Решение № 5470 от 20.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 797/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Ф. Т. А., гражданин на Сирия, против Решение № 36851/09.11.2025 г., постановено по адм. дело № 6676/2025 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 3588/30.05.2025 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във връзка с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Твърди се, че първоинстанционният съд не е съобразил правилно актуалната обстановка в Сирия, както и че е налице реална опасност за живота и здравето на жалбоподателя при евентуалното му завръщане. Поддържа се също, че неправилно е прието, че Република Турция представлява трета сигурна държава, както и че съдът не е извършил самостоятелно проучване, което от своя страна е довело до постановяване на неправилен съдебен акт. Иска се отмяна на решението и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне. Ответникът – Председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа, че първоинстанционното решение е правилно и моли да бъoе оставено в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение, като обсъди доводите на страните, доказателствата по делото и извърши служебна проверка на обжалваното решение съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. По делото е установено, че касаторът е гражданин на Сирия, [етническа принадлежност] по произход, роден в [населено място], обл. Дараа, [вероизповедание], женен. Самоличността му е установена въз основа на декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. В административното производство му е предоставена възможност да изложи бежанската си история, проведено е интервю с осигурен превод, като протоколът е преведен на разбираем за него език и подписан без възражения. Посочил, че напуснал Сирия на 28.12.2019 година и заминал за Турция нелегално, като там останал до 2023 година, после заминал за Гърция, от там за Албания и Сърбия. Останал в Сърбия една година и един месец, като в Сърбия получил пребиваване за 6 месеца и подал молба за закрила, след което преминал нелегално в България и се предал на властите. Пътувал навсякъде нелегално, като целта му била да стигне до Белгия и до Холандия. Не е имал проблеми заради изповядваната от него религия в страната му на произход, не е членувал във въоръжена групировка, не е арестуван, не е служил в казармата. Посочил, че в района на неговото село има военни действия и никой не знае какво ще се случи в страната. Съпругата му и двете му деца са в гр. Дамаск при нейните родители, а в Република България търси работа и иска закрила. С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на Ф. Т. А. против Решение № 3588/30.05.2025 г. на председателя на ДАБ при Министерски съвет, с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Първоинстанционният съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Съдът е обсъдил проведеното административно производство, личната бежанска история на кандидата, представените справки относно обстановката в Сирия, както и релевантните разпоредби на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, като е направил извод, че за Ф. Т. А. не са налице предпоставките за предоставяне на международна закрила. Обжалваното решение правилно. При разглеждане на делото и постановяване на решението си съдът не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила. Решението е обосновано и релевантните към случая факти са правилно интерпретирани от първоинстанционния съд. Неоснователни са наведените в касационната жалба твърдения за наличие на основания за отмяна на съдебното решение. В съответствие с процесуалните изисквания решаващият съд е събрал и анализирал относимите доказателства и е преценил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно критериите на чл. 146, т. 1- 5 от АПК. Обсъдил е всички релевантни факти и обстоятелства, включително свързани с личната история на лицето, заедно с въпросът, относно сигурността на страната му на произход. Правилни са изводите на административния съд, че от събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че чужденецът е бил обект на визираното в чл. 8, ал. 1 ЗУБ преследване, релевантно за предоставяне на бежански статут. Спрямо него не е упражнявано физическо насилие и той не е бил обект на репресии, поради своята етническа и религиозна принадлежност. Не се установява в страната си по произход да е имал проблеми с официалните власти, да е бил задържан или преследван или пък да е съществувал риск от такива действия спрямо него, за да се обоснове извод, че са налице основанията за предоставяне на бежански статут по смисъла на чл. 8 ЗУБ. Доводи в тази насока не се излагат от жалбоподателя нито в жалбата, нито пред съда в проведените открити съдебни заседания. В интервюто жалбоподателят е заявил, че проблемите, които е имал са свързани с липсата на пари, сигурност и спокойствие. Заявителя не е направил релевантни твърдения, които да представляват преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, нито сочи конкретни действия, попадащи в предметния обхват на чл. 8, ал. 5 от ЗУБ. По отношение на опасенията, че радикални групировки могат да управляват страната му по произход, те сами по себе си не представляват основателни опасения от преследване, като в този смисъл е и Наръчника по процедури и критерии за статут на бежанец на службата на Върховния комисар на ООН за бежанците. Неоснователни са оплакванията за неправилно приложение на чл. 8 от ЗУБ. От изложената от самия кандидат бежанска история не се установява да е бил обект на преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение. Той не твърди да е бил арестуван, осъждан, изтезаван, заплашван от официалните власти, от политически организации, военни формирования или недържавни субекти. Не сочи да е имал проблеми поради етническата или религиозната си принадлежност. Напротив, в интервюто е заявил, че съпругата му и двете му деца към момента живеят в Дамаск с нейните родители. Обоснован е и изводът, че действителните мотиви на касатора за напускане на Сирия и за придвижването му към Европа са свързани предимно с икономически и житейски причини, а не с необходимост от международна закрила. Самият той е заявил, че е напуснал поради несигурното положение и военните конфликти в страната му по произход. Посочил е, че целта му е била да достигне Белгия или Холандия, където да намери работа и да продължи образованието си. След установяването си в Турция, през 2023 г. заминал за Гърция, а от там за Албания и Сърбия. Тези данни сочат на последователно миграционно поведение, насочено към установяване в предпочитана държава с по-добри икономически и социални възможности, а не към търсене на закрила в първата сигурна държава, в която е могъл да я получи. Желанието за по-добър живот, работа, по-високи доходи или преодоляване на икономически затруднения е разбираемо от човешка гледна точка, но не представлява основание за предоставяне на статут на бежанец. Международната закрила по ЗУБ не е предназначена да обезпечава избор на по-благоприятна държава за пребиваване, трудова реализация или социална среда, а да защитава лица, които са изложени на преследване или реална опасност от тежки посегателства. Такива обстоятелства в случая не са доказани. Правилни са и изводите относно липсата на основания за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. По делото няма данни касаторът да е изложен на реална опасност от смъртно наказание или екзекуция, нито на изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Такива конкретни факти не са заявени нито в административното производство, нито пред съда. Общите твърдения за несигурност, последици от войната и икономическа нестабилност не достигат необходимия интензитет на реална индивидуална опасност по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Неоснователни са и оплакванията във връзка с чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Първоинстанционният съд е обсъдил актуалните справки на дирекция "Международна дейност" при ДАБ относно обстановката в Сирия, включително тези от 13.10.2025, 20.10.2025 г. и представените пред настоящата инстанция справки от 29.04.2026 г. и 07.05.2026 г. Съобразено е, че след политическите промени в Сирия от декември 2024 г. обстановката остава динамична и в отделни региони съществуват напрежение и инциденти, но не е установено ниво на безогледно насилие, което да е толкова високо, че всяко цивилно лице, само поради присъствието си на територията на страната или в относимия район, да е изложено на реална опасност от тежки заплахи срещу живота или личността си. Първоинстанционният съд правилно е приложил критериите, изведени в практиката на Съда на Европейския съюз по тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, съответно относимата уредба на субсидиарната закрила. За да бъде предоставен хуманитарен статут на това основание, не е достатъчно в държавата по произход да съществува нестабилност или отделни прояви на насилие. Необходимо е насилието да достигне такава степен на интензитет и безогледност, че завръщането само по себе си да поражда реална опасност за цивилното лице. По делото такава степен не е установена. Наред с това касаторът не е посочил конкретни лични обстоятелства, които да го поставят в по-висок риск от останалото цивилно население. Не е политически активен, не е членувал във въоръжена или политическа организация, не твърди да е преследван от властите или от други субекти, а семейството му продължава да живее в Сирия без данни за конкретни посегателства спрямо него. Тези факти правилно са отчетени от административния съд при преценката за липса на реална опасност по чл. 9 от ЗУБ. Правилен е и изводът, че не са налице основания за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 6 или ал. 8 от ЗУБ. Под "други причини от хуманитарен характер" не следва да се разбира всяко житейско, социално или икономическо затруднение, а само такива обстоятелства, които разкриват реален риск от тежки посегателства върху личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход. Икономическата несигурност, липсата на работа, желанието за по-добри доходи и стремежът към установяване в държава с по-добри социални перспективи не съставляват самостоятелно основание за предоставяне на международна закрила. Неоснователно е и възражението относно преценката за Република Турция като трета сигурна държава. От данните по делото се установява, че касационният жалбоподател е пребивавал три години и половина в Истанбул, но не е подавал молба за закрила там. Данните по делото сочат, че за сирийски граждани в Турция е приложим режим на временна закрила, който осигурява легален престой и достъп до основни права и услуги. При липса на конкретни доказателства за обратното, изводът на съда в тази част е обоснован. Не се установява нарушение и на принципа "non-refoulement". По делото не е доказано, че при връщане касаторът ще бъде изложен на опасност за живота или свободата си, на изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или на друга форма на тежко посегателство. Поради това отказът за предоставяне на международна закрила не противоречи на чл. 4, ал. 3 от ЗУБ. Касационните оплаквания по същество преповтарят доводи, които са били обсъдени и правилно отхвърлени от административния съд. Не са налице основанията по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение. Същото е валидно, допустимо и правилно и следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,