Определение № 4669 от 16.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3703/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Национална потребителна кооперация на слепите в България, чрез адв. М. П., срещу определение № 161 от 07.02.2023 г., постановено по гр. д. № 41/2023 г. на Върховен касационен съд, с което е оставена без разглеждане молбата на жалбоподателя за отмяна на влязлото в сила съдебно решение № 96/09.12.2021 г. по в.гр.д. № 301/2021 г. на Окръжен съд-Монтана. В частната жалба се излагат съображения, че обжалваното определение е незаконосъобразно и неправилно и води до лишаване от правна защита. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе по частната жалба, съобрази следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК определение, при спазване на едноседмичния преклузивен срок. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните. В обжалваното определение на ВКС е прието, че цитираното в молбата за отмяна основание по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК не е налице, тъй като не е установена по надлежния съдебен ред неистинност на заключението на вещото лице, върху които е основано решението – няма влязло в сила съдебно решение или влязла в сила присъда на наказателен съд, установяващи горните обстоятелства. Посочено е, че твърдения или доказателства за наличието на установяване по описания ред на посочените в чл. 303, т. 2 ГПК обстоятелства липсват в молбата на Национална потребителна кооперация на слепите в България. В молбата се съдържат твърдения за престъпни действия на вещото лице и на решаващите състави от РС и ОС, като с изложените твърдения и доводи се цели преразглеждането на спора по предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК по същество, което е недопустимо в производството по чл. 303 ГПК. В подадената молба за отмяна молителят се позовава на разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, според която отмяна може да се поиска, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото. Разпоредбата изисква да е налице влязла в сила осъдителна присъда, споразумение по наказателно дело или решение по чл. 124, ал. 5 ГПК в хипотезите, когато наказателно производство не може да бъде образувано. В случая молителят не е представил доказателства във връзка с наличие на основание по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, които да подкрепят изложените в молбата за отмяна твърдения за неистинност на заключението на вещото лице. Част от доводите на молителя по същество представляват оплаквания по правилността на решението, а други са относно неправомерното според страната поведение на съдията. Нито една от двете групи съображения не са относими към производството по отмяна и не обосновават хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Следователно съображенията на състава на ВКС по ч.гр.д. № 41/2023 г. са правилни и постановеното определение по делото следва да се потвърди. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,