Решение № 1628 от 12.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6668/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране срещу Решение № 14295 от 25.04.2025 г., постановено по адм. дело № 360/2025 г. по описа на Административен съд - София-град. С доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, се иска отмяната му, като се постанови ново решение, по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата против оспорения пред съда административен акт. Претендира се присъждане на разноските по делото за двете инстанции. Ответникът - „Рабико Конструкшън“ ЕООД, в писмено становище, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли съда да я остави без уважение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия си състав при трето отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок, с явен правен интерес за отмяна на процесното решение, се явява процесуално допустима. Производството пред Административен съд - София-град се е развило по жалба на „Рабико Конструкшън“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, срещу Решение № Ж-852 от 06.11.2024 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), на основание чл. 22, ал. 1 и ал. 7 от Закона за Енергетиката (ЗЕ), във вр. с чл. 147, ал. 1 от Наредба № 3 от 21.03.2011 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, с което Комисията е прекратила административно производство, образувано по жалба с вх. № Е-11Х-00-181/02.09.2024 г. от „Рабико Конструкшън“ ЕООД срещу Становището за присъединяване на обект „Жилищна сграда с магазини и подземен паркинг“, находящ се в УПИ I-1456, кв. 16 по плана на гр. Варна, поземлен имот (ПИ) с идентификатор 10135.3511.1456 по Кадастралната карта и Кадастралните регистри (КК и КР) на гр. Варна, издадено от „Електроразпределение Север“ АД. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил оспорения административен акт и е върнал преписката на КЕВР за ново произнасяне, при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона, съдържащи се в мотивите на съдебния акт. За да постанови този резултат, съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган, в кръга на предоставените му по закон правомощия, при необходимия кворум и мнозинство за вземане на решение, в предвидената от закона писмена форма, но при несъобразяване в цялост на всички събрани в хода на административното производство доказателства и необсъждането им при прекратяването на преписката. Административният акт се явява немотивиран, като това е резултат от липсата на изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая. Решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. С искане с вх. № 2022007042/12.09.2022 г. за проучване на условията за присъединяване на обект на клиент към електроразпределителната мрежа, жалбоподателят е поискал от „Електроразпределение Север“ АД издаване на становище за присъединяване на „Жилищна сграда с магазини и подземен паркинг“, намираща се в гр. Варна, [жк], УПИ I-1456, ПИ с идентификатор 10135.3511.1456 по КК и КР на гр. Варна, с мощност 2289 kW. Искането е на основание чл. 49 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, издадена от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, обн., ДВ, бр. 31 от 4.04.2014 г., в сила от 4.04.2014 г., с изм. и доп. (Наредба № 6), издадена по законова делегация на чл. 116, ал. 7 от ЗЕ. На 17.05.2023 г. по искането е издадено становище за присъединяване на обект на клиент към електроразпределителната мрежа с № ПУПРОК-8435/17.05.2023 г., в което са уговорени всички условия за присъединяване на обекта. Същите са съобразени с реалните технически възможности на съществуващата електроразпределителна мрежа. ЕРП Север е внесло яснота относно приложимата нормативна уредба за присъединяване на клиенти на електрическа енергия към разпределителната електрическа мрежа. Съгласно чл. 7, ал. 1 от Наредба № 6 (отм.), обекти на клиенти на електрическа енергия се присъединяват към съответната електрическа мрежа при технически условия и начин, определени от съответния мрежови оператор. Присъединяваният обект следва да отговаря на техническите изисквания на наредбата и на правилата по чл. 83, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/. На 05.02.2024 г. жалбоподателят е подал искане с вх. № 6759924 за сключване на договор за присъединяване на обект на клиент към електроразпределителната мрежа. В изпълнение на заявеното искане, след като е получило проект на договор от ЕСО ЕАД, електроразпределителното дружество е подготвило Договор за присъединяване на обект на клиент към електроразпределителната мрежа № ПУПРОК-8435-ДПРОК-511/14.03.2024 г. за обект „Жилищна сграда с магазини и подземен паркинг“, находящ се в гр. Варна, [жк], УПИ I-1456, ПИ с идентификатор 10135.3511.1456 по КК и КР на гр. Варна. С писмо с изх. № 6759924/18.03.2024 г., ЕРП Север е уведомило жалбоподателя за изготвения договор и същият е получен и подписан на 21.03.2024 г. от пълномощника Р. П.. На 29.07.2024 г. от жалбоподателя е подадено искане с вх. № 6954160 за отпадане на клаузи от договора, касаещи изграждането на втора (резервна) кабелна линия 20 kV от БКТП 2052 до предстоящ за изграждане БКТП в ПИ 10135.3511.1456. По искането е извършена проверка и до заявителя е изпратен писмен отговор с изх. № 6954160/22.08.2024 г., с който същият е уведомен за законовите изисквания, съгласно чл. 83 ЗЕ. Производството пред административния орган е започнало по жалба с вх. № Е-11Х-00-181/02.09.2024 г. от „Рабико Конструкшън“ ЕООД срещу Становището за присъединяване на обект „Жилищна сграда с магазини и подземен паркинг“, находящ се в УПИ І-1456, кв. 16 по плана на гр. Варна, поземлен имот с идентификатор 10135.3511.1456 по кадастралната карта и кадастралните регистри /КК и КР/ на гр. Варна, издадено от „Електроразпределение Север“ АД с искане КЕВР да отмени вмененото задължение по т. 2.4. и 2.5. от Становище за присъединяване на обект на клиент към електроразпределителната мрежа № ПУПРОК-8435/17.05.2023 г., а именно „Изграждане на 1 брой комплектна разпределителна уредба (КРУ), модул „вход/изход“, оборудвана с трипозиционен елегазово изолиран мощностен разединител, в ТП „2052 Варна“ и изграждане на кабелна линия 20 kV с кабели тип 3xNA2XS(F)2Y-1x185/25 мм2 от новомонтирана КРУ, модул „вход/изход“ в ТП „2053 Варна“ до новоизграден трафопост тип БКТП 20/0,4 kV“. С Решение № Ж-852 от 06.11.2024 г. КЕВР е прекратил административното производство по подадената жалба и е посочил, че „Рабико Конструкшън“ ЕООД не е обжалвал своевременно издаденото Становище за присъединяване и след подписване на договора за присъединяване, КЕВР няма правомощие да преразглежда възникналото облигационно правоотношение. В Наредба № 6, чл. 15, ал. 3, е регламентирано, че в искането за сключване на договор за присъединяване могат да се предлагат промени на условията, определени в становището за условията за присъединяване. „Рабико Конструкшън“ ЕООД не се е възползвало от тази законова възможност, а впоследствие е подписало и предложения договор за присъединяване, като с подписването на предложения договор от ЕРП Север дружеството се е съгласило и е приело описаните в него условия за присъединяване. Неправилно и необосновано е твърдението на първоинстанционния съд, че административният орган не е изяснил и обсъдил всички необходими за правилното му произнасяне факти. От приложените документи се установява, че в предложения от ЕРП Север договор за присъединяване, условията за присъединяване са идентични с условията, предложени в издаденото Становище № ПУПРОК-8435/17.05.2023 г. и доставчикът на енергия не е променял условията, което съответно да доведе до утежняването им по отношение на присъединяваното лице. Дружеството, чрез своите органи на управление, е формирало своята воля, приемайки условията за присъединяване и подписвайки съответния договор. Тези му действия са израз на неговата правно валидна воля, а съгласно гражданското законодателство взаимосвързаните съглашения, имащи способността да създават, променят и преустановяват правоотношения на основата на равнопоставеност между субектите, принадлежат на гражданското право, и по-точно на неговия отрасъл - облигационното право. В разпоредбата на чл. 12, ал. 7 от Наредба № 6 /отм./ е предвидено, че условията за присъединяване, издадени по реда на тази наредба, могат да се обжалват при условията и по реда на чл. 22 от ЗЕ. Ответникът по касационната жалба не е упражнил това свое право, а е приел условията и е сключил договора за присъединяване, който е породил своето правно действие. Договорът за присъединяване представлява облигационно отношение и оспорването на неговото съдържание следва да се предяви пред съответния граждански съд. Настоящата инстанция счита, че административният съд е тълкувал и приложил неправилно материалния закон при разрешаването на спора между страните, поради което решението му следва да се отмени изцяло, а спорът да се реши по същество като се отхвърли жалбата на „Рабико Конструкшън“ ЕООД против Решение № Ж-852/06.11.2024 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране. При този изход на делото, в тежест на ответника по касация следва да бъдат поставени заявените от касатора разноски за двете съдебни инстанции, които съгласно доказателствата в тази насока и преценката по чл. 143, ал. 3 АПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, фактическата и правна сложност на делото, възлизат на 470 лева - 70 лева за държавна такса и по 200 лева юрисконсултско възнаграждение за всяка съдебна инстанция. На основание § 5, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за въвеждане на еврото в Република България, във връзка с чл. 24 от същия закон, сумата следва да бъде превалутирана по правилата на чл. 12 и чл. 13 от закона и обозначена двойно в диспозитива на решението. Мотивиран така и на осн. чл. 221, ал. 2, вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,