Определение № 4730 от 21.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4406/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на А. Г. П. чрез пълномощника й адвокат М. Ел-Т. против определение № 12680 от 14.08.2024 г., постановено по гр. д. № 6759 по описа за 2023 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молба вх. № 60322 от 28.05.2024 г. на А. Г. П. за изменение на решение № 2016 от 05.04.2024 г., постановено по в. гр. дело № 6759 по описа за 2023 г. на СГС в частта за разноските, като И. Я. К.-Л. бъде осъдена да й заплати цялото заплатено адвокатско възнаграждение от 3000 лв. с ДДС. И. Я. К.-Л. е подала чрез пълномощника си адвокат В. П. отговор, в който оспорва частната жалба. Частната жалба е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Софийски градски съд е посочил, че цената на иска по искове за парични вземания е търсената сума, която е материалният интерес на предявения иск, определящ предметните предели, по които се формира силата на пресъдено нещо, подсъдността и реда за обжалване на постановените съдебни актове (в случая цената на частичната претенция за присъждане обезщетение за неимуществени вреди е 6000 лв., а цената на иска за обезщетение за забава е 611 лв.). Затова и при присъждане разноските по въззивното дело, съдът е приел за основателно възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение и го е намалил до минималния размер, съобразявайки фактическата и правна сложност на предявените искове и действително свършената адвокатска работа. Нормата на чл. 2, ал. 7 от Наредба № 1 /2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е приета за приложима във вътрешните отношения между представител и представляван, но определеното по този ред адвокатско възнаграждение не следва да се възлага в тежест на насрещната страна в производството. Съдът е посочил, че е съобразил, че във въззивното производство е проведено едно открито съдебно заседание, в което е изслушано и прието заключение на вещо лице, както и фактическата и правна сложност на делото пред въззивната инстанция, с оглед на което и е приел, че съответстващо на положената работа по адвокатската защита на ответника е възнаграждение в размер на присъдените 900 лв. В частната жалба са наведени доводи за приложимост на чл. 2, ал. 7 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (че при частични искове възнаграждението за първия предявен частичен иск се определя върху пълния размер на вземането независимо за каква част от него е предявен искът) и тъй като положеният от адвокат труд за защита на интересите на ответника е идентичен с този, който и бил положен и при предявен иск в пълен размер, а и силата на пресъдено нещо по частичния иск ще обхване всички правопораждащи факти, правоизключващи и правоунищожаващи възражения, т. е. изначално ще определи изхода от делото по предявения иск за останалата част от вземането. Обосновано е и че извършената във въззивното производство от процесуалния представител работа – отговор на въззивна жалба, участие в открито съдебно заседание с разпит на вещо лице и становище по прието от въззивния съд писмено доказателство, изготвяне на писмена защита, обуславят уговорения и заплатен размер на адвокатското възнаграждение във въззивното производство. Доводите са неоснователни. С оглед Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C- 438/22 следва, че Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения не преследва легитимна цел и не следва да се прилага от националните съдилища. Практиката на съдилищата след решението на СЕС е, че посочените в наредбата размери могат да служат единствено като ориентир, като при присъждане разноски за адвокатско възнаграждение се преценява видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа, фактическата и правна сложност на делото. В случая във въззивното производство не са се твърдели новонастъпили или новоузнати факти. Допусната е и е изслушана повторна съдебно-техническа експертиза и е прието писмено доказателство (докладна записка до началника на 3 РУ на МВР), като процесуалните действия са извършени в единственото проведено съдебно заседание. Процесуалния представител на ответницата е подал отговор на въззивната жалба, участвал е в отритото съдебно заседание и е изготвил писмени бележки, като основния спор е дали ищцата е доказала твърдения от нея механизъм по който е получила увреждането и то при условията на главно доказване. При тези констатации не може да се приеме, че фактическата и правна сложност на конкретния спор, развил се във въззивното производство и обусловената от него конкретна работа, извършена от процесуалния представител на ответницата, обуславят възстановяване на разноски за адвокатско възнаграждение в по-висок размер от този, който е приел Софийски градски съд. С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение