Определение № 46 от 25.03.2014 г. на ВКС по н. д. № 320/2014 г.

Ловешкият районен съд поискал на основание чл.43, т.3 НПК ВКС да промени местната подсъдност на делото, което му е изпратил, за да може то да бъде разгледано от „друг, еднакъв по степен съд” (пос. разпоредба). Прокурорът пред ВКС е дал становище за основателност на искането. ВКС намери искането за основателно. Делото на ЛРС е за втори път пред него – вече е било разгледано там, но първоинстанционната присъда е отменена и върнато за ново разглеждане. Това е причината за отвода на съдията, който го е разгледал (чл.29,ал.1,т.1,б.”а” НПК). От предишното разглеждане се е отвел и втори съдия, произнасял се по мярка за неотклонение задържане под стража в досъдебното производство (по б.”г” на разпоредбата). Делото е за втори път и във ВКС-първия път е постъпило поради необходимостта да се промени подсъдността пред Ловешкия окръжен съд, пред който е била оспорена присъдата на ЛРС; тогава съставът на ІІ н.о. е пренесъл делото за второинстанционно разглеждане пред Плевенския окръжен съд и той именно го е върнал сега да бъде разгледано отново в ЛРС. От новото разглеждане освен двамата посочени вече съдии са се отвели и всички останали, които работят в съда, и това е удостоверено в изпратеното дело. Като съобрази всичко изложено, а също така и посоченото в отводите на останалите съдии в ЛРС като основание да се отведат –претенциите на един от подсъдимите по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди както към този съд, така и към второинстанционния за него ЛОС – ВКС намира, че е целесъобразно и от гледна точка на чл.43 НПК делото да бъде въобще пренесено в друг съдебен окръг, съответно този, в който вече е било-плевенския. Ето защо