Определение № 7919 от 26.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 625/2024 г.

Производството е по чл. 248 от ГПК вр. с чл. 228 и чл.144 АПК Образувано е пред Върховния административен съд по молба на директора ТД Митница Бургас при Агенция „Митници“, подадена чрез процесуалния представител юрск. Ж. С.. Молителят твърди, че присъдените в негова тежест разноски по касационното решение са прекомерни и следва да бъдат намалени до минимума от 882,68лв. по Наредба №1 от 09.7.2004г. към ЗА, за което е направено своевременно възражение. Претендира за постановяване на акт, с който да се измени влязлото в сила решение по делото, в частта за разноските, като се намали размерът на присъденото адвокатско възнаграждение до нормативноустановения минимум. Ответната страна – Е. С. М. от гр.Перник, чрез процесуалния си представител адв. И. С., в писмен отговор оспорва основателността на молбата. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като съобрази направеното искане и доказателствата по делото, намира следното: Молбата е подадена от надлежно представлявана страна и в законоустановения едномесечен срок от постановяване на касационното решение, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С влязло в сила решение №5858/14.05.2024г., постановено по адм.дело №625/2024г. по описа на ВАС, осмо отделение, по жалба на Директора на ТД Митница Бургас е оставено в сила решение №175/19.10.2023г., постановено по адм. Дело №141/2023г. по описа на Административен съд Перник като в тежест на бюджета на Агенция Митници НАП са присъдени в полза на ответника по касация - Е. С. М. от гр.Перник в размер на 1800лв. за касационна съдебна инстанция, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Установено е, че възнаграждението е заплатено и включено в списък на разноски, както и обстоятелството, че ответната по касация страна своевременно е направила възражение за прекомерност на това възнаграждение. Минималният размер на адвокатското възнаграждение за всяка инстанция по чл.8 от Наредба №1 към ЗА е 883лв. Касационният съд намира, че не са налице основания за промяна на постановения акт в частта за разноските. Предметът на спора и провелото се производство определят делото като такова с фактическа и правна сложност, при което е допустимо, по преценка на съда, присъждане на адвокатско възнаграждение над нормативно установения минимум. В случая възнаграждението е уговорено и заплатено в размер малко над двукратния нормативно определен такъв. Правната и фактическа сложност на спора се определя от съда според опитните правила и при прилагането им в настоящия случай, както и при сравнение със сходни казуси, в настоящия случай не се открива превишение на заплатеното възнаграждение. Не може да се направи извод за съществено надценяване на труда на адвоката от гледна точка на положения от него труд, както и с оглед на обстоятелството, че в първата инстанция е уговорен и присъден сходен по размер хонорар, а и с оглед изхода на спора, който е в полза на възложителя. Молбата за изменение на решението в частта за разноските се явява неоснователна, поради което следва да се остави без уважение. Воден от горното и на основание чл. 248 ГПК вр. чл. 228 и чл. 144 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,