Определение № 13688 от 17.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11131/2024 г.

Образувано е по частна жалба, подадена от Ч. Г. М. от гр. Варна, чрез адвокат Джебаров, против определение № 9049/12.09.2024 г., постановено по адм. дело № 1267/2024 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е оставена без разглеждане жалбата му против отказ на кмета на район „Приморски“, Община Варна, за промяна на административен адрес по отношение на поземлен имот с идентификатор 10135.2599.399 и сграда с идентификатор 10135.2599.399.1, обективиран в писмо рег. № АУ04459ЗПР-001ПР/16.05.2024 г., и е прекратено производството по делото. Излагат се доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение, поради и което се иска отмяната му. Ответната страна – кметът на район „Приморски“, община Варна, с писмен отговор оспорва частната жалба като неоснователна и моли за нейното отхвърляне. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, против съдебен акт, който подлежи на обжалване и в срока по чл. 230 АПК. Производството по делото се е развило по подадена от Ч. Г. М. жалба против отказ на кмета на район „Приморски“, Община Варна, обективиран в писмо – отговор с рег. № АУ044593ПР_001ПР/16.05.2024 г. относно промяна на административен адрес по отношение на недвижими имоти сграда с идентификатор 10135.2599.399.4 и поземлен имот с идентификатор 10135.2599.399 по КККР на гр. Варна. Административният съд приел, че Ч. Г. М. има учредено вещно право на ползване върху сутеренен етаж от сграда с идентификатор 10135.2599.399.4, находяща се в поземлен имот с идентификатор 10135.2599.399, с актуален административен адрес гр. Варна, [улица], като на 07.05.2024 г. М. подал заявление до кмета на район „Приморски“ с искане за промяна в административния адрес на поземления имот и сградата поради липса на обща граница с [улица], като тази улица отстои на няколкостотин метра от посочените имоти. От правна страна съдът приел, че с оспореното писмо – отговор, с рег. № АУ044593ПР_001ПР/16.05.2024 г., кметът на район „Приморски“ при Община Варна уведомява Ч. Г. М., че ПИ 10135.2522.399 е с лице на [улица]съгласно одобрен ПУП – ПУР на „Акчелар“, съгласно Решение № 550 – 6/26 от 27.07.2012 г. на ОбС – Варна, поради което за този имот е открит административен адрес [улица], поради и което оспореното писмо само информира жалбоподателя, няма характеристиките на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК и не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Прието е още, че дори и писмото да се приеме за изричен отказ, то Ч. Г. М. няма правен интерес да оспорва същия, защото той е носител на ограничено вещно право на ползване на етаж от сграда, която се намира в процесния недвижим имот, поради което обемът от притежаваните права включва единствено правото да се ползва сутеренния етаж от сграда с идентификатор 10135.2522.399.4 съгласно неговото предназначение и правото да се получават добиви, без да се променя съществено – арг. чл. 56, ал. 1 ЗС. В заключение е посочено, че отказът за промяна на административния адрес на имота би засегнел негативно интереса на неговия собственик, но не и ползвателя му. Обжалваното определение е неправилно. Настоящият състав не споделя становището на съда, че писмо – отговор с рег. № АУ044593ПР_001ПР/16.05.2024 г. относно промяна на административен адрес по отношение на недвижими имоти сграда с идентификатор 10135.2599.399.4 и поземлен имот с идентификатор 10135.2599.399 по КККР на гр. Варна, не представлява индивидуален административен акт. Напротив, същото съдържа волеизявление за отказ за извършване на поискана услуга – в случая издаване на удостоверение за административен адрес на недвижим имот, което ще предизвика правна промяна и ще касае Ч. Г. М., защото при промяна на административния адрес на имота ще се промени и адресната регистрация на частния жалбоподател. Не се споделя и изложеното, че М. няма правен интерес от оспорване на отказа. Обстоятелството, че е регистриран на адреса и е ползвател на същия, поражда за него правен интерес от оспорване на отказа, доколкото този отказ пряко засяга неговите права и интереси. Съгласно чл. 92, ал. 5 от Закона за гражданската регистрация за извършване на адресна регистрация на лица, които са в родство по права линия със собственика или ползвателя на имота, както и за съпрузите на тези лица, не се представят документите по ал. 2 и 3. Кметът на общината, на района или на кметството или определените от тях длъжностни лица извършват служебна проверка в регистъра на населението за родствената връзка между собственика или ползвателя на имота и лицето, което заявява постоянен и/или настоящ адрес, както и проверка чрез отделите "Местни данъци и такси" относно собствеността на имота. Съгласно материалите по делото, Ч. Г. М. е син на собственичката на имота, като същият е с пожизнено право на ползване. Съгласно чл. 92, ал. 2, т. 3, предл. 2 от ЗГР той има право да заяви да бъде адресно регистриран в имота по отношение на който той има учредено право на ползване, като следва да представи документ, доказващ това негово право. Следователно, право да подадат заявление за адресна регистрация имат освен собствениците и лицата, които имат право на ползване. Въз основа на изложеното, следва обжалваното определение да бъде отменено, а делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата на Ч. Г. М., подадена против отказ, обективиран в писмо с рег. № АУ044593ПР_001ПР/16.05.2024 г. относно промяна на административен адрес по отношение на недвижими имоти сграда с идентификатор 10135.2599.399.4 и поземлен имот с идентификатор 10135.2599.399 по КККР на гр. Варна Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,