Определение № 50053 от 22.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1944/2022 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Постъпила е молба с вх. № 500689/01.02.2023 г. от Р. П. П.- ответник по касационна жалба с искане за допълване в частта за разноските на постановеното по делото определение № 50023 от 17.01.2023г. по реда на чл. 288 от ГПК, с което е недопусната до разглеждане касационна жалба на Прокуратурата на Република България. Сочи се, че съдът не се е произнесъл по направеното с отговора на касационната жалба искане за присъждане на разноски за касационното производство с приложен списък, договор за правна защита и съдействие и пълномощно. Ответникът по молбата – Прокуратурата на Република България, не изразява становище в дадения срок. Настоящият състав на съда, намира, че молбата е процесуално допустима – подадена е в едномесечния срок по чл. 248, ал. 1 от ГПК. Разгледана по същество е основателна – искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение е направено своевременно с отговора на касационната жалба, към който са приложени и доказателства за извършването им – адвокатско пълномощно и договор за правна защита и съдействие № 19/16.05.2022 г. за изготвяне на отговор на касационна жалба, в който е отбелязано, че сумата от 900лв. е платена в брой от ответника при сключването му. Съдът е пропуснал да се произнесе за разноските в определението си по чл. 288 от ГПК, с което в случая приключва производството пред касационната инстанция. Съгласно чл. 81 от ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски, а разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК предвижда, че ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част на иска. В настоящия случай при този изход на делото и недопускане на касационното обжалване по касационната жалба на Прокуратурата на Република България на ответната страната се дължат разноските за настоящото производство и такива следва да се присъдят след като няма и възражение за прекомерност, и в размер на сумата от 900лв.. За тази сума има доказателства да е реално заплатена от ответника с оглед на приложения договор за правна защита и съдействие, съдържащ и разписка за плащане на възнаграждението. Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на III г.о.