Определение № 86 от 23.09.2020 г. на ВКС по н. д. № 651/2020 г.

Производството е по реда на чл. 351 ал. 6 от НПК. Образувано е по частна жалба на частния обвинител и граждански ищец Р. В. Н., чрез повереника й адв. Х. Х. срещу разпореждане №566 от 18.02.2020 г. на съдията- докладчик по в.н.о.х.д. №1976/2019 г. по описа на Софийски градски съд. В жалбата е направено искане за отмяна на разпореждането и за разглеждане на касационната жалба от ВКС по реда на чл. 346, т.4 от НПК. Представителят на ВКП изразява становище, че разпореждането на съдията –докладчик е правилно и законосъобразно, тъй като въззивният съдебен акт не подлежи на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 346 от НПК. ВКС – Първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и атакувания съдебен акт в рамките на правомощията си по чл. 351 ал. 6 от НПК, намери следното: С присъда от 29.09.2017 г. постановена по н.о.х.д. № 8351/2016 г. СРС, НО, 133-ти състав е признал подс. Е. Б. К. за виновна в извършването на престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, като й наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца с отложено изпълнение по реда на чл. 66, ал. 1 от НК за срок от 3 години. Софийски градски съд, НО, 1-ви въззивен състав с решение по в.н.о.х.д. № 1179/2018 г. потвърдил първоинстанционната присъда. Софийският апелативен съд, НО, 2-ри състав на основание чл. 424, ал. 1 вр. чл. 420, ал. 2 вр. чл. 422, ал. 1, т.5 от НПК по реда на глава 33 от НПК с решение от 02.05.2019 г. по н.д. № 119/2019 г. възобновил в.н.о.х.д. № 1179/2019 г. по описа на СГС, НО, 1-ви въззивен състав, отменил постановеното решение и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от стадия на съдебното заседание. С решение № 31 от 09.01.2020 г. СГС, НО, VII въззивен състав изменил присъда от 29.09.2017 г. по н.о.х.д. № 8351/2016 г. СРС, НО, 133-ти състав като преквалифицирал извършеното от подс. Е. Б. К. в престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, като я признава за невиновна и я оправдава по първоначално повдигнатото обвинение в престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 от НК. Изменя и в частта, с която на Е. Б. К. на осн. чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 54 от НК е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца, изтърпяването на което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК, за срок от 3 години, като вместо това прилага закон за по – леко наказуемо престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК и освобождава на основание чл. 78а, ал. 1 от НК от наказателна отговорност Е. К., като й налага административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лв. за извършеното престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК. Срещу въззивното решение е подадена касационна жалба с вх. №13741/03.02.2020 г. по описа на СГС от частния обвинител и граждански ищец Р. В. Н. с искане за отмяната му. С разпореждане от 18.02.2020 г. съдията- докладчик по в.н.о.х.д. №1976/2019 г. е върнал жалбата на основание чл. 351, ал. 5, т.3 от НПК, като е приел, че касационната жалба е недопустима и не подлежи на разглеждане по касационен ред. Съгласно чл. 346 НПК, по касационен ред могат да бъдат обжалвани само актовете на въззивната инстанция, изчерпателно посочени в т. 1 до т. 4 от същата разпоредба. Настоящият касационен състав счете, че касационната жалба от частния обвинител и граждански ищец Р. Н. е процесуално недопустима, тъй като атакувания въззивен съдебен акт, не е от категорията актове посочени в разпоредбата на 346, т.1-т.4 от НПК като подлежащи на инстанционна проверка от ВКС. Съдията - докладчик от Софийски градски съд е приложил правилно процесуалния закон. При това положение, обжалваното разпореждане следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 351 ал. 6 от НПК ВКС –Първо наказателно отделение