Определение № 822 от 26.09.2012 г. на ВКС по т. д. № 625/2012 г.

Образувано е по частна жалба на Г. Т. П., П. С. Сръбски и А. С. Х., и тримата от [населено място] срещу Определение № 703 от 02.06.2011 г. по ч.т.д. № 447/ 2012 г. на Пловдивския апелативен съд. С последното е оставена без разглеждане частната им жалба срещу Определение № 2169 от 14.12.2011 г. по т.д. № 815/2011 г. на Пловдивския окръжен съд, с което съдът по несъстоятелността оставил без уважение искането им за отмяна на взетите решения от общото събрание на кредиторите на [фирма] /н/, [населено място], проведено на 25.10.2011 г. В частната жалба се поддържа, че определението на съда по несъстоятелността по чл.679 ТЗ подлежи на обжалване по общия ред на ГПК – чл.613а, ал.1 ТЗ, поради което се иска отмяна на обжалваното определение като неправилно поради постановяването му в нарушение на процесуалния закон. Ответниците по частната жалба [фирма] /н/ и [фирма] не са изразили становища по реда на чл.276, ал.1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, след като прецени данните по делото и доводите в частната жалба, приема следното: Частната жалба е подадена от надлежни страни в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Частната жалба е неоснователна. В съобразителната част на обжалваното определение е посочено, че в чл. 613а ал. 1 ТЗ се съдържа изчерпателно изброяване на актовете, които подлежат на обжалване по общия ред на ГПК, като по аргумент за обратното е направен извод, че съгласно чл. 613а ал. 3 ТЗ на обжалване пред апелативен съд подлежат само съдебните актове, чиято обжалваемост е предвидена изрично от закона или преграждат по-нататъшното развитие на делото. Изложено е, че по отношение на обжалваното определение по чл.679, ал.1 ТЗ не е налице нито една от посочените хипотези, което обусловило извода на съда, че подадената срещу него частна жалба е процесуално недопустима. Обжалваното определение е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 613а ал. 3 ТЗ, извън случаите на ал. 1(предвидено обжалване на посочените актове по общия ред на ГПК - триинстанционно обжалване), постановените от окръжните съдилища актове в производството по несъстоятелност подлежат на обжалване само пред съответния апелативен съд по съответния ред от ГПК, а това е редът за обжалване на определенията, посочен в чл. 274 ал. 1 ГПК. Тъй като определението, с което се уважава или отхвърля молбата за отмяна на решение на общото събрание на кредиторите на несъстоятелния търговец нито прегражда по-нататъшното развитие на производството по несъстоятелността, нито в чл. 679, ал.3 ТЗ е предвидено отделното му обжалване, частната жалба срещу съдебния акт е недопустима и правилно въззивният съд е оставил същата без разглеждане. По изложените съображения настоящият състав приема, че подадената частна жалба е неоснователна, поради което обжалваното с нея определение следва да бъде потвърдено. Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение