Определение № 397 от 05.08.2024 г. на ВКС по н. д. № 709/2024 г.

Производството е по реда на чл.44, ал.1 от НПК. Образувано е по повод на разпореждане № 1089 от 02.07.2024г., постановено по НОХД № 241/2024г. по описа на Районен съд – Девня, с което съдебното производство по делото е прекратено и делото е изпратено на ВКС за произнасяне по спор за подсъдност между Девненския и Варненския районни съдилища. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на съдилищата и приложените по делото материали, намери следното: Делото следва да бъде разгледано от Районен съд – гр. Варна. Съгласно разпоредбата на чл.36, ал.1 от НПК, делото е подсъдно на съда, в чиито район е извършено престъплението. Времето, мястото и начинът на извършване на престъплението представляват съществени обстоятелства от обвинението, които задължително следва да фигурират в обвинителния акт. Повдигането и поддържането на обвинението по дела от общ характер е суверенно право на прокурора. Съдилищата не разполагат с процесуалната възможност в хода на разпоредителното заседание да ревизират повдигнатото обвинение, да изразяват несъгласие с посоченото от прокуратурата място на извършване на престъплението, да връщат обвинителния акт, с указания за допълнителното му обосноваване. В заключителните части и на двата обвинителни акта, внесени от Варненската районна прокуратура е записано съвсем ясно, че деянието е извършено в гр. Варна. Това недвусмислено определя като компетентен Варненския районен съд. Всички разсъждения на тема къде е постановено осъдителното решение, къде е съдия-изпълнителят, дали обвинителният акт е съобразен със събраните на досъдебното производство материали и кой е следвало пръв да повдигне препирня за подсъдност, са лишени от процесуално основание и са довели единствено до едногодишно забавяне на делото. Водим от горното и на основание чл.44, ал.1 от НПК, ВКС, ІІ наказателно отделение