Решение № 3942 от 21.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8617/2013 г.

Решение № 3942 от 21.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8617/2013 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 209 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Директор на Дирекция "ОДОП" гр. Пловдив, срещу решение № 914/19.04.2013 г., постановено по адм. д. № 3157/2012 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив /АС/, в частта с която е отменен и изменен Ревизионен акт /РА/ № 161201966 от 06.07.2012 г., издаден от Никола Светозаров Чанев - ст. инспектор по приходите при ТД на НАП-гр. Пловдив, потвърден с Решение № 1220 от 18.09.2012 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" /сега дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/ гр. Пловдив, при ЦУ на НАП. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли да бъде отменено решението в обжалваната част и по същество отхвърлена жалбата срещу РА с присъждане на направените разноски за две инстанции. Ответникът- Тодор Стойнов Величков, чрез пълномощника си адв. И. Вълев в писмена защита излага доводи за правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура, излага доводи за основателност на жалбата. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за основателна. Предмет на обжалване пред АС е бил Ревизионен акт /РА/ № 161201966 от 06.07.2012 г., издаден от Никола Светозаров Чанев - ст. инспектор по приходите при ТД на НАП-гр. Пловдив, потвърден с Решение № 1220 от 18.09.2012 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" / сега дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" / гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, с който на Тодор Стойнов Величков са определени данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. в размер на 747,96 лв. и лихва 570,58 лв., по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 4523,46 лв. и лихва 2214,69 лв., по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 510,55 лв. и лихва 172,96 лв., по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 1 164.81 лв. и лихви 262.91 лв.; по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2010 г. 486.45 лв. и лихви 59.59 лв. Вноски за ДОО за 2007 г. - 2010 г. в размер на 7 718.43 лв. и лихви, за ДОО за 2006 г. - 2010 г. в размер на 5 066.87 лв., вноски за 30 за 2007 г. - 2010 г. в размер на 3 261.87 лв.; лихви за 30 за 2006 г. - 2010 г. 1 019.35 лв.; вноски за ДЗПО - УПФ за 2007 г. - 2010 г. 2 345.70 лв.; лихви за ДЗПО - УПФ за 2006 г. - 2010 г. в размер на 1 479.24 лв. С обжалваното решение съдът е отменил обжалвания Ревизионен акт в частта, с която са установени данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 и 2010 г., както и задължения за ДОО, ЗО вноски и ДЗПО-УПФ за 2008г и 2010 г. и е изменил РА в частта на определен данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. като е намалил същия от 747,96 лв. на 534,87 лв. и лихва 408,06 лв.; данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. от 4523,46 лв. на 1310,88 лв. и лихва 641,79 лв.; данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009 г. от 1164,81 лв. на 277,41 лв. и лихва 62,59 лв. както и в частта, с която са установени задължения за ЗОВ като е изменил размера на осигурителните вноски за 2007 г. на 4319,60 лв. и лихва 2154 лв. и за 2009 г. на 1189,04 лв. и лихва 268,34 лв. В останалата част, в която е отхвърлена жалбата, решението е влязло в законна сила и не е предмет на настоящото производство. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че РА е издаден в хода на надлежно възложена данъчна ревизия, при извършването на която не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила визирани в ДОПК. Приел е, че законосъобразно от органа по приходите е прието наличие на предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, като е спазена процедурата по чл. 122, ал. 4 от ДОПК. За безспорно установено съдът е приел, че през ревизираните периоди, жалбоподателят е имал регистрация като търговец с фирма ЕТ "Тодор Величков", но не е осъществявал дейност и няма реализирани доходи. През същите периоди има участие като управител и съдружник в "Частна Транспортна Агенция" ООД, като не са му изплащани дивиденти или други парични средства. Установено е, че не е подавал ГДД по реда на ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. до 2006 г. и по ЗДДФЛ за 2007 г., 2008 г., 2009 г. и 2010 г. и няма данни да е реализиран доход от лицето през тези периоди. За същия период е установено, че жалбоподателят и съпругата му са извършвали разходи - за погасяване на ипотечен кредит, разходи за издръжка на живот, за закупуване на недвижими имоти, моторни превозни средства, предоставени са парични средства в заем на дъщерята на жалбоподателя в размер на 41 500 лв. през 2007 г. и са правени вноски по банкови сметки. От събраните в хода на ревизията доказателства, в хода на ревизията е прието, че жалбоподателят не е разполагал с декларирани и обложени доходи, които да покриват като размер извършените от него разходи, т. е. налице са предпоставката на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК - декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. След извършен анализ на относимите обстоятелства по ал. 2 на чл. 122 на ДОПК и съпоставка на извършените парични разходи с получените приходи/доходи, органът по приходите е определил доходи с неустановен произход по години, който е подробно посочен в обжалваното решение и определения върху тази основа данък по ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ. Относно КСО и ЗЗО, съдът е приел, че от" Частна Транспортна Агенция" за Тодор Стойнов Величков са подадени данни с декларация образец 1 с код за осигуряване 12 - самоосигуряващо се лице, за периода 01.01.2006 г. - 31.08.2006 г. и за периода 01.02.2007 г. - 30.09.2007 г. В хода на ревизията е