Определение № 3309 от 27.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2169/2024 г.

Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по подадената от Д. Б. А. и Б. А. Х. чрез адвокат Н. Н. от САК молба за отмяна на влязлото в сила Решение № 175 от 18.05.2022 г. по в.гр.д.№ 221/2022 г. на Окръжен съд - Русе, с което е отменено Решение № 260015 от 18.02.2022 г. по гр.д.№ 1334/2020 г. на Районен съд – Русе и вместо него е постановено изнасяне на публична продан на допуснатия до делба недвижим имот с площ от 2 200 кв.м., находящ се в [населено място], представляващ имот с № ***, заедно с построената в него едноетажна масивна стоманобетонна жилищна сграда № *** с площ от 103 кв.м., дворищен клозет, селскостопанска постройка и гараж. Постъпил е отговор по реда на чл. 306, ал. 3 ГПК, подаден от ответника по молбата Х. А. Х. чрез адвокат К. К. и адвокат Л. С. от АК - Русе, в който се оспорват допустимостта и основателността на молбата за отмяна. Претендира се присъждането на разноски. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като разгледа изложените в молбата за отмяна доводи, намира, че същата е процесуално недопустима по следните съображения: Производството за отмяна е средство за извънинстанционен контрол относно правилността на влезли в сила решения, приложимо само при наличието на изчерпателно посочени в закона предпоставки и когато правото да се иска отмяна е упражнено в определените срокове. В първата фаза се извършва проверка подлежи ли атакуваният акт на отмяна по реда на чл. 303 ГПК, молбата изхожда ли от легитимирано лице, спазен ли е преклузивният срок по чл. 305 ГПК и дали подадената молба е редовна. За спазването на тези изисквания съдът следи служебно. В случая искането за отменяване на влязлото в сила Решение № 175 от 18.05.2022 г. по в.гр.д.№ 221/2022 г. на ОС – Русе е аргументирано от молителите с твърдение, че е налице ново обстоятелство, установено с ново писмено доказателство. Според молителите новото обстоятелство се състои в това, че „делбата е осъществена без спазване на чл. 201 ЗУТ и чл. 203 ЗУТ“ и е удостоверено с релевираното като ново писмено доказателство Писмо изх.№ 94Д-11452-1#1 от 25.09.2023 г. по описа на Община Русе, което е получено от молителите по пощата на 28.09.2023 г. (съобразно обратната разписка от л. 36 от наст.дело, представена, за да обоснове спазването на 3-месечния срок по чл. 305, ал. 1 ГПК, предвид депозирането на молбата за отмяна на 28.12.2023 г.). Така заявените твърдения не попадат в приложното поле на което и да е от отменителните основания по чл. 303, ал. 1 ГПК. В практиката на ВКС безпротиворечиво се приема, че по правило при вероятна поделяемост на съсобствен имот служебно задължение на съда във втората фаза на делбата е да укаже на страните да проведат процедурите по чл. 201, респ. - чл. 203 ЗУТ, с оглед формиране на извод колко реални дяла могат да се обособят от делбеното имущество и какъв способ за прекратяване на съсобствеността е приложим. В случаите, когато съдът не е съобразил изискванията на посочените императивни норми и не е изпълнил служебните си задължения да укаже на страните да предприемат необходимите в тази връзка действия, е налице нарушение на материалния закон по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, а порокът на акта е неправилност. Отстраняването на този порок може да бъде постигнато в рамките на редовния инстанционен контрол за правилността на съдебния акт по реда на обжалването му, като страната разполага с процесуалната възможност да релевира пред горната инстанция своите оплаквания за допуснати нарушения при разглеждане на делото. Същевременно, както е разяснено с т. 10 от ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк.д.№ 7/2014 г. на ВКС, ОСГТК, молбата за отмяна не може да се основава на оплаквания за неправилност на атакуваното решение поради необоснованост, нарушения на материалния или процесуалния закон, тъй като тези оплаквания могат да бъдат предмет на разглеждане само в рамките на допустимия инстанционен контрол за законосъобразност, но не и в извънинстанционното производство по чл. 303, ал. 1 ГПК. Когато молбата за отмяна се основава на подобни оплаквания, тя не обективира точни и коректно формулирани твърдения за наличие на предвидените в чл. 303, ал. 1 ГПК основания за отмяна, поради което се явява недопустима и не подлежи на разглеждане по същество, а следва да бъде оставена без разглеждане. Задължението на страната за посочване в молбата на точно и мотивирано изложение на основанията е предвидено в чл. 306, ал. 1 ГПК и представлява изискване за нейната редовност. То произтича от извънредния характер на производството по отмяна на влезли в сила съдебни решения. Молителят следва да обоснове твърдения, които да попадат сред предвидените хипотези на закона. Върховният касационен съд следи служебно за редовността на молбата за отмяна. Липсата на конкретни фактически твърдения, които да съответстват на фактическите състави по чл. 303, ал. 1 ГПК, е основание за оставяне без разглеждане на подадената молба, тъй като редовността ѝ е положителна процесуална предпоставка за нейната допустимост, респективно условие за надлежното упражняване на правото на отмяна. Настоящият състав се абстрахира от данните за поддържаната от молителите в хода на делбеното дело теза, че имотът е реално неподеляем, но независимо от това, с оглед принципната невъзможност оплакването за допуснато нарушение на чл. 201 и чл. 203 ЗУТ да се квалифицира по някое от основанията на чл. 303 ГПК, приема, че молбата за отмяна не подлежи на разглеждане по същество. На следващо място – не може да се приеме, че връчването на представеното с молбата писмо изх.№ 94Д-11452-1#1 от 25.09.2023 г. по описа на Община Русе поставя началото на срок по смисъла на чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК. Отсъствието на действия по смисъла на чл. 201 и чл. 203 ЗУТ е пряко установимо от намиращите се в кориците на гр.д.№ 1334/2020 г. на РС – Русе, респ. – в.гр.д.№ 221/2022 г. на ОС – Русе документи, поради което, дори оплакването за нарушение на чл. 201 и чл. 203 ЗУТ да попадаше в обхвата на отменителното основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, то началото на 3-месечния срок за релевирането му е поставено с влизането в сила на въззивния акт, т.е. считано от 15.05.2023 г. По тази причина подадената на 28.12.2023 г. молба се явява и просрочена и процесуално недопустима на това самостоятелно основание. Извод за процесуална допустимост не следва от заявеното в абзац 3 на стр. 3 от молбата за отмяна – „че в конкретния казус може да се окаже, че с оглед становището на Общината е въведен в делба парцел с неуредени сметки по регулация“. Изявлението е уклончиво, няма характер на твърдение, не е обоснована връзката му с правилността на атакуваното решение и не е подкрепено с никакви доказателства, поради което не удовлевторява изискванията на чл. 306, ал. 1 вр. чл. 303 и чл. 304 ГПК. Предвид настоящото произнасяне молителите следва да заплатят на ответника по молбата за отмяна разноските за защитата му пред ВКС, които възлизат на сумата 600 лв. – заплатено в брой възнаграждение на един адвокат (л. 29). Воден от изложеното, състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия