Определение № 126 от 05.05.2016 г. на ВКС по т. д. № 1519/2015 г.
ВКСI търговско отделение05.05.2016 г.докладчик Елеонора Чаначева
Диспозитив
ДОПЪЛВА определение № 155 от 16.02.2016 г. по т. д. № 1519/2015 г. на Върховния касационен съд, I т. о., като: ОСЪЖДА [фирма],гр. София ЕИК 20264397, да заплати на [фирма], [населено място] ЕИК[ЕИК] сумата от 2 784 /две хиляди седемстотин осемдесет и четири/ лева, разноски за производството пред Върховния касационен съд. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК, образувано по молба с вх. № 1923/19.02.2016 г. от [фирма], чрез пълномощник - адв. В. Т., с искане за допълване на определение № 155 от 16.02.2016 г. по т. д. № 1519/2015 г. на Върховния касационен съд, I т. о., относно разноските. Ответникът по молбата – [фирма] – е на становище, че не следва да се допуска присъждане на разноските, тъй като несвоевременно е представен списък по чл. 80 ГПК - едва с молбата за допълнително произнасяне. В случай, че молбата бъде приета за допустима, ответникът по жалбата прави искане за намаляване на искания размер съобразно вида и действителната правна сложност на предприетите от страната действителни процесуални действия. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, като констатира, че молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, приема следното: Предмет на касационното обжалване е било решение № 18203 от 12.11.2014 г. на Софийски градски съд по гр. д. № 9840/2012 г., с което е потвърдено решение от 11.11.2013 г. на Софийски районен съд по гр. д. № 35379/2012 г. в частта, с която се признава за установено на основание чл.415, вр. 422 ГПК, че [фирма] дължи на [фирма] на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД сумата 9 460 лева – възнаграждение по договор за изпълнение на проучвателни и проектни работи като получено на отпаднало основание, ведно със законната лихва, считано от 27.04.2012 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение и [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД сумата 11 568 лева – възнаграждение по същия договор като получено на отпаднало основание, ведно със законната лихва, считано от 23.07.2012 г. Срещу въззивното решение е подадена касационна жалба от [фирма], на която е подаден отговор от [фирма], с който е направено искане за присъждане на разноските за водене на делото пред ВКС. В приложения договор за правна защита и съдействие е посочено, че договореното възнаграждение за оказване на правна защита и съдействие за воденето на делото пред касационната инстанция е в размер на 2 784 лева., което е и платено изцяло в брой. С определение № 155 от 16.02.2016 г. по т. д. № 1519/2015 г. на Върховния касационен съд, I т. о. не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. В срока по чл. 248, ал. 1 ГПК е постъпила молба с вх. № 1923/19.02.2016 г. от [фирма] - ответник по касационната жалба, с искане за допълване на постановения съдебен акт в частта за разноските и присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 2 784 лева за защита в производството пред касационната инстанция. Настоящият състав намира, че са налице предпоставките по чл. 78, ал. 3 ГПК, поради което молбата следва да бъде уважена. Съгласно чл. 80 ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция, като в противен случай тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Според т. 8 на ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС липсата на представен списък по чл. 80 ГПК в хипотезата, при която съдът не се е произнесъл по искането за разноски не е основание да се откаже допълване на решението в частта му за разноските. Съгласно т. 1 на същото тълкувателно решение съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, като в договора следва да е вписан начина на плащане – ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. Настоящият състав счита, че са налице всички необходими предпоставки и разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение следва да бъдат присъдени, тъй като в договора е вписан начинът на плащане, който е в брой. По отношение на направеното възражение за прекомерност на претендирания размер на адвокатско възнаграждение настоящият състав намира, че същото е необосновано и неоснователно и следва да бъде оставено без уважение, тъй като поисканият размер е в съответствие с фактическата и правна сложност на делото и отговаря на обема на извършените действия от страна на процесуалния представител на ответника по касация. Водим от изложеното, състав на Върховния касационен съд, състав на първо търговско отделение