Определение № 60327 от 16.09.2021 г. на ВКС по т. д. № 1721/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по съвместна частна жалба на И. М. Х. от [населено място], К. М. Х. от [населено място] и Н. М. Х. от [населено място] срещу определение № 69 от 21.04.2021 г. по в. гр. д. № 176/2021 г. на Бургаски апелативен съд, с което е прекратено производството по делото поради просроченост на подадената от същите лица въззивна жалба срещу решение № 17 от 16.02.2021 г. по гр. д. № 193/2020 г. на Сливенски окръжен съд. Частните жалбоподател поддържат, че атакуваното определение е неправилно и молят за отмяната му, като твърдят, че са подали въззивната жалба срещу първоинстанционното решение в законния срок чрез куриер, за което представят документ, издаден от куриерска фирма „М&ВМ express”. Ответникът по частната жалба – ЗД „Бул Инс“ АД, [населено място] – не заявява становище. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежни страни, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. За да прекрати производството по делото, образувано по въззивна жалба на И. М. Х., К. М. Х. и Н. М. Х. срещу решение № 17 от 16.02.2021 г. по гр. д. № 193/2020 г. на Сливенски окръжен съд, решаващият състав е приел, че същата е просрочена, тъй като е депозирана в съда на 15.03.2021 г., т. е. след установения в закона двуседмичен срок, който, с оглед датата на съобщаване на първоинстанционното решение (25.02.2021 г.), е изтекъл на 11.03.2021 г. Обжалваното определение е неправилно. Изводът на въззивния съд за просроченост на подадената от И. М. Х., К. М. Х. и Н. М. Х. въззивна жалба се опровергава категорично от представеното в настоящото производство писмено доказателство – транспортен етикет (товарителница) № 60833463 от 11.03.2021г., издаден от куриерска фирма „М&ВМ express”. От този документ се установява, че въззивната жалба срещу постановеното по гр. д. № 193/2020 г. на Сливенски окръжен съд решение е подадена в предвидения в чл. 259, ал. 1 ГПК срок, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. Като е приел обратното, въззивният съд е постановил неправилен акт, който следва да бъде отменен. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение