Определение № 169 от 24.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 801/2012 г.

Постъпила е молба, подадена от Д. И. И. и Л. А. И., двамата от [населено място], представлявани от адвокат В. Т. 1/за изменение на определение № 14 от 11.01.2013 год., постановено по настоящото дело и 2/допълване на определение № 640 от 01.10.2012 год. по ч.гр.дело № 574/2012 год. на ІІІ-то гражданско отделение на Върховния касационен съд, и двете в частта за разноските. От ответника по молбата А. в България(А.) със седалище Б., представляван от адвокат П. П. е постъпил отговор по чл.248, ал.2 ГПК със становище за недопустимост, респ. неоснователност с искане да се намали поради прекомерност претендираното адвокатско възнаграждение от 10 700 лева по първото определение и недопустимост поради просрочие – по второто определение. Постъпила е молба от А., представляван от адвокат П. П. с искане за допълване на определение № 14 от 11.01.2013 год. като се допълни решението /такова не е постановено/ с разглеждане касационната жалба за намаляване размера на присъдените разноски на съпрузите И. за въззивното производство, респ. да се обезсили в тази част като присъдени в солидарност с Л. Т. Б.. От Д. И. И. и Л. А. И., представлявани от адвокат В. Т. е постъпил отговор по чл.250, ал.2 ГПК със становище за недопустимост и неоснователност. Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение, разгледа молбите и като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Молбите са редовни и допустими. Разгледани по същество са неоснователни. С определение № 14 от 11.01.2013 год., постановено по настоящото дело по жалби на А. и Л. Т. Б. не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд с № 6684 от 08.12.2011 год. по гр.дело № 9522/2011 год. по описа на ІV-Г състав. По молбата на Д. и Л. И. по чл.248 ГПК: Действително на лист 67 по ч.гр.дело № 547/2012 год. по описа на ІІІ-то гражданско отделение на Върховния касационен съд е приложен оригинала на договор за правна помощ и съдействие № 0293019 от 17.04.2012 год., в който е упоменато и изготвяне на два отговора по касационните жалби срещу решението по посоченото въззивно дело с процесуално представителство, но липсва представяне на списък за разноските съгласно чл.80 ГПК, която е положителна процесуална предпоставка от кръга на абсолютните, а правната последица от неизпълнение на това процесуално задължение е регламентирана от самата норма – страната няма право да иска изменение на решението (в случая определение) в частта му за разноските. С нормата на чл.80 ГПК, представянето на списък за разноски е въведено като процесуално задължение на страната и процесуална предпоставка за развиване на производството по чл.248 ГПК, поради което молбата следва да се остави без уважение. Молбата на страните по чл.250 ГПК по посоченото частно производство е извън компетенциите в натсоящото производство. По молбата на А., подадена на основание чл.250 ГПК: Определението по чл.288 ГПК срещу въззивното решение касае недопустимост на касационното му обжалване, поради което с оглед изхода на спора не са налице предпоставките за допълването му. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение