Определение № 66 от 18.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 325/2009 г.

ВКСII търговско отделение18.03.2013 г.

Диспозитив

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма], [населено място] с вх.№ 1520 от 13.02.2013 год. за освобождаване на внесеното от него по сметката на ВКС на основание чл.282, ал.2 ГПК парично обезпечение в размер общо на сумата 165 865 лева с пр.нар. от 14.05.2009 год. за 6 634,60 лева и с пр.нар. от 02.06.2009 год. за 159 230,40 лева. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/ /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР:

Мотиви

Производството е по чл.282, ал.5 ГПК. По делото е постъпила молба с вх.№ 1520/13.02.2013 год. на регистратурата на ВКС, подадена от [фирма], [населено място], с която е поискано връщане на внесеното от молителя по реда на чл.282, ал.2 ГПК по сметката на ВКС парично обезщетение в размер общо на сумата 165 865 лева/с пр.нареждане от 14.05.2009 год. за сумата 6 634,60 лева и с пр.нареждане от 02.06.2009 год. за сумата 159 230,40 лева/поради приключване на производството по делото. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия като взе предвид изложеното в молбата и след проверка на данните по делото, констатира следното: Внесената от молителя сума по сметката на ВКС е във връзка с искането му за спиране на изпълнението на обжалваното от него с касационна жалба въззивно решение на Софийски градски съд. С определение от 04.06.2009 год. съставът на ВКС, ТК, ІІ т.о. на основание чл.282, ал.2 ГПК е спрял изпълнението на въззивното решение на СГС, ІV-В в.с. № 349/03.11.2008 год. по гр.дело № 2461/2008 год., с което е оставено в сила решението на Софийски районен съд, 26 състав от 16.02.2007 год. по гр.дело № 10810/2004 год., с което е уважен предявеният от [фирма], [населено място] ревандикационен иск по чл.108 ЗС и е осъден [фирма], [населено място] да предаде на ищеца владението на процесния недвижим имот-магазин с площ около 154 кв.м., намиращ се в [населено място], в сградата на [улица]. С решение № 52/03.11.2011 год. по т.дело № 325/2009 год. на ВКС, ТК, ІІ т.о. касационната жалба на ответника не е уважена и е оставено в сила въззивното решение на Софийски градски съд, постановено по гр.дело № 2461/2008 год. На 17.11.2011 год. ищецът [фирма] е подал молба /вх.№ 10225/17.11.2011 год./ с искане внесеното по делото обезпечение да бъде задържано на основание чл.282, ал.4 ГПК, като прилага копие от искова молба вх.№ 103993/17.11.2011 год. на регистратурата на СГС за предявен иск срещу [фирма] за заплащане на обезщетение за вреди от забавяне на изпълнението на въззивното решение в размер на сумата 180 000 лева. Съгласно чл.282, ал.4 ГПК, когато обезпечението е дадено във връзка с изпълнение на решение относно вещни права върху недвижими имоти, то се задържа, ако в двуседмичен срок след като касационната жалба е оставена без уважение носителят на вземането е предявил иск за обезщетяване на вредите от забавяне на изпълнението. От извършената служебна проверка се установява, че по образуваното по подадената искова молба гр.дело № 15704/2001 год. по описа на СГС е постановено решение № 227/11.01.2013 год., с което [фирма] е осъден да заплати на [фирма] сумата 145 000 лева – обезщетение за вреди за периода от 04.06.2009 год. до 03.11.2011 год., като е отхвърлен иска за разликата до предявения размер. Решението не е влязло в законна сила, тъй като е обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд /вх.№ 16329/12.02.2013 год./. При тези фактически данни, с оглед разпоредбата на чл.282, ал.4 ГПК внесеното обезпечение по т.дело № 325/2011 год. на ВКС, ТК, ІІ т.о. следва да се задържи, поради което молбата за връщането му следва да се остави без уважение. Неоснователно се явява искането на молителя настоящият съдебен състав да му възстанови внесеното по сметката на ВКС обезпечение с пр.нареждане от 08.12.2011 год. в размер на 184 608,50 лева, въз основа на което с определение № 981/08.12.2011 год. по ч.т.дело № 939/2011 год. на ВКС, ТК, ІІ т.о. на основание чл.309 ГПК е спряно изпълнението на влязлото в сила решение № 52/03.11.2011 год. по т.дело № 325/2009 год. на ВКС-ТК, ІІ т.о. и оставените с него в сила решения на СГС и СРС по повод подадена от [фирма] молба за отмяна. С решение № 116/19.12.2012 год., постановено по т.дело № 176/2012 год. на ВКС, ТК, І т.о. молбата за отмяна е оставена без уважение, при което положение искането за освобождаване на посоченото обезпечение следва да се депозира по приключилото дело за отмяна, а не по настоящото дело, образувано по касационна жалба на [фирма], по което е постановено спиране на изпълнението въз основа на съвсем друго обезпечение, което подлежи на задържане, на основание чл.282, ал.4 ГПК. По изложените съображения съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд

Цитирани разпоредби

5