Определение № 313 от 11.09.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1950/2017 г.

С молба вх. № 8180/20.09.2018 година Ю. В. С. е поискала да бъде допълнено по реда на чл. 248 от ГПК постановеното по делото решение № 114/17.09.2018 година в частта му за разноските, като и бъдат присъдени направените по делото разноски съгласно представения в проведеното на 09.05.2018 година списък по чл. 80 от ГПК. Ответниците по молбата „Банка Пиреос България” АД [населено място], Г. Н. Г. и Е. Н. Г. не са подали отговор на същата, като не са изразили становище по допустимостта и основателността й. Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки данните по делото, намира следното: С постановеното по делото решение № 114/17.09.2018 година съставът на ВКС е уважил частично подадената от Ю. В. С. срещу решение № 2423/19.12.2016 година на Апелативен съд София, гражданско отделение, 4-ти състав, постановено по гр. д. № 2925/2016 година, касационна жалба, в резултат, на което е уважен предявеният от С. срещу „Банка Пиреос България” АД [населено място], Г. Н. Г. и Е. Н. Г. иск, с правно основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД, за прогласяване на нищожността на договорна ипотека, учредена с нотариален акт № ..., том ..., рег. № ..., дело № ... година на Е. П.-нотариус с район на действие района на Софийския районен съд, вписана под № 379 в регистъра на нотариалната камара от Г. Н. Г. и Е. Н. Г. в полза на „Банка Пиреос България” АД [населено място] в частта й относно УПИ ..., в кв. ..., по плана на [населено място],[жк], с площ от 865.00 м 2. Въззивното решение на Софийския апелативен съд обаче е потвърдено в останалата чу част, с която е отхвърлен предявеният от Ю. В. С. срещу „Банка Пиреос България” АД [населено място], Г. Н. Г. и Е. Н. Г. иск, с правно основание чл. 26, ал. 1 във връзка с чл.167, ал. 3 от ЗЗД, за прогласяване на нищожността на договорна ипотека, учредена с нотариален акт № ..., том ..., рег. № ..., дело № ... година на Е. П.-нотариус с район на действие района на Софийския районен съд, вписана под № 379 в регистъра на нотариалната камара от първите двама ответници в полза на „Банка Пиреос България” АД [населено място] върху жилищна сграда, част А, източен близнак, с идентификатор № ...., намираща с в УПИ..., в кв. ..., по плана на [населено място],[жк]. Извършените от Ю. В. С. съдебни и деловодни разноски са свързани и с двата иска, които тя е предявила по отношение на „Банка Пиреос България” АД [населено място], Г. Н. Г. и Е. Н. Г.. Затова уважаването само на единия от тях не й дава възможност да претендира пълния размер на направените по делото разноски, тъй като по отношение на отхвърления иск тя не разполага с възможността по чл. 78, ал. 1 от ГПК. Затова тя трябва да понесе разноските, свързани с отхвърления иск. Същевременно „Банка Пиреос България” АД [населено място], Г. Н. Г. и Е. Н. Г. разполагат с възможността по чл. 78, ал. 3 от ГПК, като имат право на разноски за отхвърления иск. С оглед на това Ю. В. С. от една страна и „Банка Пиреос България” АД [населено място], Г. Н. Г. и Е. Н. Г. си дължат взаимно суми за направените от тях съдебни и деловодни разноски във връзка с уважения, съответно с отхвърления иск. Затова и предвид крайния резултат от спора двете страни не си дължат разноски за исковото производство, поради което извършените от тях такива следва да останат така както са направени. Предвид горното постановеното по делото подадената от Ю. В. С. молба с вх. № 8180/20.09.2018 година за изменение на постановеното по делото решение № 114/17.09.2018 година в частта му за разноските по реда на чл. 248 от ГПК е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение