти и извършване на съответни действия от страна на доставчика по събиране и товарене на биомаса от земеделски масиви чрез притежаваната от него техника – балопреси, товарачи, повдигачи и трактори, както и доказателства за превоз на биомасата чрез сключени договори за превоз и наличните към тях приемо-предавателни протоколи за доставено количество, издадени фактури за превоз, товарителници и кантарни бележки. Тези документи макар и частни по смисъла на чл. на чл. 180 от ГПК, не са били оспорени от данъчния орган и свидетелстват за вписаните тях обстоятелства. Тези документи са били обект на ССЕ, която дава заключение, че са послужили за прехвърляне собствеността на стоките, като се дава заключение относно идентитет между вписаните количества в трънспортните документи и тези придружеващи процесните фактури т.е. налице е идентичност по количество и вид стоки отразени във издадените фактури, приемо-предавателни протоколи и транспортните документи. Правилно в тази връзка АССГ е достигнал до извод за наличие на реалното прехвърляне собствеността на фактурираните стоки от доставчика „Форест Клъб“ ЕООД към РЛ чрез директната доставка до крайния получател. Не се установява доказана недобросъвестност от страна на РЛ по отношение на спорните доставки. Правото на приспадане на данъчен кредит посочено в чл. 68, ал. 1 от ЗДДС предполага наличието на осъществена реално доставка на стока и/или услуга. Облагаема доставка съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДС е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго. Напълно идентична в тази насока е и разпоредбата на чл. 178 от директивата 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (директивата), съгласно която, за да може да упражни правото си на приспадане, данъчнозадълженото лице трябва да отговаря на следните условия за целите на приспадане в съответствие с член 168, буква а) по отношение на доставката на стоки или услуги, той трябва да притежава фактура, съставена в съответствие с членове 220—236 и членове 238, 239 и 240. От своя страна, съгласно чл. 168, б. "а" доколкото стоките и услугите се използват за целите на облагаемите сделки на данъчнозадължено лице, същото има правото, в държава-членка, в която извършва тези сделки да приспадне следното от дължимия данък върху добавената стойност, който то е задължено да плати дължимия или платен ДДС в тази държава-членка по отношение на доставката за него на стоки или услуги, извършена или която предстои да бъде извършена от друго данъчнозадължено лице. Следователно, и съгласно чл. 178, вр. чл. 168 от Директивата съществува изискването лицето, което претендира правото на приспадане на данъчен кредит да е получател на доставката или услугата, а другото данъчнозадължено лице да е реалния доставчик на доставката на стока или услуга. Както се посочи и по-горе в мотивите на това решение, правото на приспадане на ДДС зависи от изпълнението както на материалноправни, така и на формални условия. Що се отнася до материалноправните условия, от член 168, буква а) от Директива 2006/112 следва, че за да може да се ползва от право на приспадане, заинтересованото лице трябва, от една страна, да бъде "данъчнозадължено лице" по смисъла на тази директива. От друга страна, това лице трябва, нагоре по веригата, да е получило стоките или услугите, за които иска да му се признае право на приспадане, от друго данъчнозадължено лице, а надолу по веригата — да е използвало тези стоки или услуги за нуждите на собствените си облагаеми сделки. Що се отнася до правилата за упражняване на правото на приспадане на ДДС, които се приравняват на формални изисквания, член 178, буква a) от посочената директива предвижда, че данъчнозадълженото лице трябва да притежава фактура, съставена в съответствие с членове 220—236 и с членове 238—240 от нея. От това следва, че посочването на доставчика във фактурата за стоките или услугите, във връзка с които е упражнено правото на приспадане на ДДС, представлява формално условие за упражняването на това право. Качеството "данъчнозадължено лице" на доставчика на стоките или услугите спада към материалноправните условия. Общата система на ДДС гарантира неутралитет от гледна точка на данъчната тежест на всички икономически дейности, независимо от техните цели и резултати, при условие че самите тези дейности по принцип подлежат на облагане с ДДС. Съгласно постоянната практика на Съда на Европейския съюз, правото на данъчнозадължените лица да приспаднат от ДДС, на който са лица платци, дължимия или платения ДДС за закупени от тях стоки или за получени от тях услуги, използвани за целите на техните облагаеми доставки, представлява основен принцип на общата система на ДДС. Както Съдът на Европейския съюз многократно е постановявал, предвиденото в член 167 и сл. от Директива 2006/112 право на приспадане е неразделна част от механизма на ДДС и по принцип не може да бъде ограничавано, когато материалноправните и формалните изисквания или условия, от които това право зависи, са изпълнени от желаещите да го упражнят данъчнозадължени лица. Така Съдът на Европейския съюз е приел, че основният принцип на неутралност на ДДС налага приспадането му за получени доставки да бъде допуснато, ако са изпълнени материалноправните условия, дори и данъчнозадължените лица да не са изпълнили някои формални условия. Следователно, щом разполага с информацията, необходима да се установи, че материалноправните условия са изпълнени, данъчната администрация не може да наложи във връзка с правото на данъчнозадълженото лице да приспадне този данък допълнителни условия, които могат да доведат до осуетяване на упражняването на това право. В процесния случай не съществува спор по отношение на обстоятелството, че са изпълнени формалните изисквания. От събраните по делото доказателства, обаче както се посочи по-горе, се установява и изпълнението на материално правните изисквания, доколкото на данъчната администрация са били представени необходимите доказателства, за да провери тези изисквания. Дори и да се приеме обстоятелството на недоказана кадрова обезпеченост за извършване на доставката респек. наличието на неточности в издадените документи от поддоставчиците, то наличието на тези обстоятелство, без доказано и твърдяно обстоятелство от органите по приходите на данъчна измама не е достатъчно, за да обоснове отказа за правото на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури. Съдът на Европейския съюз вече се е произнесъл, че проверката за наличието на облагаема доставка трябва да се осъществи в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право, като се извърши глобална преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по конкретния случай /този смисъл решение от 6 декември 2012г., по дело № C-285/11/. Въпреки това обстоятелството, че съответните услуги не са били доставени от издателя на фактурите или неговия подизпълнител, по-специално тъй като последните не са разполагали с необходимия персонал и материали не е достатъчно, за да се приеме, че не е налице доставка на разглежданите стоки и да се изключи правото на приспадане, тъй като това може да се дължи както на прикриване с измамна цел на доставчиците, така и на просто използване на други подизпълнители (в този смисъл решение от 6 септември 2012 г., по дело № C-324/11/. Както Съдът на Европейския съюз многократно припомня, борбата срещу данъчните измами, избягването на данъци и евентуалните злоупотреби е цел, призната и насърчавана от Директива 2006/112. В това отношение Съдът е постановил, че правните субекти не могат с измамна цел или с цел злоупотреба да се позовават на нормите на правото на Съюза и че при това положение националните органи и юрисдикции следва да откажат да признаят право на приспадане, ако въз основа на обективни данни се установи, че това право е упражнено с измамна цел или с цел злоупотреба /решение от 11 ноември 2021г., по дело № C 281/20/. Що се отнася до измамата, в постоянната съдебна практика се приема, че правото на приспадане трябва да бъде отказано не само в случаите, когато самото данъчнозадължено лице извършва измама, но и когато се установи, че данъчнозадълженото лице, което е получило стоките и услугите, основание за правото на приспадане, е знаело или е трябвало да знае, че с придобиването на тези стоки или услуги участва в сделка, която е част от измама с ДДС. Съдът освен това многократно е постановявал, че когато са изпълнени материалноправните условия за правото на приспадане, на данъчнозадълженото лице може да се откаже право на приспадане само при условие че въз основа на обективни данни се установи, че то е знаело или е трябвало да знае, че с придобиването на стоките или услугите, основание за правото на приспадане, е участвало в сделка, която е част от измама, извършена от доставчика или друг стопански субект, действащ нагоре или надолу по веригата от доставки на стоки или услуги /решение от 11 ноември 2021г., по дело № C 281/20/. Всъщност СЕС в това отношение е приел, че режимът на правото на приспадане, предвиден в Директива 2006/112, не допуска данъчнозадължено лице — което не е знаело и не е могло да знае, че съответната сделка е част от извършена от доставчика данъчна измама или че друга сделка по веригата на доставки преди или след осъществената от данъчнозадълженото лице е опорочена поради измама с ДДС — да бъде санкционирано, като не му бъде признато право на приспадане, тъй като установяването на режим на обективна отговорност би надхвърлило необходимото за защита на държавния бюджет. Освен това съгласно постоянната практика на Съда, тъй като отказът да се признае право на приспадане представлява изключение от основния принцип, какъвто се явява това право, данъчните органи трябва надлежно да установят обективните данни, въз основа на които може да се заключи, че данъчнозадълженото лице е извършило измама или е знаело, или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама. След това националните юрисдикции следва да проверят дали съответните данъчни органи са установили наличието на такива обективни данни. От съдебната практика, следва, че на данъчнозадълженото лице може да бъде отказано да се признае правото на приспадане само ако след глобална преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства по делото, извършена в съответствие с установените в националното право правила за доказване, се установи, че това лице е извършило измама с ДДС или е знаело, или е трябвало да знае, че сделката, която използва като основание за приспадане, е част от такава измама. Правото на приспадане може да бъде отказано само когато тези факти са установени надлежно, а не с предположения. От това следва да се заключи, че данъчният орган, който възнамерява да откаже да признае правото на приспадане, трябва да докаже надлежно, в съответствие с предвидените в националното право правила за доказване и без да се накърнява ефективността на правото на Съюза, както обективните обстоятелства, въз основа на които се установява наличието на самата измама с ДДС, така и обстоятелствата, въз основа на които се установява, че данъчнозадълженото лице е извършило измамата или че е знаело, или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава това право, е част от посочената измама. Съгласно това изискване за доказване, независимо от вида на измамата или разглежданите действия, е недопустимо да се прилагат предположения или презумпции, които биха довели до разместване на доказателствената тежест, до накърняване на основния принцип на общата система на ДДС, какъвто е правото на приспадане, и съответно на ефективността на правото на Съюза. Данъчният орган трябва, от една страна, да определи точно елементите на фактическия състав на измамата и да докаже измамните действия, и от друга страна, да докаже, че данъчнозадълженото лице е участвало активно в тази измама или че е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава това право, е част от посочената измама. При все това доказването на наличието на измама и на участието на данъчнозадълженото лице в нея не означава непременно да се идентифицират всички участници, участвали в тази измама, както и съответните им действия. Всъщност в ревизионния акт не се съдържат обективните данни, въз основа на които органите по приходите са можели изобщо да формират изводи за наличието на данъчна измама. Не се съдържат установявания, от които дори тази съдебна инстанция би могла да направи обоснован извод, че сделката е част от данъчна измама и че ревизираното лице е знаело или е трябвало да знае, че участва в данъчна измама. Изводите си органите по приходите са основали на предположения и на установени обстоятелства, чието отношение към реалността на доставките не може да бъде определено като обективно, както правилно е посочил и първоинстанционния съд в своя акт и е изброил тези формални условия. От съдебната практика следва, че на данъчнозадълженото лице може да бъде отказано да се признае правото на приспадане само ако след глобална преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства по делото, извършена в съответствие с установените в националното право правила за доказване, се установи, че това лице е извършило измама с ДДС или е знаело, или е трябвало да знае, че сделката, която използва като основание за приспадане, е част от такава измама. Правото на приспадане може да бъде отказано само когато тези факти са установени надлежно, а не с предположения. От това следва да се заключи, че данъчният орган, който възнамерява да откаже да признае правото на приспадане, трябва да докаже надлежно, в съответствие с предвидените в националното право правила за доказване и без да се накърнява ефективността на правото на Съюза, както обективните обстоятелства, въз основа на които се установява наличието на самата измама с ДДС, така и обстоятелствата, въз основа на които се установява, че данъчнозадълженото лице е извършило измамата или че е знаело, или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава това право, е част от посочената измама. Съгласно това изискване за доказване, независимо от вида на измамата или разглежданите действия, е недопустимо да се прилагат предположения или презумпции, които биха довели до разместване на доказателствената тежест, до накърняване на основния принцип на общата система на ДДС, какъвто е правото на приспадане, и съответно на ефективността на правото на Съюза. В този смисъл решение на Съда на Европейския съюз от 1 декември 2022г. по дело С-512/21. В процесния случай данъчната администрация не е установила, че "Гранд Енерджи Дистрибюшън" ЕООД е участвало в измама с ДДС и е знаело, или е трябвало да знае, че процесните сделки са част от такава измама. Изрично в определение на Съда на Европейския съюз от 15 юли 2021г., по дело С-123/14 се приема, че разпоредбите на Директива 2006/112, които се отнасят до правото на приспадане на ДДС, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат данъчната администрация на държава членка да приеме, че няма извършена доставка на стоки, като последица от което е налице пречка купувачът да приспадне платения при покупката ДДС, по съображение че купувачът не е доказал нито произхода на съответните стоки, нито това, че доставчикът му ги е притежавал, въпреки че тази администрация не установява, че купувачът е участвал в измама с ДДС и е знаел или е трябвало да знае, че съответната сделка е част от такава измама. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че от събраните по делото доказателства се установява реалността на доставките по процесните фактури. Правилно първоинстанционният съд е приел, че от събраните по делото доказателства се установява техническата обезпеченост за извършване на доставките по процесните фактури. От събраните по делото доказателства и изслушаната съдебно-счетоводна експертиза се установява обстоятелството на сключени договори между „Форест клъб“ ЕООД, от една страна, и ЕТ „С. И.“, ЕТ Агрокнез – И. П.“, „Про ленд“ ООД и „Алтимир-БС“ ЕООД за почистване на земеделски площи, за отдадена под наем селскостопанска техника, като във връзка с договорите са издадени и съответни фактури. Това са съответно сключен договор от 01.01.2019г., от 15.01.2019г. Що се отнася до злоупотребата с право, от практиката на Съда на Европейския съюз следва, че установяването на злоупотреба в областта на ДДС изисква сделките, за които става въпрос да водят до получаването на данъчно предимство, което в процесния случай не се установява. От друга страна, от съвкупност от обективни обстоятелства трябва да е видно, че основната цел на въпросните сделки се свежда до получаването на данъчно предимство, което също не се установява в процесния случай. Както правилно е приел и първоинстанционния съд следва в обобщение да се посочи, че от страна на РЛ са представени относими към спора доказателства установяващи реалността на фактурираните доставки от „Форест Клъб“ ЕООД и тяхното получаване от крайния получател – договор, фактура, приемо-предавателни протоколи и съответни транспортни документи, както и счетоводни записвания както при РЛ така и при доставчика. Данните в тези доказателства са безпротиворечиви едни с други и отговарят на счетоводните записи при РЛ. Налице е идентитет по отношение количество и вид на доставената стока посочена във фактурата, договора, констативни протоколи, и съпътстващите транспортните документи доказателства - товарителници, кантарни бележки и приемо-предавателни протоколи. Следва да се посочи, че правилно АССГ е възприело, че с решение № 1636/14.02.2023г., по дело № 9400/2022г. на ВАС е възприето реалност на извършените доставки от доставчика „Форест Клъб“ ЕООД към крайния потребител „ТЕЦ – Бобов дол“ ЕАД по отношение спорните стоки т.е. с влязъл в сила съдебен акт е опровергана констатацията на ревизиращия орган за липсата на реалност на фактурираните доставки, като прекия доставчик е прехвърлил собствеността на фактурираната биомаса директно на крайния получател, а РЛ се явява посредник в тази тристранна операция и има право да ползва ДК по издадената към него фактура. С оглед горното изводите на АССГ за незаконосъобразност на оспорения РА изцяло се възприемат от настоящата инстанция и следва решението като правилно да се остави в сила. Не се присъждат разноски на ответната страна, тъй като такива не са претендирани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение