Определение № 187 от 10.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2541/2015 г.

Производството е по чл.248 от ГПК. Подадена е молба от касатора-ищец за изменение на решение № 463/5.4.2016 г, по гр.дело № 2541/15 г на ВКС, Четвърто гражданско отделение, в частта за разноските.Моли на основание чл.248 от ГПК същото да бъде изменено като на молителя бъдат присъдени разноски в размер на 1030 лв, сторени пред ВКС. Ответникът по молбата оспорва същата.Позовава се на нормата на чл.294 ал.2 от ГПК, като счита, че по сторените от касатора разноски пред ВКС е компетентен да се произнесе въззивният съд, на който делото е върнато за ново разглеждане. Молбата по чл.248 от ГПК e процесуално допустима.Разгледана по същество е изцяло неоснователна. От данните по делото се установява следното: С постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение е отменено решение № 138 от 22.1.2015 г по гр.дело № 3842/14 г на САС, ГО, поправено с решение № 552/19.3.2015 г и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд в частта, с която е отхвърлен иска по чл.49 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от деликт, обективиран в статия в бр.2679/26.10.12 г на в.“Т.“. Във връзка с производството по разглеждане по същество на касационната жалба относно този деликт, касаторът е направил разноски за държавна такса в размер на 1000 лв, видно от приложеното банково бордеро.Тези разноски съгласно изричната разпоредба на чл.294 ал.2 от ГПК не се присъждат от ВКС.При повторното разглеждане, въззивният съд е този, който се произнася и по разноските за водене на делото във Върховния касационен съд.Следователно молбата по чл.248 от ГПК за изменение на решението, чрез присъждане на сторените разноски в размер на 1000 лв е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. В останалата част молбата намира правното си основание в чл.248 от ГПК.За разглеждане на касационната жалба в стадия на нейното селектиране, касаторът-ищец е внесъл държавна такса в размер на 30 лв.С определение № 1048/23.9.2015 г, постановено по делото, по реда на чл.288 от ГПК на ВКС, Четвърто гражданско отделение не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение в останалата му част, с която на ищеца е присъдено обезщетение в размер на 5 000 лв, от друг деликт, причинен с друга публикация.След като не е допуснато касационно обжалване по един от исковете, то касационната жалба се счита за неоснователна и поради това не може да се ангажира отговорността на ответника за разноски на основание чл.78 ал.3 от ГПК.В този случай право на разноски /доколкото такива са сторени и доказани по делото/ има не касатора, а ответникът по касация. По другия иск, по който е допуснато касационно обжалване и делото е върнато за ново разглеждане, както бе посочено по-горе отговорността за разноски ще бъде съобразена от въззивния съд при условията на чл.294 ал.2 от ГПК. Молбата по чл.248 от ГПК е изцяло неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Воден от горните мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение