Определение № 60347 от 13.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3358/2021 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 10412/16.06.2021 г. на Й. С. П., С. Т. П. и В. Т. П., наследници на Т. К. П., чрез адв. Р. К. и адв. В. Б., срещу определение № 1300 от 18.05.2020 г., постановено по в.ч.гр. д. № 1393/2021 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане от 19.02.2021 г. по гр.д. № 6079/2014 г. на Софийски градски съд, с което е разпоредил да се издаде изпълнителен лист на наследниците на Т. К. П.- Й. С. П., С. Т. П. и В. Т. П. само за частта на Т. П. и е оставена без уважение молбата им, в частта, с която наследниците на Т. К. П. са поискали издаване на изпълнителен лист за разноските, присъдени на Н. П.. Поддържа се, че определението е неправилно и необосновано. Считат, че неоснователно и с противоречие с обстоятелствената част на обжалваното определение, въззивният съд е приел, че изпълнителното основание не сочи как се разпределят разноските между тримата ищци Т. П., К. П. и Н. П.. Приел е, че същите следва да бъдат разпределени поравно. Според тях, липсва правна норма, която да обоснове подобен извод, а по аргумент от императивната норма на чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 408, ал. 2 ГПК, този извод противоречи на закона. Молят, да се отмени въззивното определение и вместо него да се постанови друго, с което да се обезсили издаденият изпълнителен лист от 22.02.2021 г., като на основание чл. 278, ал. 2 ГПК, да се издаде изпълнителен лист на наследниците на Т. К. П. за Ѕ / една втора/ част от присъдените разноски за трите инстанции по гр. Д. № 6079/2014 г. на СГС. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържа основанието на чл.280, ал.1, т.1, т. 3 и ал. 2 ГПК по три правни въпроса. Ответницата по частната жалба Н. В. Ж., не изразява становище. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, при проверка редовността на жалбата я намира за процесуално недопустима, като подадена срещу съдебен акт, който не полежи на обжалване, поради следните съображения: Обжалваният акт е постановен в производство по издаване на изпълнителен лист /чл.405 и сл. ГПК/, като първоинстанционният съд е разпоредил да се издаде изпълнителен лист на наследниците на Т. К. П. - Й. С. П., С. Т. П. и В. Т. П. само за частта на наследодателя им К. П., а в частта, с която наследниците на Т. К. П. са поискали и издаване на изпълнителен лист за разноските, присъдени на Н. П. е оставил без уважение. Въззивният съд е потвърдил разпореждането на първоинстанционния съд и в двете му части. Съгласно чл.274, ал.3 ГПК на касационно обжалване подлежат две групи определения на въззивните съдилища: определенията, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по - нататъшното развитие на делото /т. 1/ и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие / т. 2/. Разпореждането за издаване на изпълнителен лист не попада в посочените категории подлежащи на обжалване съдебни актове - то не е преграждащо по своя характер, нито с него се дава разрешение по същество или се прегражда развитието на други производства. Издаването на изпълнителен лист е последица от приключването на материалноправен спор с влязло в сила осъдително решение, като производството по издаване на изпълнителен лист е друго, различно от исковото производство. С него не се дава разрешение на материалноправен спор, свързан с предмета на делото, а се разрешава процесуален въпрос за наличието на предпоставките за принудително изпълнение. Законът предвижда, че разпореждането по чл. 406 ГПК за издаване на изпълнителен лист подлежи на обжалване съгласно чл. 407, ал.1 ГПК. С произнасянето по същество на частната жалба от въззивния съд, се изчерпва инстанционния контрол върху разпореждането на първоинстанционния съд за издаване на изпълнителен лист. Касационен контрол е предвиден в чл. 407, ал. 3 ГПК само за исканията за издаване на изпълнителен лист въз основа на актове по чл. 404, т.2 и 3 ГПК, а именно за актове на чуждестранни съдилища. Следователно, по аргумент на противното, въззивният акт е окончателен. В същия смисъл, за двуинстанционност на производството, е и тълкуването, дадено в т.6 на Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001г. по тълк.д. № 1/2001г. на ОСГК на ВКС, което разрешение се запазва предвид аналогичната правна уредба на производството по издаване на изпълнителен лист в отменения и в сега действащия ГПК. С оглед на изложеното, Върховният касационен съд, състав на III-то г. о.,