Определение № 237 от 10.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 119/2010 г.

Производството е образувано по частна касационна жалба на Б. Г. Р. от гр. С. срещу определение № 1* от 02.11.2009г. по ч. гр. д.874/09г. на Пазарджишки окръжен съд. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като обсъди данните по делото намира следното: Частната жалба е процесуално недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане. С определението, предмет на обжалване, постановено в производство по чл.419 ГПК, е потвърдено разпореждане от 08.06.2009г. по ч. гр.д. 1815/09г. на Пазарджишки районен съд в обжалваната му част, с която е допуснато незабавно изпълнение на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК. Обжалваният съдебен акт не е от категорията съдебни актове, за които е предвидена обжалваемост с частна касационна жалба. Частното касационно обжалване е регламентирано с разпоредбата на чл. 274, ал. З ГПК, която въвежда изрична лимитивност при изброяване на определенията, подлежащи на касационен контрол. Определенията, с които съдът се произнася по жалба срещу разпореждане за допускане на незабавно изпълнение на заповед, издадена въз основа на документ по чл.417 ГПК не попадат в кръга на визираните в т.1 и 2 на текста, тъй като тези актове не са преграждащи, с тях не се дава разрешение по същество на друго производство, нито се прегражда развитието му. Следователно, това определение подлежи на двуинстанционно разглеждане, поради което след произнасяне на Пазарджишки окръжен съд е изчерпан реда за обжалване и постановения от него акт е влязъл в сила. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение