Решение № 73 от 17.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 803/2011 г.

Решение № 73 от 17.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 803/2011 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Мария Иванова Производството е по чл. 290 и сл. от ГПК. ВКС разглежда касационната жалба на Д. Р. срещу въззивното решение на Окръжен съд Враца /ОС/ по гр. д. № 791/10 г. Обжалването е допуснато само по иска с пр. осн. чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД, на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК по въпросите: дали продажбата на съсобствен при равни права недвижим имот е нищожна изцяло, когато валидността на договора е оспорена поради липса на упълномощаване само от единия продавач и оспорването - доказано така, както е направено; как се разпределя доказателствената тежест и по -конкретно следва ли съсобственикът, който не оспорва пълномощното и сключения с него договор за продажба и е ответник по иска, да доказва, че ги е извършил, респ. важи ли това за правоприемника му, конституиран също като ответник в процеса. Прието е, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона при преценка на интереса от искова защита с установителния иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК и обема й като производни от накърненото право, както и при разпределяне на доказателствената тежест в процеса. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност - незаконосъобразност на въззивното решение, с коeто е призната нищожността на процесния договор за продажба на притежаваната от ответницата К. и прехвърлена от нея на ответницата - касатор Р. 1/2 ид. ч. от апартамента, иска се отмяната му и отхвърляне на иска за тази част от договора и имота. Ответникът по жалба И. С. я оспорва като недопустима, поради липса на интерес от обжалване за касаторката Р. и неоснователна. Ответниците Т. К. и И. Х. не изразяват становище по жалбата. С допуснатата до обжалване част на въззивното решение е призната за нищожна продажбата на целия апартамент, сключена с нот. акт № 1 от 17.09.07 г., между И. С. и Т. К. като продавачи, чрез общия им пълномощник Д. Р., и последната като купувач, при договаряне на пълномощника сам със себе си. Прието е, че ищецът не е подписал пълномощното за продажба на имота и не е дал съгласие за продажбата му, а ответниците Р. и Х. /първоначален и последващ приобретател на имота/ не са ангажирали доказателства за това, че подписът на продавачката Т. К. върху пълномощното е положен от нея, за да се прецени, че продажбата на нейната част от имота е действителна. При този изход на спора Д. Р., като ответник по уважения срещу нея иск има интерес от обжалване на въззивното решение, независимо от - а и заради това, че е продала преди завеждане на иска имота на отв. по иска Х. и носи отговорност при евикция на купувача. ВКС на РБ, като разгледа жалбата, намира следното: По поставените въпроси: Правото на иск принадлежи на носителя на материалното право, накърнено от правния спор - той се нуждае от защита чрез разрешаване на спора. Съгласно чл. 26, ал. 2 от ГПК никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд, освен в предвидените от закона случаи - или искът може да се предяви от носителя на материалното право, нуждаещо се от защита. За предявяване на установителен иск /какъвто е искът за нищожност на договор/ е необходим правен интерес - чл. 124, ал. 1 от ГПК. Такъв има лицето, което е носител на спорното право или чието право е засегнато от действията на друго лице. На доказване подлежат спорните факти от предмета на делото, като всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения - чл. 153- 154 от ГПК. По основателността на жалбата: Обстоятелствата по делото са установени и безспорни пред тази инстанция. Процесният апартамент е притежаван от ищеца С. и ответницата К. в обикновена съсобственост при равни права - по 1/2 ид. ч., видно от нот. акт № 193/01 г. С нот. заверено пълномощно от 5.09.07 г. касаторката Р. е упълномощена от двамата съсобственици да ги представлява при продажбата на имота, с право да договаря и сама със себе си. С влязлата в сила част от решението е призната нищожността на нотариалното удостоверяване на подписа на ищеца С. в това пълномощно. С договор по нот. акт № 1/17.09.07 г. съсобствениците на имота С. и К., чрез общия им пълномощник Р., го продали на последната за сумата от 9 923 лв., колкото е данъчната оценка на имота. Продажбата е оспорена само от продавача С. с твърдение, че не е давал съгласие на когото и да било да се разпорежда с неговата 1/2 ид. ч. от имота и не е подписал пълномощното за продажбата му от 5.09.07 г. Последното е установено по делото, обуславя нищожност на извършената чрез пълномощник продажба на притежаваната от ищеца част от имота, като сключена без представителна власт - чл. 42, ал. 1 от ЗЗД и това е признато по предявения установителен иск. Дадената от въззивния съд квалификация на претендираната нищожност по чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД е погрешна, като разликата с нищожността по чл. 42, ал. 1 от ЗЗД, при действия без представителна власт е разяснена в практиката на ВКС- напр. Р по гр. д. № 92/09 г. на четвърто г. о. Даденото от ответницата К. пълномощно за продажба на имота не е оспорено от нея, както и от ищеца /в исковата молба се твърди, че именно тя се е явила пред нотариуса и е подписала пълномощното, наместо ищеца/. Затова оспорването - и съответно доказателствата за него, на чиято липса се е позовал въззивният съд - са извън предмета на спора и на доказването. Ответницата К. не оспорва и действителността на сключената чрез пълномощник продажба на нейната половина от имота, а ищецът като съсобственик не може да направи това, тъй като няма правен интерес. При уважаване на неговия иск чуждата идеална част от имота не се връща в патримониума му, нито начинът на разпореждане с тази част в случая засяга други негови права /напр. по чл. 33, ал. 2 от ЗС/ - в този смисъл Р № 1/10 г. по гр. д. № 3512/08 г. на второ г. о./ в това решение е цитирана и по-стара трайна практика на ВКС, второ г. о. по ГПК, отм. за правния интерес от иска за нищожност на сделка/, по гр. д. № 1331/10 г. на второ г. о., по гр. д. № 1611/08 г. на първо г. о. и др. Поради изложеното решението на ОС, с което е призната нищожността на продажбата на 1/2 ид. ч. от имота от ответницата К. на ответницата Р. е недопустимо, като постановено по недопустим поради липса на правен интерес за ищеца установителен иск. В. решение следва да се обезсили и производството по иска да се прекрати за ненадлежно оспорената част от договора, с която ответницата К. е прехвърлила на касаторката своята ид. част от имота. Поради изложеното и на осн. чл. 293, ал. 4 от ГПК, ВКС на РБ, трето гр. отделение