Решение № 5094 от 6.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5687/2011 г.

Решение № 5094 от 6.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5687/2011 г., I о., докладчик съдията Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на С. А. А., в качеството му на директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. В., срещу решение № 376 от 17.02.2011 г. по адм. дело № 1718 по описа за 2009 г. на административния съд - В., в частта, с която е прогласена нищожността на ревизионен акт (РА) № 180800758 от 6.03.2009 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Р., потвърден с решение № 206 от 10.06.2009 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. В., в частта, в която частично е отменен като незаконосъобразен, както и в частта на присъдените съдебни разноски. Претендира присъждане на съдебни разноски за двете съдебни инстанции. Образувано е и по касационна жалба на адв. Р. А. и адв. В. Т., в качеството им на процесуални представители на С. С. Г., едноличен търговец с фирма ЕТ "С. Г. - Евро Нет", срещу същия съдебен акт в частта, в която е отхвърлена като неоснователна жалбата срещу посочения ревизионен акт, потвърден с решение на решаващия административен орган. Претендира присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по първата касационна жалба - ЕТ "С. Г. - Евро Нет" оспорва същата като неоснователна чрез процесуалните представители адв. Р. А. и адв. В. Т., както и чрез становище по реда на чл. 163, във връзка с чл. 228 от АПК. В касационните жалби са развити доводи за неправилност на обжалваното решение в посочените части, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, както и поради необосноваността му, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението в съответните части и постановяване на друго по съществото на спора с присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по втората касационна жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. В. оспорва същата като неоснователна чрез депозирано становище по реда на чл. 163, във връзка с чл. 228 от АПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на двете касационни жалби. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационните жалби и наведените отменителни основания и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационните жалби са процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211 от АПК и от надлежни страни, а разгледани по същество първата е частично основателна, а втората касационна жалба е неоснователна. Административният съд - В. е бил сезиран с жалба от ЕТ "С. Г. - Евро Нет" срещу ревизионен акт (РА) № 180800758 от 6.03.2009 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Р., постановен след отменително решение № 570 от 10.08.2007 г., потвърден с решение № 206 от 10.06.2009 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. В.. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия на едноличния търговец по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК за ревизиран период м. 04.2001 г. - м. 11.2006 г., като му е определено задължение по ЗДДС (отм.) в общ размер от 1 801 435.96 лв., главница и от 1 584 211.16 лв., лихва. В хода на административното производство ревизираното лице не е представило никаква счетоводна отчетност, поради което е прието, че е налице основание за извършване на ревизия по особения ред, а именно чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК - липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане. На жалбоподателя е връчено уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК. По аргумент на чл. 122, ал. 2, т. 4 от ДОПК, в която разпоредба е записано, че за определяне на основата за облагане с данъци, органът по приходите взема предвид официалните документи и документите с достоверна дата, за такива са приети подадените от името на едноличния търговец месечни справки-декларации и отчетни регистри по ЗДДС. Поради факта, че ревизираното лице не е представило фактурите, по които е упражнило правото на данъчен кредит, на основание чл. 64, ал. 1, т. 6 от ЗДДС (отм.), във връзка с чл. 88, ал. 4 от ППЗДДС (отм.) е отказано това право, което е в общ размер от 1 714 886.62 лв. След извършване на корекции в резултатите за съответните данъчни периоди за установени задължения в размер на 1 801 435.96 лв., главница и от 1 584 211.16 лв., лихва. По жалбата на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. В.. Точка първа от касационната жалба е насочена към обжалваното решение в частта, с която е прогласена нищожността на ревизионния акт за данъчни периоди м. 10.2001 г., м. 11.2001 г., м. 12.2001 г., м. 01.2002 г., м. 02.2002 г., м. 03.2002 г., м. 04.2002 г., м. 05.2002 г., м. 10.2002 г., м. 01.2003 г., м. 02.2003 г., м. 03.2003 г., м. 04.2003 г., м. 06.2004 г., м. 09.2003 г., м. 11.2003 г. и м. 01.2004 г. В съдебното производство за представени девет броя ДАПВ № 433 от 28.02.2002 г., № 1179 от 30.04.2002 г., № 1272 от 31.05.2002 г., № 3-Р-1909 от 29.11.2002 г., № 1303 от 28.05.2003 г. № 1900 от 30.10.2003 г., № 3-Р-2169 от 31.12.2003 г., № 3-Р-102 от 28.01.2004 г. и № 3-Р-372 от 27.02.2004 г. Тези актове са издадени по реда на чл. 112, ал. 3, т. 2 от ДПК (отм.) и с тях е извършено прихващане на вземания по месечни справки-декларации със задължения по месечни справки-декларации. Същите са данъчни актове по смисъла на чл. 26 от ДПК (отм.). Такива са не само данъчните ревизионни актове, които се издават въз основа на ревизия, но и тези актове, издадени въз основа на проверка, каквито са процесните актове. При това данъчната администрация признава, че се дължи данъчен кредит в претендирания в справката-декларация размер и по този начин установява данъчно задължение за периода. След като е извършено прихващане със същия ДАПВ със задължения по други месечни справки-декларации, то администрацията е определила размера на вземанията, поради което не може впоследствие да определи друг размер чрез ревизия, освен при условията на чл. 115 и чл. 116 от ДПК (отм.). Аналогични правни разпоредби са тези по чл. 133 и чл. 134 от ДОПК. При неспазване на тази процедура, както е в процесния случай, ревизионния акт се явява нищожен. В случая органът по приходите не е зачел действието на влезлите в сила ДАПВ, като ревизията е следвало да бъде възложена от териториалния данъчен директор, съгласно чл. 134 от ДОПК. Изменението на данъчни задължения е възможно при наличие само на основанията по чл. 133, ал. 2 от допк. По делото е установено, че ревизията е възложена от началник сектор "Ревизии и проверки 1", който се явява некомпетентен орган, което от своя страна води до нищожност на оспорения ревизионен акт. Основното касационно възражение тук е насочено към неправилния извод от страна на съда за материалноправния характер на разпоредбата на чл. 129, ал. 3 от ДОПК (редакцията, изменена със ЗИДЗДДС, ДВ, бр. 108/2007 г. в сила от 19.12.2007 г.) и преценката му, че същата като такава няма обратно действие. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно в тази му част. По делото не е имало спор по фактическата обстановка, поради което правилен е изводът на съда, че не може за същия данъчен период с ревизионния акт да не се признава правото на приспадане на данъчен кредит, след като с ДАПВ/АПВ данъкът е възстановен. Стабилитетът на ДАПВ/АПВ може да се преодолее при спазване процедурата по чл. 133 и сл. от ДОПК, което в случая не е направено. Посочената изменена правна разпоредба, в сила от 19.12.2007 г. няма обратно действие, поради което нейното приложение, което се свежда до незачитане извършването на възстановяването/прихващането и установяване на задължения само чрез ревизионен акт, в процесния случай не може да бъде съобразявано, в който смисъл е вече уеднаквената съдебна практика, въпреки противното становище, изразено в съдебни актове само на настоящия съдебен състав. Касационното възражение в тази му част е неоснователно, но следва да бъде съобразено направената констатация в него, че е допусната очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението на стр. 27, абзац втори, ред 8, относно изписване с цифри на размера на задължението за ДДС (излишна цифра 6) за данъчен период м. 01.2002 г., поради което делото следва да се върне на административния съд - В. за отстраняването й. По възражението за произнасяне по съществото на спора в тази му част, то същото е неоснователно. Обстоятелството, че органът по приходите би предявил отговорност за дължимите данъчни задължения по друг процесуален ред, не може да обоснове изискване за произнасяне по същество, понеже процесният ревизионен акт не поражда правни последици като прогласен за нищожен и излагане на съображения за неговата законосъобразност, респ. незаконосъобразност се явява безпредметно. Точка втора от касационната жалба е насочена към обжалваното решение в частта, в която е отменен като незаконосъобразен ревизионният акт за данъчни периоди и доставчици както следва: за м. 08.2001 г. по фактура, издадена от "Чикаго Къмпани" ООД; за м. 06.2002 г. по фактура, издадена от "Ню ойл груп" ЕООД и по фактура, издадена от "Тим турс" ООД; за м. 07.2002 г. по фактури, издадени от "Тим турс" ООД; за м. 08.2002 г. по фактура, издадена от "Ню ойл груп" ЕООД; за м. 12.2002 г. по фактура, издадена от "Тим турс" ООД; за м. 05.2003 г. по 6 фактури, издадени от "Компас 2002" ЕООД и 10 фактури, издадени от ЕТ "В. А. 95"; за м. 07.2003 г. по 2 фактури, издадени от "Инт транс ойл" ООД, по фактура, издадена от ЕТ "Вева-В. Ч.", по 12 фактури, издадени от ЕТ "В. А." и за м. 08.2003 г. по 29 фактури, издадени от "Инт транс ойл" ООД. За да отмени ревизионния акт в тази му част съдът е приел, че по делото са събрани доказателства, от които се установява безспорно, че част от фактурите, по които ревизирания търговец е упражнил правото си на данъчен кредит са съществували в периода, в който то е упражнено. При извършени насрещни проверки на доставчиците "Чикаго компани" ООД, "Тим турс" ООД, "Дюпон ойл груп" ЕООД, "Инт тран ойл" ООД, ЕТ "Д. М. Кирвеч", "Монако ойл компани" ООД и ЕТ "В. А. 95", след справка в информационния масив на НАП на подадените справки-декларации и дневниците за продажби е установено, че издадените на жалбоподателя фактури са отразени за съответните данъчните периоди като издадени от него. Също така на доставчиците "Чикаго Къмпани" ООД, на ЕТ "В. А. 95" и на "Инт транс ойл" ООД са съставени ДРА, които включват процесни периоди от ревизията на задължения търговец. Видно от тях, не е извършвана корекция в същите за процесните данъчни периоди на начисления от доставчиците данък. По отношение на доставчиците, на които не е осъществена насрещна проверка, са приобщени справките-декларации и дневниците за продажби относими към процесните данъчни периоди. Съдът е проследил тези на "Ню ойл груп" ЕООД, на "Компас 2002" ЕООД, на ЕТ "Вева - В. Ч.", на "Портиер" ООД, като е приел, че след като фактурите са декларирани от доставчиците и посочени в отчетните им регистри по ЗДДС (отм.) със същия получател, то те са съществували в периода, в който ревизираният търговец е приспаднал правото на данъчен кредит. Фактът, че последното не разполага с оригинала на същите в един последващ момент не следва да се тълкува като основание за отказ на правото на приспадане на данъчен кредит, а само като основание за облагане по аналог. Съдът е обсъдил данъчните състави на чл. 64 и на чл. 65, ал. 4 от ЗДДС (отм.), на чл. 88 от ППЗДДС, на конкретно приложените разпоредби на чл. 122, ал. 1, т. 4 и на ал. 2 от ДОПК. Изложил е подробни съображения относно записаното в чл. 64, ал. 1, т. 6 от ЗДДС (отм.), а именно "получателят притежава данъчна фактура или данъчно дебитно известие, отговарящи на изискванията на ЗСч и на този закон, или митническа декларация". Според съда, за да се приложи последната разпоредба следва да се приеме, че правото на данъчен кредит трябва да е упражнено при изначална липса на първичен счетоводен документ. В случая няма наведени такива констатации от органа по приходите, а такива, че при извършване на ревизията не са представени включените в дневниците за покупки фактури. От страна на ревизирания и задължено лице не е навеждано твърдение, че фактурите са изгубени/унищожени, поради което може да упражни правото си на данъчен кредит при съобразяване с изискванията на чл. 88, ал. 4 от ППЗДДС (отм.) за уведомяване на териториалната дирекция на НАП. Непредставянето на оригинални счетоводни документи е основание да се извърши облагане по особения ред, но не е директно основание да се откаже данъчния кредит на получателя, ако се установи категорично, че данъчните документи, включени в дневниците за покупки са съществували към периода, в който е извършено приспадането на данъка. Настоящият съдебен състав намира, че основният спорен момент е дали е реализиран съставът на чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК, доколкото същият от една страна предпоставя извършването на ревизия по специалния ред затова, а от друга при реализирането му дава основание да се определи данъчната основа за облагане според критериите затова, визирани в ал. 2 от същата разпоредба. Обсъжданата норма гласи, че органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена по реда на ал. 2 основа, когато е налице едно от следните обстоятелства: т. 4 липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред. От конкретната фактическа обстановка по спора се констатира, че въпреки отправено искане № 63268 от 20.10.2008 г. за представяне на документни и писмени обяснения от задължено лице изх. № 63268 от 20.10.2008 г. и конкретно на договори (за извършени услуги, за наем, ползване и други) за периода 1.04.201 г. - 1.11.2006 г., фактури за получени доставки и кочани с фактури, данъчни и опростени, издадени от ЕТ "С. Г. - Евро Нет" за периода 1.04.2001 г. - 1.11.2006 г., свидетелства за регистрация на ЕКАФП, касови книги, годишни отчети от ЕКАФП за периода 1.04.2001 г. - 1.11.2006 г., аналитични и синтетични счетоводни регистри, главни книги и оборотни ведомости за периода 1.04.2001 г. - 1.11.2006 г., инвентаризационни описи на налични активи за 2001 г., за 2002 г., за 2003 г., за 2004 г., за 2005 г. и за 2006 г., касови и банкови документи за периода 1.04.2001 г. - 1.11.2006 г., справки-декларации и дневници за покупки и продажби за периода 1.04.2001 г. -1.11.2006 г., пълномощни, дадени от С. С. Г., дадени на лица, упълномощени да представляват и управляват ЕТ "С. Г. - Евро Нет", да сключват договори от името и за сметка на фирмата, да извършват всякакви действия, свързани с обикновената дейност на едноличния търговец, то такива не са представени. Изискани са справки за открити, закрити и действащи банкови сметки от 1.04.2001 г., справка за действащи и закрити търговски обекти за извършване на дейността и регистрираните ЕКАФП по обекти за периода 1.04.2001 г. - 1.11.2006 г. Изискани са и писмени обяснения относно посочените факти и обстоятелства, като с писмо с вх. № 68451 от 18.11.2008 г. лицето е заявило, че не притежава документи, понеже не е извършвана дейност с тази фирма. По делото това процесуално действие на приходния орган не е оспорено, както и обстоятелството, че ревизираното лице не е представило исканите доказателства и не е дало исканите обяснения. Както беше посочено по-горе, органът по приходите е ползвал информация от данъчното досие на търговеца, информационния масив на НАП и доказателствата събрани по досъдебното производство, от извършени насрещни проверки на "Чикаго компани" ООД, на "Тим турс" ООД, на "Дюпон ойл груп" ЕООД и на бившия му управител, на "Инт транс ойл" ООД, на ЕТ "Д. М. Кирвеч", с правоприемник "Еврострой - Кирчев 2004" ЕООД и на бившия му собственик, на "Монако ойл компани" ООД и на ЕТ "В. А. 95" с правоприемник ЕТ "В. А. 95 - П. Н." и неговия управител, на П. С. Н., на В. А. А., в качеството му на управител и представляващ "Чикаго компани" ООД за периода 23.04.2001 г. - 5.02.2004 г. и в качеството му на собственик и представляващ ЕТ "В. А. 95" за периода 11.10.1995 г. - 22.01.2004 г. В хода на съдебното производство е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, с основно и две допълнителни заключения. Вещото лице не е извършило проверка в счетоводството на доставчиците и не е изпълнило изцяло поставените му задачи, понеже не е успяло да установи контакт с фирмите. В цитираната по-горе законова разпоредба са предвидени четири хипотези, при които се приема, че е налице обстоятелството по т. 4, което обосновава извършване на ревизия по специалния затова ред. Това е когато липсва счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството, когато не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството, когато воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред. По делото не се твърди, а и съдът е приел, че не се твърди, че необходимите документи са унищожени. При така изложената фактическа обстановка следва да се приеме, че са налице хипотезите, че "липсва счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството" и "не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството". Обсъждането на данъчните състави на чл. 64 и на чл. 65 от ЗДДС (отм.) в случая се оказва алтернативно необходимо, само и доколкото се изяснява механизма на облагане с ДДС, реда и начина за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит. Реализирането или не на двата данъчни състава не е относимо към осъществяването на ревизия по особения ред на чл. 122 и сл. от ДОПК, поради което те не се обсъждат дори и когато се определя данъчната основа. В чл. 122, ал. 2, т. 15 от ДОПК изрично е записано, че при определяне на основата за облагане с данъци органът по приходите взима предвид всяко от следните относими към съответното лице обстоятелства, като по т. 15 е предвидено да се вземат предвид "получените и извършените доставки и упражненото право на данъчен кредит", което е направено в административното производство. По делото не се спори, че ревизираният субект като ЕТ "С. Г. - Евро Нет" не е представил исканите документи, както и че липсва такава счетоводна отчетност, т. е. явяват се реализирани първите две от хипотезите на чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК и при съобразяване с чл. 124, ал. 2 от ДОПК в лицето на адресата на ревизионния акт е задължението да обори фактическите констатации на същия. По делото като доказателства са събрани административната данъчна преписка, към която с протокол № 3893 от 23.12.2008 г. са приобщени материали по образуваното досъдебно производство № 2146/2008 г. по описа на РП - Р. и конкретно протокол за извършване на графологична експертиза, протоколи за разпити на свидетели, обяснения на нотариуса, заверил пълномощното по отношение на З. Н. Д., ДАПВ № 1179 от 30.04.2002 г., самото пълномощно от 4.03.2003 г., постановление № 11014/08/Д214608 от 12.06.2008 г. на РП-Р. за спиране на досъдебното производство. Ангажирана е съдебно-графологична експертиза и съдебно-счетоводна експертиза с три заключения. По делото не се спори, че е упражнено правото на данъчен кредит по фактури, издадени през данъчни периоди, включващи се в ревизирания период от 1.04.2001 г. - 1.11.2006 г., от ЕТ "С. Г. - Евро Нет". По делото не се оспорва също, че с договор от 14.05.2001 г. С. С. Г. е прехвърлил правото на собственост върху търговското предприятие на ЕТ "С. Г. - Евро Нет" като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, създадени при осъществяване на дейността му на "Тим турс" ООД, като това обстоятелство е вписано с решение № 1317 от 21.05.2005 г. по ф. дело № 3656/1993 г. С решение № 2727 от 28.11.2002 г. на същия съд е вписан нов управител С. Х. Х., а с решение № 1393 от 21.06.2004 г. е вписано прехвърляне на търговското предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения на "Инт транс ойл" ООД по ф. дело № 936/2003 г., представлявано от П. С. Н.. Както е записано и в мотивите на съдебния акт, във връзка с обясненията за извършените продажби на търговските предприятия са извършени насрещни проверки на фирмите, правоприемници, съответно на С. Х. Х., на П. С. Н., на В. А. А., в качеството му на собственик и представляващ ЕТ "В. А. 95" за периода 11.10.1995 г. -22.01.2004 г. Посочените физически лица заявяват, че не са получили и не притежават счетоводни документи на ЕТ "С. Г. - Евро Нет". Извършена е и насрещна проверка на З. Н. Д., връчено е ИПДПОЗЛ при отказ, като е постъпило писмено обяснение от лицето на 9.11.2007 г., че не е съхранявала счетоводни и други документи, свързани с дейността на ЕТ "С. Г. - Евро Нет", че от името и за сметка на търговеца е осъществявала сделки до м. 05.2003 г., не си спомня да е подавала декларации по ЗДДС (отм.) и ЗОДФЛ (отм.), като осъществяваната от нея дейност е свързана с движението на банковите средства от клиенти на фирмата. Така установеното в административното и съдебното производства следва да бъде преценявано както с установяване на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК, обсъдени по-горе като първите две хипотези от нормата, така и с другия основен спорен момент дали лицето С. С. Г. като едноличен търговец с фирма ЕТ "С. Г. - Евро Нет" е осъществявало стопанска дейност, във връзка с която са осъществявани доставки по отношение на нея и във връзка с които е упражнявано правото на данъчен кредит. По повод този втори спорен въпрос настоящият съдебен състав споделя изцяло като точни и правилни изложените от първоинстанционния съд съображения, че при сделките по чл. 15 от Търговския закон (ТЗ) се прехвърля обособено в предприятие имущество на търговец, но същият не се заличава, като той може да обособи ново предприятие и да продължи да съществува като едноличен търговец и да развива дейност. Това прехвърляне на търговското предприятие може да има последица заличаване на търговеца, само ако едновременно с предприятието е прехвърлена и фирмата на търговеца. Съдът правилно се е позовал на договорите от 14.05.2001 г. и от 17.03.2004 г., в които липсва такава клауза, както и че не са ангажирани доказателства от ревизираното лице да е предприело действия по прекратяване на дейността си. Извършената според съда продажба не води до отпадане на търговската правосубектност на същото, още повече, че след продажбите са подавани справки-декларации, формирани са обороти, осъществявано е разчитане с бюджета по повод облагането с ДДС. С. да бъдат споделени и съображенията относно прилагането на презумпцията по чл. 301 от ТЗ. Съгласно тази разпоредба когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. Произнасянето от страна на съда, както и на настоящия съдебен състав се обуславя от направеното основно възражение от ревизираното лице за откраднатата му самоличност, понеже без негово знание и от негово име са подавани справки-декларации по реда на ЗДДС (отм.). Същото се позовава на изслушаната съдебно-графологична експертиза, според която подписите в тях, в дневниците за продажби и пълномощните за подаването им, не са негови. Тази защитна теза представлява и съдържанието на втората касационна жалба в настоящото производство, по която не се дължи произнасяне, понеже решението е отменително в тази му част и тя се явява безпредметна. По делото безспорно е установено, че С. Г. е упълномощил лицето З. Н. Д. да управлява и представлява фирмата му ЕТ "С. Г. - Евро Нет", да закупува и продава имущество и стоки от името и за сметка на фирмата, да сключва договори от името и за сметка на фирмата, свързани с дейността й, да преупълномощава адвокати и трети лица, да бъде търговски пълномощник по смисъла на ТЗ. От приобщената като доказателство графологична експертиза, т. 5, категорично се установява, че подписът положен под това пълномощно като "упълномощител" е на С. Г.. Такава задача не е поставяна на експерта по съдебно-графологичната експертиза. Тази първа експертиза установява също, че подписът положен в разписка относно ДАПВ № 1179 от 30.04.2002 г. е на ревизираното лице. Поради това правилно съдът е приел, че цитираната по-горе разпоредба от Търговския закон намира приложение, поради което извършените действия без представителна власт следва да се приемат за потвърдени. Освен това по делото се установява, че счетоводни документи не се съдържат, поради което и не се представят от управителите на фирмите, правоприемници, а правото на данъчен кредит по повод доставки, осъществявани по отношение на ЕТ "С. Г. - Евро Нет" е упражнявано през данъчните периоди, включени в ревизирания период от 1.04.2001 г. до 1.11.2006 г., включително е осъществявано прихващане и възстановяване на данъка добавена стойност по предвидения затова ред. Настоящата съдебна инстанция не споделя тезата на първоинстанционния съд, че непредставянето на счетоводни документи не означава, че липсват такива относно периодите, в които е упражнено правото на данъчен кредит и че това е направено законосъобразно, поради което е отменил обжалвания ревизионен акт в посочената част. По делото определящ момент за осъществяване на преценката за законосъобразността или незаконосъобразността на този акт е правилното прилагане на материалноправните разпоредби от органа по приходите и спазването при това на административнопроизводствените правила. По делото по категоричен начин се доказва наличието на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК чрез събраните доказателства и в това производство, както и в съдебното, като не са оборени фактическите констатации в ревизионния акт относно осъществявана стопанска дейност от страна на ревизирания едноличен търговец. След като същият не представя исканата счетоводна документация и се установява липса на счетоводна отчетност, то се дължи облагане на сделките свързани с нея. Реализирането на последните се явява доказано съобразно мотивите на първоинстанционния съд в тази част, а именно наличие на фактури и упражнено право на приспадане на данъчен кредит по повод доставките, които те материализират. Правилно е и определена данъчната основа съобразно чл. 122, ал. 2, т. 15 от ДОПК, а именно като е сравнена общата сума на начисления от регистрираното лице данък с общата сума на данъчния кредит. Понеже делото е изяснено от фактическа страна, решението в тази му част следва да се отмени и постанови решение по съществото на спора, като се отхвърли жалбата на ЕТ "С. Г. - Евро Нет" срещу обжалвания ревизионен акт в обсъжданата част. По жалбата на С. С. Г., едноличен търговец с фирма ЕТ "С. Г. - Евро Нет". Втората касационна жалба е насочена към обжалваното решение в частта, в която е отхвърлена първоинстанционната жалба. В мотивите на съдебния акт е прието, че по отношение на доставчици "Деспред" АД, ЕТ "Ани 2002", ЕТ "Е. К." и ЕТ "Г. П. Прима", които са издали фактури на ревизирания търговец, не може да се установи дали същите тези фактури са съществували към момента на упражняване на правото на данъчен кредит от него. В тази касационна жалба няма изложени конкретни съображения относно неправилността на решението в тази му отхвърлителна част, като съдът, с оглед на чл. 218, ал. 2 от АПК, дължи произнасяне относно спазването на материалния закон. Тя се явява неоснователна по изложените по-горе съображения относно прилагането на чл. 122, ал. 1, т. 4 и ал. 2 от ДОПК. По повод основното поддържано възражение в жалбата относно откраднатата самоличност на втория касатор, както беше посочено по-горе не се дължи произнасяне, понеже решението е отменително и касационната жалба се явява безпредметна. По естеството си тя е насочена към мотивите на решението относно приетото от съда за осъществяваната от лицето стопанска дейност. При този изход от спора на първия касатор следва да се присъдят съдебни разноски общо за двете инстанции в размер на 15 153.14 лв., с оглед изискването на чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК и чл. 8, чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На ответната страна С. С. Г., едноличен търговец с фирма ЕТ "С. Г. - Евро Нет" следва да се присъдят съдебни разноски за цялото производство в общ размер от 900.28 лв., на основание чл. 161 от ДОПК. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 1 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,