Определение № 1858 от 23.06.2026 г. на ВКС по т. д. № 625/2026 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2, вр. с чл.248 ГПК. Образувано е по частна жалба на адвокатско дружество „Г. и М.“, което е упълномощено да представлява А. Ш. О., срещу определение № 6/08.01.2026 г. по в.т.д. № 451/2025 г. на Апелативен съд – [населено място], с което е оставена без уважение молбата по чл.248 ГПК за изменение на решение № 319/12.11.2025 г. по в.т.д. № 451/2025 г. в частта за разноските – за присъждане на ДДС върху адвокатското възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗА. Сочи се от частния жалбоподател, че обжалваното определение е неправилно, защото въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение от 23.10.2025 г. по дело № С-744/23 г. на Съда на ЕС, в което е прието, че услугата по предоставянето на безплатна адвокатска помощ не е безвъзмездна доставка. Поддържа се, че върху адвокатското възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗА се начислява ДДС, когато адвокатът или адвокатското дружество има регистрация по ЗДДС. Иска се от частния жалбоподател да се отмени обжалваното определение и да се присъди сумата от 200 лв. – ДДС върху определеното от въззивния съд адвокатско възнаграждение по чл.28 ал.2 ЗА в размер на 1000 лв. Ответникът по частната жалба – ЗД“Бул Инс“ АД, е подал отговор, с който оспорва възраженията на частния жалбоподател с довода, че в размера на присъденото от въззивния съд адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗА е включен и дължимият ДДС, който не е компонент от възнаграждението и не се присъжда отделно. По допустимостта. Частната жалба е подадена в срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, визиран в нормата на чл.248 ал.3 ГПК. С обжалваното определение апелативният съд е оставил без уважение молбата по чл.248 ГПК на адвокатското дружество, предоставило безплатна правна помощ на въззиваемия /ищец/, за изменение в частта за разноските на решението, с което е определен размер на адвокатското възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗА от 1000 лв. Въззивният съд е приел, че правната помощ, която се оказва от адвокат в полза на посочените в нормата на чл.38 ал.1 ЗА лица, е безплатна и представлява безвъзмездна доставка на услуга по смисъла на чл. 9, ал. 1 вр. чл. 8 ЗДДС, поради което не подлежи на облагане с ДДС - по аргумент от нормата на чл. 2 т. 1 ЗДДС. Разяснено е в мотивите на обжалваното определение, че осъждането на насрещната страна да заплати адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗА не представлява облагаема стока или услуга по смисъла на ЗДДС, защото страните по правоотношението, по което е оказана безплатна правна помощ, и страните по създаденото със съдебния акт правоотношение са различни. Въззивната инстанция е коментирала решение от 23.10.2025 г. на СЕС по дело С-744/23 г. и е намерила, че ако се приеме, че не се касае за безвъзмездна доставка на услуги, която не подлежи на облагане с ДДС, следва да се счита, че дължимият ДДС е включен в адвокатското възнаграждение, т.е част е от определеното адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА в размер на 1 000 лв. Спорен в настоящото производство пред касационния съд се явява въпросът дали върху размера на адвокатското възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗА, определен от въззивния съд на 1000 лв., следва да се начисли ДДС, респ. дали в определения в решението на въззивния съд размер от 1000 лв. е включен дължимият ДДС. В решение от 23.10.2025 г. по дело С-744/23 г. на СЕС е дадено задължително за националните съдилища тълкуване по преюдициално запитване за тълкуване на понятията "доставка на услуги", "безвъзмездна услуга", "възмездна услуга" и "данъчно задължено лице" съгласно Директива № 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на ДДС. Прието е, че процесуалното представителство на страна от адвокат представлява възмездна доставка на услуги по смисъла на член 2, параграф 1, буква а) от Директива № 2006/112/Е, когато тази доставка е извършена безплатно, но законодателството на съответната държава членка предвижда, че ако насрещната страна бъде осъдена да заплати съдебните разноски, тя се осъжда и да заплати на адвоката възнаграждение в съответния според това законодателство размер. С оглед нормата на чл.633 ГПК настоящият състав на касационния съд намира, че когато безплатната правна помощ е предоставена от регистриран по ЗДДС адвокат, то към определеното на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв възнаграждение следва да се прибави и ДДС. В този смисъл са разрешенията, дадени в определение № 3358 от 28.11.2025 г. по к.ч.т.д. № 1957/2025 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, определение № 3420 от 03.12.2025 г. по к.ч.т.д. № 2489/2024 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, определение № 1146 от 20.04.2026 г. по к.ч.т.д. № 547/2026 г., Т. К., І Т. О. на ВКС. При това разрешение на спорния въпрос касационния съд намира, че към определеното с въззивното решение адвокатско възнаграждение от 1000 лв. следва да се прибави и ДДС - 200 лв. Изложените в мотивите на въззивното определение съображения, че ако се приеме, че не се касае за безвъзмездна доставка на услуги, която не подлежи на облагане с ДДС, следва да се счита, че в определения размер от 1000 лв. е включен ДДС, не намират опора в мотивите на въззивното решение. Във въззивното решение е разяснено, че с оглед фактическата и правна сложност на делото във въззивното производство и извършените от процесуалния представител на въззиваемия процесуални действия адвокатското възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗА възлиза на 1000 лв. Никъде в мотивите на решението не е посочено, че в този размер е включен и дължимият ДДС, респ. че адвокатското възнаграждение възлиза на 833,33 лв. и че след прибавяне на ДДС се получава присъденият с решението размер от 1000 лв. Ако се приеме, че определеният с решението размер от 1000 лв. включва и ДДС, т.е. размерът на адвокатското възнаграждение възлиза на 833,33 лв. без ДДС, то това би довело до резултат, при който адвокатското дружество се оказва лишено от възможността с молбата по чл.248 ГПК да поиска увеличение на размера на адвокатското възнаграждение, доколкото с подадената от него молба е поискано единствено начисляване на ДДС към размера 1000 лв., който не се оспорва от адвокатското дружество като еквивалентен на положения труд и на фактическата и правна сложност на делото. Нормата на чл. 71, ал. 1 ЗАдв предоставя възможност на страната да сключи договор за правна защита и съдействие и да упълномощи адвокатско дружество, а в този случай вътрешните отношения между адвокатското дружество и конкретния адвокат, който е извършил в процеса действия по процесуално представителство и защита от името на страната, са без значение за присъждането на разноските по делото, включително и на адвокатското възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдв., което се полага на адвокатското дружество. На лист 51 от делото на въззивната инстанция е представен документ, удостоверяващ регистрацията по ЗДДС на адвокатското дружество. Касационният съд намира, че обжалваното определение следва да бъде отменено и да бъде постановено изменение на въззивното решение в частта за разноските, като в полза на предоставилото безплатна правна помощ адвокатско дружество, което е регистрирано по ЗДДС, бъде присъден дължимият ДДС от 200 лева, превалутиран в евро съгласно правилата на чл. 12 и чл. 13 ЗВЕРБ. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,