установено, че за времето от 01.01.2006 г. до 31.08.2006 г. жалбоподателят, в качеството му на самоосигуряващо се лице, е внесъл авансово ЗО вноски върху минималния месечен размер на осигурителния доход. В нарушение на чл. 7, ал. 4 /предишна ал. 3 - ДВ бр. 105 от 2006 г./ от КСО, във връзка с чл. 6, ал. 7, т. 1 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО ревизираното лице не е внесло авансовите вноски за ДОО, ДЗПО -УПФ и за здравно осигуряване в законоустановения срок - т. е. до 10-то число на месеца, следващ месеца, за който се дължат. Задълженото лице /ЗЛ/ не е подавало декларация за получени доходи от "Частна Транспортна Агенция" и такива не са установени при ревизията. За да постанови решението в обжалваната част, съдът е приел, че допълнителните средства са привнесени от дъщерята на жалбоподателя Янка Величкова в семейния бюджет на общото домакинство, като сумите от двата заема, дадени й на 01.01.2007 г. и 01.06.2007 г. от баща й са реално получени. Този извод съдът е приел, че се установява от представените писмени доказателства и свидетелски показания на Величкова. За периода 01.02.2007 г. до 31.12.2010 г. съдът е приел, че са плащани месечните погасителни вноски, дължими от жалбоподателя Величков по договор за ипотечен кредит № 246/30.03.2005 г., отпуснат от "Ейч Ви Би Банк Биохим" АД в размер на 30000 евро от дъщеря му Янка Величкова. При кредитиране на тези доказателства съдът е взел предвид заключението на вещото лице, като след включване в приходите на посочените суми стойности на данъка е за 2005 г. - 534,87 лв. и лихва 408,06 лв., за 2007 г. -1310,88 лв. и лихва 641,79 лв. за 2009 г. - 277,41 лв. и лихва 62,59 лв. В частта по ЗОВ -годишна осигурителна вноска за 2007 г. - 4319,60 лв. и лихва 2154 лв. за 2009 г. - 1189,04 лв и лихва 268,34 лв. Като краен резултат съдът е приел, че законосъобразно за определянето на основата за облагане с данъци органът по приходите е взел предвид всяко от относимите обстоятелства, визирани в ал. 2 на чл. 122 от ДОПК. Неправилно съдът е приел, че е определен размерът на дължимите данъци и осигуровки по години 2005 г. 2007 г. и 2009 г., като се е позовал на заключението на вещото лице по ССЕ в хипотезата на пункт 2,7 от заключението. Решението е неправилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила, фактическа обстановка по делото, съдът е достигнал до незаконосъобразни и необосновани правни изводи. Както правилно е приел АС, в хода на ревизията безспорно е установено наличие на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК за процесните 2005, 2007, 2008 и 2009 г., поради което данъчните задължения на лицето са определени в хода на ревизията извършена по особения ред визиран в чл. 122 - 124 от ДОПК. По силата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК, констатациите в РА се считат за верни до доказване на противното. Основният спор по делото е свързан с установяване на факта: предоставен ли е от ДЗЛ заем в полза на Янка Величкова /негова дъщеря/ на 01.01.2007 г. и 01.06.2007 г. и възможността на Янка Величкова да покрива месечните погасителни вноски във връзка с договор за ипотечен кредит, сключен от ДЗЛ. За да възприеме за положително установени посочените факти, съдът е приел, че ДЗЛ е имало възможност да предостави на дъщеря си заеми през 2007 г. в размер на 20 750 лева /1/2 от общата сума/, въз основа на договор между страните и свидетелски показания на Янка Величкова. Настоящият състав намира този извод на съда за необоснован, тъй като от анализа на представените доказателства в хода на ревизията е безспорно установен недостиг на парични средства както за 2005, така и за 2006 г., макар за последната година недостига да е в незначителен размер. При тези безспорни констатации, единствено въз основа на показанията на свидетелката /която предвид роднинската си възраст с ДЗЛ е заинтересована/ и сключените договори, неправилно съдът е приел, че ДЗЛ е имало финансова възможност да предостави в заем посочените суми на дъщеря си, поради което и законосъобразно в хода на ревизията, тези суми не са включени като разход за ДЗЛ. Необосновано съдът е приел за установен и втория факт, а именно, че дъщерята на ДЗЛ-Янка Величкова е имала финансова възможност да покрива месечните погасителни вноски по ипотечен кредит на Т. Величков. В тази насока е основателен довода в касационната жалба, че от представените в хода на съдебното производство справки за регистрирани трудови договори на Янка Величкова, се установява, че първият е от 27.09.2008 г. и е прекратен на 01.01.2009 г., а вторият договор е от 02.07.2010 г., поради което се налага извода, че лицето не е имало възможност да внася месечните погасителни вноски от името на баща си, въпреки че така е посочено във носните бележки към банката заемодател. С оглед на изложеното и като е кредитирал заключението на вещото лице по т. 2.7, без да го обсъди в съвкупност с останалите доказателства по делото, съдът е постановил неправилно решение, което в обжалваната част следва да бъде отменено и тъй като делото е изяснено от фактическа страна да бъде постановено ново, с което се отхвърли жалбата на Величков срещу РА в тази част. Предвид на изложеното решението в обжалваната част е неправилно, както относно установените допълнителни задължения по ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ, така и относно задълженията за осигурителни вноски, размера на които също е редуциран с оглед заключението на вещото лице. С оглед крайния съдебен акт и предвид изричната претенция на пълномощника на касатора на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК, Тодор Стойнов Величков, следва да заплати на Дирекция "ОДОП" гр. Пловдив при ЦУ на НАП, сумата от 1082 лева, представляващи разноски - юрисконсултско възнаграждение за цялото производство Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, осмо отделение,