Определение № 292 от 12.07.2022 г. на ВКС по т. д. № 1120/2022 г.

Производството е по чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. Д. И.,чрез адв. София Н., срещу определение №693/11.03.22г. по в.гр.д.№2077/21г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата му по чл.248 ГПК за изменение на постановеното по въззивното дело решение №1363/ 16.12.2021г. в частта за разноските. В частната жалба е наведено оплакване за неправилност на атакувания съдебен акт по съображения, че присъдените разноски не е доказано да са направени и,че не се дължи ДДС върху адвокатското възнаграждение, тъй като липсват доказателства адвокатът на насрещната страна да е регистриран по ДДС. Прави се искане за отмяна на определението на апелативния съд и уважаване на молбата. Ответникът по частната жалба ЗД“Бул инс“ не се е ангажирал със становище по нея. Върховен касационен съд в състав на Второ търговско отделение констатира,че частната жалба е подадена в срок от легитимирано да обжалва лице срещу съдебен акт от категорията на обжалваемите, поради което я намира за допустима. Разгледана по същество,е основателна. Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск по чл.432 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, причинено на Д. И. в резултат на ПТП, предявен в размер на 26 000 лв. С постановеното от Софийски градски съд по гр.д.№13365/19г. решение искът е уважен частично до размер на сумата 10 000 лв.,ведно със законната лихва и е отхвърлен за разликата от 16 000 лв. Решението е обжалвано от ищеца в отхвърлителната му част за 16 000 лв. Ответникът ЗД“Бул инс“АД е подал отговор на въззивната жалба, чрез процесуалния му представител адв.М. Г., а преупълномощен от него представител е участвал и в проведеното съдебно заседание. Въззивна жалба е подадена и от конституираното в производството пред първата инстанция трето лице помагач на страната на ответника Н. Т.. Предмет на обжалване с нея е частта от решението на СГС, с което искът е уважен за 10 000 лв. В производството пред въззивния съд ответникът ЗД“Бул инс“АД е представил два договора за правна защита и съдействие – единият с предмет защита и процесуално представителство по делото пред САС във връзка с жалбата на ищеца при договорено и платено авансово в брой възнаграждение в размер на 1500 лв., а другият - с предмет оказване на защита и процесуално представителство по същото дело, но във връзка с жалбата на третото лице помагач при възнаграждение в размер на 1200 лв. Към договорите е представено копие от регистрацията на адв.Г. по ЗДДС. С решението от 16.12.2021г. съставът на апелативния съд е потвърдил изцяло решението и в двете му обжалвани части. По разноските, претендирани за възстановяване от ответника ЗД“Бул инс“АД в размер на 2700 лв. съдът е приел за основателно направеното от ищеца възражение за прекомерност, посочвайки,че частта от обжалваемия интерес по жалбата на ищеца е 16 000 лв. и отчитайки действителната и правна сложност на делото, спрямо нормативно определения минимален размер на адвокатското възнаграждение с позоваване на чл.7 ал.2 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът е определил като дължими от ищеца на ответника разноски в размер на 1700 лв. /1536 лв. плюс ДДС/. Сезиран с подадената от Д. И. молба по чл.248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските с наведени в нея доводи за липса на основание за присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение в определения от съда, завишен, според молителя, размер, съставът на апелативния съд се е произнесъл с обжалваното определение, с което я е оставил без уважение. За да мотивира отказа си, е посочил, че искането е неоснователно, тъй като решението не е влязло в сила в посочената от молителя част /с оглед твърдението му,че ответникът не е обжалвал решението в осъдителната му част до 10 000 лв./, а обжалваемият интерес е в пълния размер на иска от 26 000 лв., като по възражението за прекомерност на платения хонорар от 2700 лв. съдът се е произнесъл и го е уважил, намалявайки същото. Така постановеното определение е неправилно. Въззивният състав при произнасянето си по разноските, подлежащи на присъждане в полза на въззиваемия ЗД“Бул инс“АД, не е съобразил,че същият е направил такива във връзка със защитата си срещу жалбата на ищеца /с интерес 16000 лв./ само в размер на 1500 лв., а останалите 1200 лв. са заплатени за процесуалното представителство не по нея, а по тази на третото лице-помагач. Дори да се приеме,че е налице присъединяване на ответника към въззивната жалба на третото лице /въпреки липсата на изразено от адв.Г. или преупълномощения от него адвокат в такъв смисъл становище/ и договорът, въз основа на който ответникът е заплатил 1200 лв. адвокатско възнаграждение да представлява основание за възстановяването на тези разноски от ищеца, не са налице предпоставките за това, доколкото въззивната жалба на третото лице е оставена без уважение от въззивния съд. Следователно направени от ответника – въззиваем разноски, за които изрично е уговорено между него и процесуалния му представител,че са във връзка с обжалваемия интерес от 10 000 лв. не подлежат на възстановяване по аргумент от правилото на чл.78 ал.3 ГПК. Поради това е следвало от общо направените от въззиваемия разноски в размер на 2700 лв. да бъде приспадната сумата 1200 лв. и подлежащите на възстановяване такива да бъдат преценявани само спрямо платените за защита срещу жалбата на ищеца 1500 лв. При обжалваем интерес от 16 000 лв. минималният размер на адвокатското възнаграждение по чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1/2004г. е 1010 лв., а с ДДС – 1212 лв. Спрямо този размер възнаграждение от 1500 лв. не се явява прекомерно, но изложеното е основание за уважаване на молбата по чл.248 ГПК и изменяне на решението в частта за разноските с намаляването им от 1700 лв. до платените 1500 лв. Неоснователно е поддържаното в частната жалба оплакване за липса на данни за извършването на плащането, тъй като самият договор за правна защита служи като разписка за направения разход, съгласно възприетото в тълкувателната практика на ВКС. Отказът на въззивния съд да измени решението си, съобразно изложеното по-горе е неправилен и, като такъв, подлежи на отмяна. Вместо него следва да бъде постановено определение,с което молбата по чл.248 ГПК бъде уважена, като в полза на ЗД“Бул инс“АД бъдат присъдени разноски за за адвокатско възнаграждение до размер на 1500 лв. Така мотивиран, Върховен касационен съд Второ търговско отделение