Определение № 4508 от 30.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3603/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка със Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Образувано е по частна жалба на М. А. А. и М. М. А. и двамата от [населено място], общ. Поморие, обл. Бургас, чрез процесуалния им представител адв. Синигерова, против определение № 248 от 09.01.2025г., постановено по адм. дело № 643/2024г. по описа на Административен съд – гр. Бургас, с което на основание чл. 159 т. 5 АПК е оставена без разглеждане жалбата им против мълчалив отказ на кмета на община Поморие, по заявление вх. № ТСУ – 1524 от 14.07.2024г., за одобряване на изменение на действащия подробен устройствен план – план за регулация /ПУП – ПР/ по реда на § 8 ал. 2 т. 3 ПЗР на ЗУТ по отношение на УПИ VI – 72, УПИ XI – 6, УПИ XII и УПИ XVII – 73, кв. 2 по действащия план на [населено място], общ. Поморие. С определението е и прекратено производството по делото. В частната жалба жалбоподателите твърдят неправилност на оспореното определение като постановено в противоречие със закона и събраните в хода на производството доказателства – отменителни основания по чл. 209 т. 3 във връзка с чл. 236 АПК. Навеждат съображения, че съдът не е отчел приложението на чл. 57 ал. 5 АПК, при която срокът за произнасяне на административния орган се удължава на един месец, тъй като в случая е следвало да даде възможност и третите засегнати от производството лица да се защитят. Посочва и че дори да се приеме, че административният орган е следвало да се произнесе в 14 дневен срок, то този срок е бил удължен, тъй като е поискано мнението на друг орган ОЕСУТ, при което посочва, че срокът за произнасяне се е удължил с още 14 дни, като се позовава на приложимост и на разпоредбата на чл. 57 ал. 7 АПК. Посочва и че административния орган не го е уведомил за удължаване на срока съгласно изискването на чл. 57 ал. 8. Иска оспореното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Иска настоящата инстанция да се произнесе и относно дължимите разноски. Ответникът кметът на община Поморие, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на частната жалба. Претендира разноски. Частната жалба е подадена в срок по чл. 230, от надлежна страна, адресат на оспореното определение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното определение съставът на АС – гр. Бургас е приел, че в нормата на § 8 ПР на ЗУТ не е регламентиран срок за произнасяне на административния орган, съответно е направил извод за приложимост на общата разпоредба по чл. 57 ал. 1 АПК и срокът за произнасяне на административния орган е 14 дни от постъпване на заявлението - 14.07.2023г. и съобразно това е приел, че срокът за обжалване на мълчаливия отказ на кмета по подаденото заявление, е изтекъл на 28.07.2023г. Посочил е, че срокът за обжалване на мълчаливия отказ по ЗУТ е 14 дневен, на основание специалната разпоредба на чл. 215, ал. 4 ЗУТ, която изключва приложението на общите такива. Поради това е приел, че срокът за обжалване е изтекъл на 11.08.2023г. и подадената жалба на 23.08.2023г. е просрочена като подадена след изтичането на срока за оспорване. По тези съображения е приел жалбата за недопустима и на основание чл. 159 т. 5 АПК е оставил същата без разглеждане и е прекратил производството по делото. Определението е правилно. Частният жалбоподател е обжалвал мълчалив отказ на кмета на община Поморие по § 8, ал. 2, т. 3 ПР ЗУТ, по негово заявление за изменение на ПУП – ПР, като първоначалното заявление е подадена на 14.07.2023г., а уточнението, че е отправено искане по § 8 ал. 2 т. 3 ПР на ЗУТ е направено с молба от същата дата 24.07.2023г. /с допълнение към заявлението/. В производството по § 8, ал. 2, т. 3 ПР ЗУТ е неприложима процедурата по раздел III на глава Седма на ЗУТ, от което следва, че кмета дължи произнасяне в 14 - дневен срок от образуване на производството, а именно от постъпване на заявлението. При непроизнасяне в този срок, както правилно е приел и първоинстанционния съд, се формира мълчалив отказ, който по аргумент от чл. 215, ал. 4 ЗУТ, подлежи на обжалване в 14 -дневен срок от изтичане на срока, в който органът е следвало да се произнесе. В случая правилно съдът е приел, че производството е образувано с подаването на заявлението на 14.07.2023г., като 14 - дневния срок за произнасяне на органа е изтекъл на 28.07.2023г. При липса на произнасяне по заявлението в този срок, е формиран мълчалив отказ, като срокът за обжалването му се определя от специалната разпоредба на чл. 215 ал. 4 ЗУТ, която дерогира общата такава на чл. 149 ал. 2 АПК, и е 14 дневен от изтичане на срока, в който органът е следвало да се произнесе, а именно в настоящия случай срокът за оспорване е изтекъл на 11.08.2023г., както правилно е приел и първоинстанционния съд. Дори да се приеме, че срокът за произнасяне на административния орган е започнал да тече от подаването на уточняващото допълнение към заявлението от 24.07.2023г., то пак срокът за произнасяне на административния орган е изтекъл на 07.08.2023г., от който момент е формиран мълчалив отказ, а срокът за обжалването му е изтекъл на 21.08.2023г., който ден е работен и непразничен. Съответно подадената на 23.08.2023г. жалба е просрочена. Следва да се посочи и че е неоснователно възражението за приложимост на чл. 57 ал. 5 и 7 АПК, тъй като беше посочено по – горе в производството по § 8 ПР на ЗУТ такова изискване няма, тъй като не е приложима регламентацията по раздел III на глава седма на ЗУТ, не са налице и данни, че в случая е било необходимо да се даде възможност на други трети лица да се защитят. Т.е. не са налице предпоставките за удължаване на срока за произнасяне на административния орган. /В този смисъл определение № 6498 от 17.05.2018г. по адм.д. № 5675/2018г. на ВАС, определение № 11662 от 04.10.2017г. по адм.д. № 10973/2017г. на ВАС и др./. По изложените съображения оспореното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на частния жалбоподател за присъждане на разноски. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение