Определение № 330 от 12.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 60096/2016 г.

Производството е по чл. 83, ал. 2 ГПК. Образувано е по молба вх.№12224 от 06.12.2016г., подадена от Сдружение „Българска асоциация на сомелиерите“, чрез адв. Д. Ж.. Искането на молителя е за освобождаването му на основание чл. 83, ал. 2 ГПК от внасянето на държавна такса в размер на 984,94 лв. по касационната му жалба, по която с определение № 754 от 21.11.2016г. по настоящото дело на ВКС е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, като на жалбоподателя е указано да внесе в едноседмичен срок от получаване на съобщението по сметка ВКС дължимата държавна такса за касационното обжалване в посочения размер. Искането в молбата за освобождаване от държавна такса или евентуално за намаляването й до размер 100лв., е мотивирано с доводи, че сдружението не развива търговска дейност, единственият му източник на приходи е от събирания членски внос, който е изразходван за години напред за покриване разноските по настоящия процес, поради което е в обективна невъзможност да заплати дължимата държавна такса. Поддържа се и доводът, че искането следва да бъде уважено и по аргумент от нормата на чл.6 т.1 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи. В тази връзка в молбата са цитирани решения на Европейския съд по правата на човека. Съгласно чл. 83, ал. 2 ГПК, такси и разноски по производството не се внасят от физическите лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. Преценката за наличие на предпоставките за освобождаване от внасяне на държавна такса се извършва от съда въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, здравословното състояние, трудова заетост, възраст и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото. По изричната повеля на законодателя тази норма е неприложима по отношение на страни – юридически лица. По приложението на чл.83 ал.2 ГПК и по-конкретно относно възможността за освобождаване на страна по делото - юридическо лице - от задължението да внесе държавна такса по подадена от него жалба, има трайно установена, безпротиворечива практика на ВКС – вж. Определение № 78/31.01.13 г. по ч.т.д.№ 595/12 г. на ІІ т.о., Определение № 755/14.11.2013 г. по ч.т.д.№ 4049/2013 г. на ІІ т.о., Определение № 581/13.09.13 г. по ч.т.д.№ 2906/13 г. на І т.о., Определение № 651/12.11.15 г. по ч.т.д.№ 3157/15 г. на ІІ т.о., Определение № 276/24.06.2016 г. по ч.т.д.№ 1365/16 г. на І т.о. и пр. Цялата практика е в смисъл, че нормата на чл. 83 ал. 2 ГПК има социален характер и затова се явява своеобразна гаранция за реален достъп до правосъдие /а не обратното – ограничаваща този достъп/. Приложима е само по отношение на физическите лица, за които е удостоверено по реда на чл. 83 ал. 2 т. 1 - т. 7 ГПК, с оглед тяхната възраст, семейно положение, здравословно състояние, трудова заетост, имущество и доходи, вкл. на членовете на семейството им, че нямат достатъчно средства да заплатят дължимите от тях такси и разноски. Търговските дружества и изобщо юридическите лица не са адресати на социалната политика на държавата, като в тази област липсва основание за еднакво третиране на физическите и юридическите лица. В тази връзка неоснователни са доводите на молителя за основателност на искането на основание чл.6 т.1 от Е., съответно, че отказът да бъде освободен от задължението за внасяне на държавна такса би бил в противоречие с тази норма от Конвенцията. Разпоредбата на чл. 6, т. 1 К. гарантира на страните по един спор реално право на достъп до съдилищата за произнасяне по техните граждански права и задължения, но в същото време оставя на държавата свободен избор на средствата за постигането на тази цел. С оглед на това въведените от молителя доводи, свързани с нарушение на разпоредбата на чл. 6, т. 1 от К., могат да бъдат обсъждани единствено в контекста на изпълнение на задължението на държавата по чл. 6 К. за реално право на достъп до правосъдие, произтичащо от принципа на справедлив процес, но не и в поддържания в молбата смисъл. Безспорният въпрос за приоритета на международните актове, които са ратифицирани от нашата държава, не касае въпроса дали са налице предпоставките за освобождаването на юридическото лице - търговец от заплащане на държавни такси. Отговорът на този въпрос е свързан изцяло с прилагане на българския Гражданско процесуален кодекс, който урежда предпоставките за това и субектите, в чиято полза е призната от държавата чрез нейния законодателен орган такава възможност. Правната уредба на основанията за освобождаване от държавна такса и на субектите, които имат право да се ползват от тях, е законодателен приоритет на всяка държава, членка на ЕС, поради което не може да се приеме тезата на молителя за противоречие на нормата на чл. 83, ал. 2 ГПК с норми на общностното право. С оглед изложеното молбата за освобождаване от внасяне на държавна такса следва да се остави без уважение. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на III г. о.