Определение № 286 от 15.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2940/2015 г.

Производството е по чл.274, ал.2, пр.1 ГПК. С определение от 18.03.2015г. по в.гр.д.№788/15г. на Софийски апелативен съд е оставена без разглеждане въззивната жалба на Д. В. Ф. срещу решение №5220/11.07.14г. по гр.д.№7777/11г. на Софийски градски съд, І ГО, 19 с-в. Въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение е изцяло в полза на жалбоподателката Д. Ф. и тя няма правен интерес да го обжалва, дори да не е съгласна с част от мотивите му. Частна жалба срещу посоченото определение е подадена от Д. Ф.. Жалбоподателката счита за неправилен извода на съда, че мотивите не могат да се обжалват самостоятелно, без да се обжалва диспозитивът на съдебното решение. Подробно повтаря всичките си оплаквания срещу част от мотивите на съдебното решение. Ответникът в производството А. Х. Е. оспорва частната жалба. Счита, че тя е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна. Правилно въззивният съд се е позовал на т.18 на ТР №1/09.12.2013г. по тълк.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, според което страната не може да обжалва само мотивите на решението, когато то я удовлетворява като резултат. В тази част тълкувателното решение не е загубило действието си и при новия ГПК от 2008г. Правилно е прието, че в случая предявеният срещу жалбоподателката иск за собственост е бил отхвърлен от първоинстанционния съд, поради което тя няма правен интерес от обжалване на това решение. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,