Определение № 27 от 23.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4054/2020 г.

Производството е по чл.274, ал.2, изр.1-во ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на адв. Д. А., като пълномощник на „Корект Стар“ ЕООД – гр. Варна, срещу определение № 14083 от 03.09.2020 г., постановено по в. гр. д. № в. гр. д. № 7523/2019 г. по описа на Софийски градски съд, II „Б“ въззивен състав, с което постановеното въззивно решение № 2877, постановено на 08.05.2020 г. е допълнено в частта му за разноските, като „Корект Стар“ ЕООД – гр. Варна е осъдено да заплати на М. Г. С., М. Т. С. и Й. Ц. С. разноски във въззивното производство /за адвокатско възнаграждение/, в размер на 600 лв. за всеки от тях.

Ответниците по жалбата са изразили становище за нейната неоснователност.

Жалбата е допустима като подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване пред касационната инстанция съгласно чл.274, ал.1, т.2 във вр. с чл.248, ал.3 ГПК акт.

Разгледана по същество тя е неоснователна, съображенията за което са следните:

С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за допускане извършването на съдебна делба между съделителите М. Г. С., М. Т. С., Й. Ц. С. и „Корект Стар“ ЕООД на следния недвижим имот: УПИ в кв.11 по плана на [населено място], м. „Ц. щ.-7-ми к.“, съставляващ поземлен имот с идентификатор * по кадастралната карта на населеното място, при описани граници. Първоинстанционното решение е отменено в частта за квотите, като са определени следните следните квоти на съделителите: за М. Г. С. – 1104/3150 ид. ч., за М. Т. С. – 552/3150 ид. ч., за Й. Ц. С. – 552/3150 ид. ч. и за „Корект Стар“ ЕООД – 942/3150 ид. ч.

С решението не са присъдени разноски в полза на ответниците по въззивната жалба.

По молба на процесуалния представител на същите е поискано допълване на въззивното решение в частта му за разноските с присъждане на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение. Видно от представените с отговора на въззивната жалба договори за правна защита и съдействие, заплатеното от ответниците по въззивната жалба адвокатско възнаграждение е в размер на 4 000 лв. за всеки от тях.

С обжалваното определение молбата е уважена, като са присъдени разноски в производството пред въззивната инстанция. Извършено е тяхното намаляване, поради прекомерност, на основание чл.78, ал.5 ГПК по въведеното възражение от жалбоподателя в настоящото производство, като същите са определени в размер на 600 лв.

В обобщение, молбата с правно основание чл.248, ал.1 ГПК за допълване на решението, в частта му за разноските, е била основателна, поради което обжалваното определение, с което същата е уважена, подлежи на потвърждаване.

Предвид изложеното, Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.,