Определение № 3527 от 26.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1519/2026 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Я. Й. П., чрез адвокат Ц. Ц., срещу въззивно решение № 39 от 05.02.2026 г., постановено от Плевенския окръжен съд, по въззивно гр.д. № 1004/2025 г. Въззивният Плевенски окръжен съд, като потвърдил решението на първостепенния Николополски районен съд, отхвърлил иска на Я. Й. П. против Районен съд – Плевен и Районен съд - Ловеч за солидарно заплащане на сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат от нарушение на правото за разглеждане и решаване на НЧХД № 1656/2022г. по описа на РС - Плевен и НЧХД № 336/2024г. по описа на РС-Ловеч в разумен срок, съгласно чл.6, § 1 КЗПЧОС, ведно със законната лихва, считано от 13.05.2025 г. до окончателното издължаване; отхвърлил иска на Я. Й. П. против РС – Плевен за заплащане на претърпени имуществени вреди, представляващи направени разноски в размер на 1324 лв. по НЧХД № 1656/2022 г. по описа на РС – Плевен, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 13.05.2025 г. до окончателното издължаване; отхвърлил иска на Я. Й. П. против РС – Л. за заплащане на претърпени имуществени вреди, представляващи направени разноски в размер на 2347 лв. по НЧХД № 336/2024 г. по описа на РС – Ловеч, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 13.05.2025 г. до окончателното издължаване. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е недопустима в частта срещу въззивното решение, постановено по исковете за присъждане на обезщетения по чл. 2б ЗОДОВ за претърпени имуществени вреди: срещу РС – Плевен за сумата от 1324 лв., разноски по НЧХД № 1656/2022 г. по описа на този съд, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 13.05.2025 г. до окончателното издължаване, на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, и срещу РС – Ловеч за направени разноски в размер на 2347 лв. по НЧХД № 336/2024 г. по описа на този съд, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 13.05.2025 г. до окончателното издължаване, на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Тези искове са граждански, облигационни, всеки с цена под 5 000 лв. и не попадат в законови изключения относно функционалната подсъдност пред ВКС. Въззивното решение в тази част е окончателно, поради което в тази част касационната жалба следва да бъде върната, а образуваното по нея производство – прекратено. Мотивиран от горното, съдът