Определение № 708 от 29.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 519/2012 г.

Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на С. д. „О. т.о.”- МВР [населено място] срещу определение от 22.05.2012 год. по гражданска дело С-1/12 на СГС, ІV Д отд., с което дирекцията е осъдена да заплати на осн.чл. 78,ал.1 ГПК сума в размер на 550 лв., съставляваща разноски по въззивното производство- платено възнаграждение за един адвокат. С частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Частният жалбоподател счита, че присъденото адвокатско възнаграждение е прекомерно. Изтъква, че пред въззивната инстанция е проведено само едно заседание, като спорът не представлява правна и фактическа сложност. Моли на осн. чл. 78,ал.5 ГПК да се присъди минимално определения размер на адвокатското възнаграждение съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Ответникът по частната жалба Е. А. – Б. не взема становище по нея. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. приема следното: Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт – определение, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните: Пред въззивната инстанция частният жалбоподател е направил възражение по чл. 78,ал.5 ГПК за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение, което не е било обсъдено от въззивният съд в обжалваното определение.Независимо от това определението, с което са присъдени разноски в размер на 550 лв. адвокатско възнаграждение е правилно. Този размер на адвокатско възнаграждение е отразен като договорен в представения по делото договор за правна помощ. Същевременно съгл. пар. 2 от Допълнителните разпоредби на Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в случаите по чл. 78,ал.5 ГПК присъжданото възнаграждение не може да бъде по - ниско от трикратния размер на възнагражденията посочени в Наредбата. В случая възнаграждението е присъдено в производство по трудов спор като са били предявени три обективно съединени иска по чл. 344,ал.1,т.1,2 и 3 КТ. Съгл. чл.7 от Наредба №1 минималният размер на адвокатското възнаграждение за защита по трудови дела е 50 лв. или трикратния размер на адвокатско възнаграждение по всеки един от исковете е 150 лв. или 450 лв. за трите иска. Предвид фактическата и правна сложност на делото присъдения размер от 550 лв. не е прекомерен. Следва да се има предвид, че освен процесуално представителство пред въззивната инстанция пълномощникът на ищцата- ответница по частната жалба, е представил и писмен отговор на въззивната жалба. С оглед на изложените съображения обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3- то г.о. отделение