Решение № 2090 от 24.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 384/2026 г.

Образувано е по касационна жалба на Х. А. М., гражданин на Сирия, подадена чрез пълномощник, против решение № 36600 от 06.11.2025 г., постановено по адм. дело № 6168/2025 г. на Административния съд София - град, с което съдът е отхвърлил жалбата на М. срещу решение № 5875 от 28.04.2024 година на председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет (МС). Според касатора решението е неправилно поради постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводстваните правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател твърди, че съдът неправилно, несъобразявайки се със събраните по делото доказателства и без подробен анализ е приел, че не са изпълнени фактическите основания за предоставяне на международна закрила. Оспорва изводите на съда, че към настоящия момент в Сирия липсват основания да се приеме, че има вътрешен или международен въоръжен конфликт. Твърди, че не са преценени всички факти относно областта, в която лицето е живяло в Сирия и не е преценено личното му положение. Обосновава, че първоинстанционният съд не се е съобразил с българското и европейското законодателство и практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС). По подробно изложени съображения иска отмяна на съдебното решение като неправилно. Ответникът председателят на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет (МС), чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Първоинстанционният съд е установил, че производството пред ДАБ при МС е образувано по молба на Х. А. М., непридружен непълнолетен (към датата на регистрацията), по смисъла на §1, т. 4 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗУБ, от мъжки пол, роден на [дата]. в гр. Халеб, Сирия, гражданин на Сирия, [заличен текст] по народност, вероизповедание: [заличен текст], семейно положение – неженен за предоставяне на международна закрила. Личните данни на лицето първоначално са установени въз основа на декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 ЗУБ, тъй като не е представил документ за самоличност. По делото е установено, че на 25.11.2023 г. в района на гр. Елхово, в самокатастрофирал автомобил са открити 10 чужди граждани без документи за самоличност, по техни данни от Сирия, сред тях е посочен и жалбоподателят. Лицето е подало първоначално молба за предоставяне на международна закрила от Република България. С чужденеца е проведено интервю в присъствието на преводач. Х. М. е посочил, че е напуснал Сирия нелегално преди 3 месеца заедно с по- големия си брат и братовчед си, преминал е нелегално в Турция, където е останал за период от един месец, след което нелегално е преминал на българска територия. Иска да остане в България и тук да се разгледа молбата му за закрила. Потвърждава катастрофата, при която е намерен. Посочва, че има роднини в Турция и Германия. Добавя, че лично той нямал проблеми заради изповядваната религия, но целият сирийски народ имал проблеми с религията, тъй като президентът, който бил шиит, мразел сунитите. Не е членувал в политическа партия или организация, не бил служил в армията и нямал военно обучение, нито бил участвал във военни действия. Не е бил член на въоръжена групировка. Нямал проблеми с властите в Сирия. Родителите му останали в Сирия и се чувал с тях, но финансовото им положение било лошо и липсвала работа. Мотивира молбата си с причини от личен и икономически характер, като посочва и общото положение и войната в Сирия. Сочи, че конкретният повод да напусне страната си бил войната. От 10 години живеел в гр. Мамбидж. Посочва случай през 2016 г., при който, докато се местели със семейството си, близо до колата им паднала малка ракета. Не сочи срещу него или срещу семейството му да е имало отправени заплахи. Посочва, че лично той не бил жертва на насилие, не бил арестуван, съден и осъждан. Пояснява, че решил да напусне страната си в този момент по финансови причини. На въпрос какво би му се случило ако се върне в страната си, отговаря, че нямало как да ходи на училище и да намери работа. По повод покана от ДАБ за провеждане на второ интервю с чужденеца директорът на РПЦ е посочил, че лицето самоволно е напуснало РПЦ - София, ул.“Монтевидео“ 21А, където е било настанено. Агенцията е изпратила писмо до СДВР предприемане на действия по издирването му. С оспореното пред първоинстанционния съд решение от 28.04.2024 г. председателят на ДАБ, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т.4, във връзка с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, е отхвърлил молбата на Х. М. за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Административният съд София-град е приел от правна страна, че актът е издаден от компетентен орган, в писмена форма, съдържа мотиви от фактическа и правна страна и е в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което е отхвърлил жалбата на Х. М. като неоснователна. За да обоснове този извод, съдът е приел, че производството е протекло при стриктно спазване на процедурите, регламентирани в закона и приложимата европейска директива. Обосновал е, че при проведеното с жалбоподателя интервю не се установява спрямо него да е било осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут, а и самият той не е заявил конкретни обстоятелства, въз основа на които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Посочил е, че административният орган обосновано е приел, че в момента не е наличен вътрешен или международен въоръжен конфликт на цялата територия на Сирия, както и че посочените инциденти са спорадични актове на насилие и като такива не могат да се оценяват като въоръжен конфликт. Съдът е приел за правилна и преценката на административния орган относно неоснователността на молбата за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. Обосновал е, че за лицето не съществува нито висока степен на индивидуална опасност, нито опасност вследствие на индивидуалните му характеристики и в този смисъл не покрива условията за субсидиарна международна закрила по чл. 9, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ЗУБ за да му се признае хуманитарен статут. Не били налице предпоставките за такъв статут и по чл. 9, ал. 6 от ЗУБ, доколкото жалбоподателят не заявява член на неговото семейство да има предоставена международна закрила в Република България, като неговите лични и икономически мотиви да остане в България не могат да бъдат оценени като хуманитарни по смисъла на чл. 9, ал. 8 ЗУБ. С тези мотиви е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е правилно. Правилен е първоинстанционният извод за компетентността на органа, формата на издадения административен акт и спазването на административнопроизводствените правила. Правилно съдът е приел, че актът е издаден в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Разпоредбата на чл. 8 ЗУБ урежда предпоставките за предоставяне на бежански статут на чужденец, който търси международна закрила, какъвто е и касационния жалбоподател. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Според разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ при анализ на понятието „преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В настоящия случай обоснован и в съответствие с материалния закон е изводът на съда, че бежанската история на лицето, търсещо закрила, не разкрива предпоставките по смисъла на цитираните по-горе текстове за предоставяне на бежански статут. За преценката на тези предпоставки, както правилно е прието в обжалваното решение е взето предвид интервюто, проведено с лицето в ДАБ, от което става ясно, че липсват данни за заплахи, отправени към лицето, предизвикващи страх от преследване поради религия, раса, националност, принадлежност към определена социална група, политическа партия или поради политически убеждения. Правилно съдът е приел, че в интервюто пред органа касационният жалбоподател е заявил, че напуснал Сирия поради причини от личен и икономически характер и войната в Сирия. В действителност обаче той не е заявил конкретна причина или страх от преследване, поради които да е бил принуден да напусне родината си на произход. Посочил е още, че семейството му продължава да живее в Сирия. Също така по делото няма данни спрямо Х. А. М. властите или армията да са предприели действия, които да се определят като преследване. Преценката за предоставяне на исканата международна закрила следва да обхваща и цялостното поведение на чужденеца, включително и обстоятелството, че същият нелегално е влязъл първо в Турция, където не е подавал молба за закрила, въпреки че Турция е включена в Списъка по чл. 98 ЗУБ като „трета сигурна държава“, както и фактът, че е преминал нелегално българската граница, без да носи със себе си какъвто и да било документ за самоличност. Цялостното поведение на касатора указва на желанието му да емигрира по икономически причини в държава от ЕС, а не на опит да се спаси от реални заплахи за живота и здравето му. Правилен е и изводът на съда за отсъствие на основания за предоставяне на хуманитарен статут на лицето при условията на чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Като е обсъдил представените актуални справки за обществено-политическото положение в Сирия, е достигнал до правнообоснования извод, че в Сирия е настъпила съществена промяна и ситуацията там е овладяно до степен да може приемливо да се живее. При положение, че е установено, че смяната на властта в Сирия не е довела до налагане на смъртни наказания или изтезания и нечовешко, унизително отнасяне, са налице положителни тенденции в развитието на тази страна. Макар и на места да има безредици, видно от представените пред първоинстанционния съд справки от ДАБ, няма данни ситуацията в Сирия да е взривоопасна на цялата нейна територия. Макар и да са налице някои въоръжени конфликти, те не са повсеместни. В случая касаторът не е бил принуден да напусне Сирия поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отношение, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 ЗУБ, нито е бил застрашен от такива посегателства при завръщането му в страната по произход. Първоинстанционният съд правилно се е съобразил и с чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО, респ. Директива 2011/65/ЕС. Съдът е изследвал обстановката в Сирия, съпоставена с личната бежанска история на Х. А. М.. От съдържащи се по делото справки на Дирекция "Международна дейност" на ДАБ относно актуалното положение в Сирия е видно, че няма заплаха за търсещия закрила поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход. В страната не е налице въоръжен конфликт и безогледно насилие в степен да бъдат реална опасност от тежки посегателства върху правата и сигурността на цивилни лица, а икономическата ситуация, както и сигурността в страната, не се влошава, поради което връщането на кандидата за международна закрила в страната по произход не би било свързано с неблагоприятни последици. Справката за обществено-политическата обстановка в Сирия е официален писмен документ и се ползва с доказателствена сила, която в случая не се опровергава от останалите доказателства. Предвид изложеното правилно съдът е приел, че не съществува опасност за лицето да се завърне в Сирия, като се има предвид, че родителите му продължават да живеят в Сирия, гр. Мамбидж. Представените пред касационната инстанция извадки са от електронни медийни публикации и не могат да се възприемат едностранно, подлежат на проверка и нямат характер на официални справки. Чужденецът в хода на цялото производство не е посочил никаква лична или семейна връзка с регионалните конфликти в Ракка или Алепу. Както органът, така и съдът са съобразили липсата на твърдения от страна на чужденеца член на неговото семейство да има предоставена международна закрила. Съобразено е и релевантното обстоятелство относно намеренията на лицето, обективирани в действията му на българска територия, а именно самоволното напускане на центъра, в който е настанен до произнасяне по молбата му, без да уведоми официалните органи, в резултат на което е обявен за издирване от органите на МВР. С оглед изложеното не може да се приеме, че са налице тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт. Правилен е изводът на съда, че ДАБ е съобразила качеството на лицето като непридружен непълнолетен към момента на иницииране на производството по разглеждане на молбата му за закрила и е изпълнила задължението си да уведоми Дирекция "Социално подпомагане" - София. На лицето е назначен и особен представител от Националното бюро за правна помощ. В отсъствие на предвидени в хипотезите на чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 ЗУБ основания за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, правилно първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Х. М. като неоснователна. Предвид изложеното обжалваното решение не страда от наведените в касационната жалба пороци. При извършената служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 АПК касационният съд не установи други основания за отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. Воден от горното, Върховният административен съд