Определение № 219 от 09.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 516/2018 г.

Производството е по чл.274 ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма] срещу постановеното по реда на чл.248 ГПК определение №940/04.08.2017г. по в.т.д.№1074/17г. по описа на Окръжен съд Стара Загора,с което е оставена без уважение молбата му за изменение на постановеното във въззивната инстанция съдебно решение №168/25.05.2017г. в частта за разноските,с която страната е осъдена да заплати на [фирма] сумата 700 лв. разноски за производството пред СтЗОС. Ответната по частната жалба страна [фирма] не се е ангажирал със становище по нея. Върховният касационен съд констатира,че частната жалба е подадена в срок от легитимирано да обжалва лице срещу съдебен акт от категорията на обжалваемите,поради което я намира за допустима.По същество е основателна. Производството през СтЗОС е образувано по въззивна жалба на [фирма] срещу първоинстанционното решение,с което предявеният от него срещу [фирма] иск е бил отхвърлен.Във въззивното производство [фирма] е представил отговор на въззивната жалба, с който е поискал присъждане на разноски,но доказателства за направени от него такива в това производство не е представил.Представен е договор за правна помощ между [фирма] и представлявалия го по делото адв. Н.П. с уговорено възнаграждение за процесуалното представителство в размер на 700 лв. ,платими по банков път,както и приложено към него платежно нареждане,с което сумата е преведена по сметката на адвокатския пълномощник. С постановеното от въззивната инстанция решение е потвърдено решението на СтЗРС.В мотивите на същото е прието,че в полза на въззиваемия следва да се присъдят разноски в размер на 700 лв.,които са присъдени с диспозитива на същото. С молба,подадена в срока по чл.248 ал.1 ГПК [фирма] е поискал съдът да измени решението си в частта за присъдените в негова тежест разноски,като е посочено,че данни за направени такива от [фирма] няма. С атакуваното определение молбата му е оставена без уважение с мотиви за наличие на данни за уговорено и платено адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв.,основани на посочените по-горе доказателства /които обаче касаят направените от въззивника разноски/. Така постановеното определение на СтЗОС е неправилно. Данни за направени от [фирма] разноски във въззивното производство няма. Изводите на съда за дължими такива от [фирма] на [фирма] се основават на погрешно възприети доказателства – договор за правна помощ и платежно нареждане,които касаят направени от въззивника,а не от въззиваемия разноски за процесуално представителство.Поради това атакуваното пред ВКС определение следва да бъде отменено,а решението в частта му за разноските – отменено. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение