Определение № 6172 от 05.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3287/2026 г.

Производството е по чл. 229 от АПК. Образувано е по частна жалба от П. В. А., чрез адв. Русинов, против Определение от 26.02.2026г., постановено по адм. дело № 5783/2025 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, с което е спряно производството по делото. Настоява се за неправилност на съдебния акт с аргументи за липса на предпоставките за спиране на съдебното производство по чл. 154а, ал.1, т. 8 от АПК, поради липса на идентичност между предмета на настоящия спор и предмета на отправеното с Определение № 11385/21.10.2025 г. по адм. дело № 1643/2025 по описа на Административен съд – Варна до Съда на Европейския съюз преюдициално запитване. На това основание се иска отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответната страна „София Комерс Кредит Груп“ АД, чрез адв. Петкова, счита жалбата за неоснователна, моли определението да бъде оставено в сила като правилно. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна, срещу акт подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Производството по адм. дело № 5783/2025г. по описа на Върховния административен съд е образувано по подадената от „София Комерс Кредит Груп“ АД касационна жалба срещу Решение № 2510 от 18.03.2025 г., постановено по адм. дело № 2150/2024 г. на Административен съд Бургас, с което е отменен отказ на това дружество, обективиран в писмени отговори от 04.11.2024 г. и 07.11.2024 г., да предостави достъп на П. В. А. до личните й данни, чрез представянето на копие от договор за кредит от 28.06.2024 г., ведно с всички съпътстващи го документи и същото дружество е задължено да предостави на А. исканите копие от договор и документи. С обжалваното пред настоящата инстанция определение съдът е спрял производството по делото на основание чл. 154а, ал.1, т. 8 от АПК. Касационната инстанция е намерила, че с оглед фактическите обстоятелства по казуса и даденото правно решение от първоинстанционния съд относно правата на субектите на данни по член 15 и член 20 от Регламент (ЕС) 2016/679, е налице сходство между предмета на разглеждания спор и този по въпросите, поставени в преюдициално запитване от Административен съд - Варна, отправено до Съда на Европейския съюз с определение № 11385 от 21.10.2025 г. по адм. дело № 1643/2025 г. по описа на АС – Варна. Така постановеното определение е правилно. Видно от доказателствата по делото, главният спор касае въпроса относно задължението на администратора на лични данни, при поискване от страна на субекта на лични данни, да му предостави и копие на носителя на личните данни - сключения между страните договор за заем, какъвто е предметът на основния спор и по адм. дело № 1643/2025 г. по описа на АС – Варна. В същия смисъл са въпросите в отправеното преюдициално запитване до СЕС, което налага извод, че съществува корелация между предмета на производството по главния спор и мотивите на съда, довели до постигнатия правен резултат в настоящото производство, от една страна, и от друга страна поставените от Административен съд - Варна въпроси до Съда на Европейския съюз. Ето защо тълкуването от страна на СЕС на разпоредбите на член 8 от ХОПЕС, член 12, параграф 1 и параграф 5, член 15, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2016/679, тълкувани във връзка със съображения 58, 60 – 63 от същия регламент, още повече и във връзка с решения на Съда на ЕС по дела C-487/21 и С-307/22, са от значение за решаване на спора по настоящото главно производство, поради наличието на сходство. Доколкото решенията на СЕС са задължителни за всички национални съдилища отговорите на поставените въпроси ще допринесе за еднаквото прилагане на европейското законодателство. С оглед изложеното, правилно тричленният състав на ВАС е приел, че са налице законовите предпоставки по чл. 154а, ал.1, т. 8 от АПК за спиране на делото, поради което постановеното определение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,