Решение № 587 от 02.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2391/2025 г.

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. Й. К. срещу решение № 208 от 27.02.2025 г. по в. гр. д. № 1932/2024 г. на Варненския окръжен съд.

Жалбоподателката поддържа, че в обжалваното решение не е обсъдено изразеното във въззивната й жалба становище защо в масата по чл.31 ЗН следва да се включи идеална част от апартамент № ***, собственост на ищцата С. И.. Освен това при прилагане на чл.36, ал.2 ЗН съдът не отчел обстоятелството, че освен ищцата, има и друг наследник със запазена част от наследството на Й. П. и това е преживялата му съпруга Й. П..

Ответницата в производството С. Й. И. оспорва жалбата. Счита, че въззивното решение е правилно. Съдът се произнесъл по оплакването във въззивната жалба на К. К., че в масата по чл.31 ЗН не е включен апартамент № ***, но го приел за неоснователно. Счита, че този извод на въззивния съд е правилен. Освен това поддържа, че в частта по чл.36, ал.2 ЗН въззивното решение съответства на практиката на ВКС.

С определение № 1764 от 03.04.2026 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси: 1. Задължен ли е съдът при формиране на вътрешното си убеждение и при обсъждане на доказателствата по делото да вземе предвид и да обсъди изразените становища на страните, както и направените възражения и 2. Следва ли при съобразяване с разпоредбата на чл.36, ал.2 ЗН при определяне на стойността на запазената част на ищцата, респ. дали същата е накърнена, съдът да вземе предвид и запазената част на преживялата съпруга /майка на страните по делото/, която не е предявила претенция по чл.30 ЗН.

За да се произнесе по поставените въпроси и по касационната жалба, съставът на ВКС взе предвид следното:

С обжалваното решение № 208 от 27.02.2025 г. по в. гр. д. № 1932/2024 г. на Варненския окръжен съд е потвърдено решение № 1124 от 02.04.2024 г. по гр. д. № 15860/2022 г. на Варненския районен съд, поправено с решение № 2920/01.08.2024 г. по същото дело, с което е възстановена на основание чл.30, ал.1 ЗН запазената част на С. Й. И. от наследството на Й. С. П., починал на 23.11.2022 г., накърняването на която е в размер на 13578,38 лв., чрез намаляване с 13578,38/76002 ид. части на дарението от 13.12.1999 г. по нотариален акт № 4, т.4, рег. № 4812, дело 624 на нотариус рег. № 196 с район на действие PC-Варна, извършено от наследодателя Й. С. П. в полза на К. Й. К., на недвижим имот – 1/2 ид. ч. от апартамент № *, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор * по КККР на [населено място], с площ от 77,88 кв. м., ведно с прилежащата към апартамента изба № 36 с площ от 12,93 кв. м., както и 0, 2982% ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот.

Предмет на делото е иск на С. Й. И. срещу К. Й. К. по чл.30, ал.1 ЗН за намаляване на дарението, извършено през 1999 г. от бащата на страните Й. С. П. в полза на ответницата и представляващо ½ ид. част от апартамент № *, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор * по КККР на [населено място].

Въззивният съд е приел, че Й. С. П. е починал на 23.11.2022 г., като е оставил за свои наследници по закон страните по делото С. И. и К. К., негови дъщери, и преживялата съпруга Й. П..

Съдът е проследил произхода на собствеността на имотите, придобити приживе от Й. и Й. П. и разпоредителните сделки с тях.

Прието е, че с нотариален акт № 21/1981 г. Й. П. е закупил жилище в [населено място], [улица].

С нотариален акт № 81/1983 г. Й. П., със съгласие на съпругата си Й. П., дарил на дъщеря си С. Й. С. 1/3 ид. част от този имот.

Имотът в [населено място], [улица], е бил отчужден със заповед № 1647/17.06.87 г., като неговата оценка е 10734,54 лв., разпределена както следва – 7156,36 лв. за Й. П. и 3578,18 лв. за С. С..

Със следваща заповед № 3523/15.12.1987 г. по чл.100 ЗТСУ на Й. С. П. е отстъпено като обезщетение жилище № *** в блок Х. Б.-с., състоящо се от три стаи, кухня и сервизни помещения, с площ от 77,80 кв. м., при задължение за заплащане на разликата в цените в размер на 20 447 лв.

Със заповед № 1647/17.06.87 г. – стр.2, на С. Й. С. е определено като обезщетение жилище № * от две стаи, кухня и сервизни помещения, с площ от 58,55 кв. м., при задължение за доплащане на сума в размер на 15 891 лв. С вносна бележка № 1420/18.09.1996 г. на ДСК Й. С. П. внесъл по сметка с титуляр С. Й. С. сумата 11603 лв. за покритие на жилище с адрес „Х. Б.“, вх.3, ап.*.

С нотариален акт № 158/2003 г. за собственост на недвижим имот, придобит чрез обезщетяване, С. Й. С. и съпругът й С. С. Т. са признати за съсобственици на апартамент *. След развода между съпрузите, с нотариален акт № 40/2006 г. С. С. Т. продал на С. Й. С. собствената си ½ ид. част от апартамент № *.

С нотариален акт № 4/1999 г. Й. С. П. и Й. Б. П. дарили на другата си дъщеря К. Й. К. собствения си апартамент № *** с адрес [населено място], [улица]-с., [жилищен адрес]0.

С нотариален акт № 19/1994 г. Й. П. и Й. П. дарили на своя внук С. Т., чрез неговата майка и законен представител С. Т., дворно място в [населено място] с площ от 600 кв. м.

При тези данни от правна страна въззивният съд е приел следното:

Запазената част на ищцата от наследството на нейния баща е ¼, съгласно чл.29, ал.1 ЗН.

Наследодателят не е оставил имущество към датата на своята смърт, не е имал задължения, няма и претенции по чл.12, ал.2 ЗН. Чистият актив на наследството в случая е равен на нула.

Масата по чл.31 ЗН се явява равна по стойност на стойността на безвъзмездните разпореждания, направени от наследодателя преди смъртта му.

В масата по чл.31 ЗН следва да бъдат включени следните дарения:

• дарението по нот. акт № 81/1983 г., с което Й. П. е дарил на дъщеря си С. С. 1/3 ид. част от жилището на [улица];

• дарението по нот. акт № 19/1994 г., с което Й. П. и Й. П. са дарили на своя внук С. Т., чрез неговата майка и законен представител С. Т., дворно място в [населено място] с площ от 600 кв. м.;

• дарението по нот. акт № 4/1999 г., с което Й. П. и Й. П. са дарили на дъщеря си К. Й. К. апартамент № *** с адрес [населено място], [улица]-с., [жилищен адрес]0;

• дарение на сумата в размер на 11603,00 лв., обективирано във вносна бележка № 1420/18.09.1996 г. на ДСК, съгласно която Й. П. е внесъл по сметка с титуляр С. Т. сумата от 11603, 00 лв. за покритие на жилище с адрес „Х. Б.“, вх. 3, ап. ***, ет. 9.

Прието е, че в масата не следва да бъде включен апартамент № ***, находящ се в [населено място], [улица], вход 3, ет. 9. Същият е придобит въз основа на КНА № 158/2003 г. за собственост на недвижим имот, придобит чрез обезщетяване, с който С. И. и нейният бивш съпруг са признати за собственици на жилище № 83 по силата на покупко-продажба, обектвирана в НА № 154/2006 г. за сумата 20 999,60 лв. Следователно посоченият имот не представлява дарение, поради което същият не следва да бъде включен в наследствената маса.

Тъй като дарението на сумата 11603 лева е направено преди влизане в сила на Закона за деноминация на лева, то при определянето на стойността на дарена парична сума към момента на откриване на наследството с оглед формиране на масата по чл.31 ЗН като обективен съизмерител, използван в § 1, т.3 ЗОПДИППД /отм/, може да се ползва съпоставянето на паричния еквивалент на придобитото имущество към паричната равностойност на броя минимални работни заплати към момента на придобиване (в този смисъл решение № 68/15.04.2014 г. по гр. д. № 5825/2013 г. на ВКС, I г. о.). Така към датата на дарението минималната работна заплата в страната, определена с ПМС № 172/18.07.1996 г., е била 4000,00 лв. Следователно паричният еквивалент на дарената сума от 5801,95 /1/2 от 11603 неденоминирани лв. се равнява на 1, 45 бр. минимални работни заплати, които следва да бъдат изчислени в размера им към датата на откриване на наследството – 23.11.2022 г., а именно 710, 00 лв., определен с ПМС № 141/13.07.2017 г., или общо 1029, 50 лв.

В обобщение е прието, че към датата на откриване на наследството на Й. С. П. – 23.11.2022 г., масата по чл.31 ЗН е възлизала на сума в общ размер на 97 231, 50 лева, включваща 1/2 от сумата 152004 лева / оценката на апартамент *** /; 1/2 от сумата 19400 лева / оценката на дарената част от жилището на [улица] /; 1/2 от сумата 21000 лева / оценката на дворното място в [населено място] / и 1029, 50 лева / актуализираната част на дарената парична сума /.

Разполагаемата част на наследодателя съставлява 1/4 от сумата в размер на 97231, 50 лева или 24307, 88 лв. Запазената част на С. Й. И. е също в размер на 24307, 88 лева. От посочената сума в размер на 24307, 88 лева следва да бъдат прихванати направените в нейна полза дарения, а именно – 9700 лева и 1029,50 лева. При извършване на посочените изчисления се получава сумата в размер на 13578, 38 лева, представляваща стойността на накърняване на запазената част на С. И..

Прието е, че запазената част на С. И. следва да бъде възстановена чрез намаляване на дарението по нотариален акт № 4/1999 г., направено от наследодателя в полза на нейната сестра К. К..

Направеното от К. К. искане по чл.36 ЗН за задържане на подарения имот е неоснователно, тъй като стойността на подарения имот надвишава разполагаемата част и запазената част. Разполагаемата и запазената част взети заедно са 48615,76 лв., а частта от апартамент ***, дарена от наследодателя на ответницата, е 76002 лв.

По изложените съображения въззивният съд е постановил решението си.

В практиката на ВКС по чл.290 ГПК трайно се приема, че въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съответно на изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възраженията на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Преценката на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, а други за неустановени, в който смисъл са разпоредбите на чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК. В този смисъл са например решение № 50063 от 23.10.2023 г. на ВКС по т. д. № 484/2022 г., II т. о., решение № 479 от 13.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 366/2025 г., II г. о., решение № 234 от 28.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2142/2024 г., III г. о., решение № 753 от 16.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 892/2025 г., IV г. о., и др.

Същевременно в практиката на ВКС се приема, че обсъждането на доказателствата, доводите и възраженията на страните следва да бъде задълбочено – в този смисъл решение № 211 от 21.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 64/2020 г., IV г. о., решение № 191 от 22.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6320/2007 г., II г. о., решение № 68 от 24.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 78/2012 г., II т. о. и др.

Тази практика намира приложение и по настоящото дело.

В настоящия случай във въззивната жалба на К. К. се съдържа становище, че в масата по чл.31 ЗН следва да бъде включена ½ от апартамент № * в [населено място], [улица]вх.3, ет.9, получен от С. Й. в обезщетение на отчужден имот въз основа на заповед № 1647/17.06.1987 г. по чл.98 ЗТСУ. Това становище е аргументирано със съображението, че дарението от 1983 г. в полза на С. Й. представлява сделка без насрещна престация и че след отчуждаването на този имот тя е получила от държавата в обезщетение процесния апартамент № *, като пълното покритие на неговата стойност е направено със средства, дарени й от наследодателя. Направено е обобщението, че апартамент № *** е придобит от ищцата изцяло със средства, дарени от наследодателя Й. П. и този имот до размер на ½ ид. част следва да бъде включен в масата по чл.31 ЗН, съответно с него да се извърши прихващане по спора за възстановяване на запазената част.

Съдът се е произнесъл по това оплакване във въззивната жалба, като е приел, че то е неоснователно, тъй като апартамент № * е придобит въз основа на КНА № 158/2003 г. за собственост на недвижим имот, придобит чрез обезщетяване, с който С. И. и нейният бивш съпруг са признати за собственици на жилище № * по силата на покупко-продажба, обектвирана в НА № 154/2006 г. за сумата 20 999,60 лв. Следователно посоченият имот не представлява дарение, поради което същият не следва да бъде включен в наследствената маса.

Този извод е лаконичен и неверен, тъй като смесва в едно двете придобивни основания по КНА № 158/2003 г. и НА № 154/2006 г. В действителност КНА № 158/2003 г. е за собственост на недвижим имот, придобит само чрез обезщетяване, а не в резултат на покупко-продажба. С този нотариален акт С. С. и нейният бивш съпруг С. Т. са признати за собственици на жилище № * по силата на „заповед за обезщетение срещу отчужден недвижим имот № 1647/17.06.1987 г., вр. със заповед № 1077 от 05.08.1996 г. на Община Варна“. Покупко-продажбата, обективирана в НА № 154/2006 г. за сумата 20 999,60 лв., касае последваща сделка, с която С. С. Т. продава на съсобственика си С. Й. С. собствената си ½ ид. част от апартамент № *. Тази сделка няма пряко отношение към първоначалното придобивно основание на апартамент № ***, което е от значение за настоящото дело.

Въззивният съд не е обсъдил доводите на К. К. във въззивната й жалба, че апартамент № * е придобит от С. И. в резултат на две дарения, извършени в нейна полза от родителите й. Не са обсъдени и доказателствата в подкрепа на това становище. По делото е изяснено, че апартамент № * е придобит от ищцата в резултат на две безвъзмездни сделки, извършени в нейна полза: дарението на 1/3 ид. част от жилището в [населено място], [улица], извършено от Й. П. със съгласие на съпругата му с нот. акт № 81/1983 г. /впоследствие отчуждено от държавата/ и дарението на сумата от 11603,90 лв., направено от Й. П. за покриване на разликата между стойността на отчуждения имот и отстъпения в обезщетение апартамент № *. Фактическият състав на придобивното основание за апартамент № * включва заповед за отчуждаване по чл.95 ЗТСУ /отм./ и заповед за имотно обезщетяване по чл.100 ЗТСУ /отм./, вследствие на което собствеността върху отчуждения имот се трансформира в собственост на отстъпения в обезщетение със заплащане на разликата в цените на имотите. Именно този фактически състав е удостоверен с констативния нотариален акт № 158/2003 г. Макар формално придобивното основание на апартамент № *** да включва два административни акта, от значение за производството по чл.30, ал.1 ЗН е обстоятелството, че като резултат собствеността върху този имот е придобита от ищцата посредством двете безвъзмездни разпореждания в нейна полза, описани по-горе. В такава хипотеза в масата по чл.31 ЗН следва да се включи не дареният имот, който впоследствие е отчужден от държавата, а отстъпеният в обезщетение имот, тъй като той е придобит изцяло в резултат от дарения в имот и в пари. Налице е хипотеза, близка до косвените дарения, при които безвъзмездното прехвърляне на имущество от едно лице на друго се осъществява не в резултат на договор за дарение по чл.225 ЗЗД, а по косвен път чрез други правни актове – в случая актове по ЗТСУ /отм./ и доплащане на разликата в цените на отчуждения и отстъпения в обезщетение имот.

По делото не е изяснено дали заплатената от Й. П. сума от 11603,90 лв. покрива пълната разлика в цените на отчуждения и отстъпения в обезщетение имот, или само част от нея. Основателно е оплакването в касационната жалба, че тази неяснота се дължи на процесуално нарушение на въззивния съд, който не е приложил чл.266, ал.2 ГПК според точния му смисъл и практиката на ВКС по тълкуването му. Според тази практика допускането на нови доказателства във въззивната инстанция е възможно, ако бъдат установени причините, които са попречили да бъдат своевременно посочени и съдът приеме, че страната е добросъвестна и е положила дължимата грижа при водене на делото - решение № 371 от 5.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1906/2013 г., IV г. о., решение № 70 от 21.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5100/2014 г., III г. о., решение № 60 от 17.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4474/2013 г., III г. о. и др. В настоящия случай във въззивното производство К. К. е поискала да се приемат новооткрити документи - вносна бележка и писмо изх. № 456/244 от 1996 г., съдържащи собственоръчен според нейните твърдения текст, изписан от Й. П., даващ обяснение за наличието на лихва върху сумата от 3578,18 лв., определена като обезщетение за отчуждения имот на С. И. и внесена на нейно име в ДСК. Според тези обяснения цената на апартамент № *** е 15891 лв. и е покрита със сумата 4288 лв. /3578,18 лв. плюс лихва/, както и 11603 лв., довнесени от Й. П.. Обясненията на К. К. за късното представяне на тези доказателства са, че не е знаела за тях, тъй като са се съхранявали при нейната майка, с която тя не живее в едно домакинство и защото са й били предоставени по-късно. За да откаже приемането им въззивният съд е изложил съображение, че обясненията на страната за късното представяне на доказателствата са неубедителни. Не е съобразено, че К. К. своевременно е представила по делото същите документи, установяващи плащането на сумата от 11 606,90 лв. от наследодателя като разлика в цената на имотите, но без саморъчно изписан пояснителен текст върху тях за лихвата върху оценката на отчуждения имот. От това може да се направи извод, че страната е била добросъвестна и е положила дължимата грижа при водене на делото, като го е попълнила с необходимите документи за установяване на факта на доплащането на разликата в цените на имотите и ако е разполагала със същите документи, но със саморъчните обяснения под тях, тя е щяла да ги представи своевременно. Съдът не е дал и възможност на страната да докаже твърденията си за причините за късното снабдяване с документите, а според посочената практика на ВКС това е допустимо.

Ако тези документи бяха приети, би се установило, че апартамент № *** е придобит от ищцата изцяло в резултат на двете дарствени сделки, извършени от нейните родители в нейна полза.

Но дори и само при наличните по делото доказателства следва извод, че 15181/15891 ид. части от апартамент № *** са станали собственост на ищцата в резултат на тези две дарения и половината от тази квота, съответстваща само на даренията на бащата, следва да се включи в масата по чл.31 ЗН.

Неоснователен е доводът на ищцата С. И., че е станала собственик на ½ ид. част от апартамент № * по силата на покупко-продажбата по нот. акт № 154/20.03.2006 г., извършена в нейна полза от бившия й съпруг. Още в ППВС № 5 от 31.10.1972 г. се приема, че ако срещу индивидуален имот на единия съпруг, отчужден по реда на чл.55в ЗПИНМ, бъде отстъпен друг имот и стойността на двата имота е равна или тази на отчуждения имот е по-голяма от тази на отстъпения, ще е налице пълна трансформация, поради което съпругът-собственик на отстъпения имот запазва индивидуалното си право на собственост върху придобития по този начин нов имот, макар това да е станало през време на брака. Когато срещу отстъпения в тези случаи имот следва да се доплати известна разлика и това стане през време на брака, съответната на тази разлика част от собствеността на отстъпения имот (жилище) се включва в съпружеската имуществена общност, макар отстъпеният имот да е придобит изцяло на името на съпруга, чийто индивидуален имот се обезщетява по реда на чл.55в ЗПИНМ. Това разрешение се прилага и за отчужденията но ЗС и ЗТСУ /отм./. Обстоятелството, че в настоящия случай С. И. не се е позовала срещу бившия си съпруг на пълна или частична трансформация на лични средства в придобиването на апартамент № *, не може да се противопостави на ответницата в производството по чл.30, ал.1 ЗН К. К.. В настоящото производство за възстановяване на запазена част се изследват всички дарения, направени от наследодателя Й. П., включително трансформацията на дарен имот в друг посредством отчуждително производство и доплащане на разликата в цените на имотите.

Неоснователно е и оплакването в касационната жалба, че дарението, извършено в полза на сина на ищцата, следва да се приспадне от нейната запазена част. Законът – чл.30, ал.1 ЗН, сочи, че се прихващат само даренията, направени в полза на лицето, което иска възстановяване на запазената му част, но не и даренията, направени в полза на негови низходящи.

В заключение - като не е включил в масата по чл.31 ЗН дарението на идеална част от апартамент № *, въззивният съд е постановил неправилно решение. Това решение следва да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от въззивния съд. При новото разглеждане следва да се допусне експертиза със задача да се определи стойността на апартамент № * според положението му към момента на неговото придобиване – 18.09.1996 г., и според цената му към момента на откриване на наследството – 23.11.2022 г. Дадената от вещото лице по делото оценка на този апартамент е към 18.09.1996 г. и не може да бъде съобразена, тъй като не съответства на изискването на чл.31 ЗН.

При новото разглеждане на делото следва да бъде предоставена възможност на К. К. да докаже причините, поради които не е представила своевременно документите, чието приемане е искала във въззивното производство.

По втория въпрос, по който е допуснато касационно обжалване - следва ли при съобразяване с разпоредбата на чл.36, ал.2 ЗН при определяне на стойността на запазената част на ищцата, респ. дали същата е накърнена, съдът да вземе предвид и запазената част на преживялата съпруга /майка на страните по делото/, която не е предявила претенция по чл.30 ЗН, съставът на ВКС приема следното:

С решение № 93 от 15.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 138/2015 г., II г. о., е прието, че предвиденото в чл. 36 ЗН връщане на завещан или подарен имот в наследството може да бъде постановено само ако всички наследници с право на запазена част са поискали възстановяването й в рамките на един исков процес. Ако някой от наследниците с право на запазена част, участващ в производството, не е поискал възстановяването и заветникът или надареният не е поискал или не са налице условията да задържи имота, както и когато по делото не участва наследник със запазена част или когато предмет на завета или дарението е идеална част от недвижим имот, възстановяването се извършва чрез отделяне на идеална част от имота, съответна на стойността на накърнението на запазената част на наследника или наследниците, поискали възстановяването.

Обжалваното въззивно решение съответства на тази практика на ВКС, тъй като в наследството е върната не подарената от Й. П. ½ ид. част от апартамент № ***, а само 13578,38/76002 ид. част, съответстваща според въззивния съд на частта, необходима за допълване на запазената част на ищцата от наследството на нейния баща.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,