Определение № 2926 от 03.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1999/2026 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Прокуратурата на РБ, чрез прокурор от Апелативната прокуратура-София, против решение № 153 от 10.02.2026г., постановено по въззивно гр.дело № 1619/2025г. на Софийския апелативен съд. С обжалваното решение след потвърждаване, в обжалваната пред САС част, на решение № 229/17.04.2025г. по гр.д.№ 680/2024г. на ОС-Благоевград, Прокуратурата на Република България е осъдена да плати на И. С. В. сумата 6 000 лева като обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на прекратено наказателно производство – ДП № 176/2023г. по описа на 01 РУ Благоевград, образувано за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 18.11.2023г. - датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване до окончателното плащане. Прокуратурата на РБ обжалва решението на САС с доводи неправилност, поради нарушение на материалния закон, допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК сочи наличие на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и формулира въпрос, за който счита че е разрешен в противоречие с решение № 527/14.08.2024г. по гр.д. № 880/2023г. на ІV ГО и е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: 1. Налице ли са предпоставките на чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на държавата за обезщетяване на причинени вреди, когато прекратеното наказателно производство е било образувано срещу неизвестен извършител и ищецът не е имал процесуалното качество на обвиняем. Поставя и въпроса: 2. Как се прилага обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, към която норма препраща разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ, за който твърди, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение № 35/31.03.2022г. по гр.д. № 1925/2021г. на ІІІ ГО Ищецът И. С. В. не взема становище по жалбата. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване акт на въззивен съд. По предварителния въпрос относно допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІV ГО, намира следното: Разгледан е иск по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди в размер 40 000 лева, причинени в резултат на водено против ищеца наказателно производство, което е прекратено. Първоинстанционният съд е намерил иска за частично основателен и е присъдил сумата 6 000 лева за обезщетяване на неимуществените вреди. В отхвърлителните части първоинстанционното решение, като необжалвано е влязло в сила. Сезиран с въззивна жалба от Прокуратурата на РБ против първоинстанционното решение в осъдителните му части, съставът на апелативния съд е приел от фактическа страна следното: на 25.04.2023г. ищецът е спрян за проверка от служители на ОД на МВР при управление на МПС и извършеният на място тест за амфетамини се оказал положителен; образувано е бързо производство по описа на 01 РУ Благоевград; със заповед № 273/25.04.2023г. му е наложена ПАМ по чл. 171, т.1, б. „б“ от ЗДвП за временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса с отговорността, но не повече от 18 месеца. В същия ден в условията на неотложност е извършено претърсване в жилището на ищеца без да са намерени относими вещи. С постановление от 28.04.2023г. на прокурор при РП Благоевград на основание чл. 357, ал. 2 НПК бързото производство е преобразувано и е постановено разследването да се проведе по общия ред. След като СХТЕ е установила липса на забранени вещества в пробите на ищеца, с постановление на прокурор при РП от 30.10.2023г. производството е прекратено поради несъставомерност. Въззивният съд е приел, че по делото липсва спор, че ищецът не е привлечен в качеството на обвиняем, а само е разпитван в производството. Установил е и липсата на категорични данни, че В. е бил задържан от органите на реда за 24 часа. Според приложената справка съдимост за ищеца той е осъждан за престъпление по чл. 234, ал. 1 НК (държане на акцизни стоки без бандерол), за деяние извършено на 27.02.2017г., но реабилитиран. По първия спорен въпрос-дали отговорността на Прокуратурата може да бъде ангажирана в случаи, в които обвинение не е било повдигано въззивният съд е съобразил противоречивата съдебна практика на ВКС и образуваното във връзка с това тълк. дело № 2/2025 г., ОСГК на ВКС, като е възприел разрешенията в практиката на ВКС според които когато досъдебното производство е образувано срещу неизвестен извършител при достатъчно данни за извършено конкретно престъпление, което единствено ищецът би могъл да извърши, в този случай той търпи вреди от момента, в който е узнал за образуваното наказателно производство за конкретното престъпно деяние. Отговорността на държавата в този случай не е обвързана от формалното повдигане на обвинение. В разглеждания спор според САС е ясно, че единствен обект на проверка от полицейските органи е В. и извършените от прокуратурата следствени действия са насочени само срещу него, тъй като само спрямо него може да се реализира наказателната отговорност за шофиране след употреба на амфетамини. Категорично и несъмнено в случая действията извършени спрямо ищеца не съставляват събиране на доказателства за деяние, осъществено от друго лице, тъй като именно В. е бил субектът, за който е установено на мястото на проверката с наличното там техническо средство, че е употребил амфетамини. Ето защо от този момент за него е налице възможността да бъде обект на процесуално-следствени действия, каквито в същия ден са били извършени – вземане на кръвна проба, претърсване на жилище и т.н. Тъй като в последствие производството е прекратено поради установяване по надлежен ред (чрез ХТЕ), че ищецът В. не е управлявал МПС след употреба на забранени субстанции, то следва да се приеме, че се касае до незаконосъобразно действие от органите на Прокуратурата спрямо лицето, срещу което е образувано наказателното производство. В тази хипотеза следва употребеният в чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ израз „обвинение в извършване на престъпление“ да се тълкува в по-широк смисъл. В случая ищецът търпи вреди от образуваното наказателно производство за конкретното престъпно деяние, тъй като същото е било прекратено поради липса на извършено от В. престъпление. Тези вреди следва да бъдат обезщетение от ответника Прокуратурата на РБ. Що се касае до размера на обезщетението, САС е приел, че сумата 6000 лева е подходяща като обезвреда, с оглед принципа на справедливост в чл. 52 ЗЗД. Тази сума е съответна на приблизително половин средно месечна работна заплата (по статистически данни достъпни в интернет пространството) за периода, в който се е развило наказателното производство (6 х 1000 лева). Съдът е посочил, че събраните гласни доказателства и приетата КСМЕ установяват, че ищецът преживял остра стресова реакция, с протрахиран ефект за около 4-5 месеца, бил притеснен, тревожен, нарушил ритъма си на живот, не можел да изпълнява ежедневни дейности свързани с транспортиране на децата си, поради факта, че било отнето свидетелството му за управление, наложило се да получава съдействие от близки, обтегнали се отношенията в семейството му, бил критикуван от партньорката си и пр. Отчел е факта, че според експертите при ищеца е имало проявление на паническо разстройство още през 2020г. и в този смисъл тревожно-емоционалното му състояние е било налично и преди процесните събития, но предходният психически дисбаланс не може да изключи според САС настъпилите през 2023г. стресогенни събития провокирани от процесното наказателно производство. Обратно – те са усложнили вече наличното състояние на В., който е преживял драматично развилия се наказателен процес. За да определи размера на обезщетението съдът е отчел и че В. вече е бил обект на наказателно преследване и в случая не се касае до еднократно и инцидентно взаимодействие с органите на прокуратурата. Съобразил е и, че за един значителен период от време ищецът е търпял негативни емоции и притеснения и правото му да управлява МПС е било практически отнето поради факта, че изготвянето на специализираната експертиза е било необосновано и нелогично забавено с половин година. Чувствително нарушен в подобни случаи е основен принцип в наказателното производство, изискващ ритмично и бързо развитие на процеса и своевременно събиране на доказателства. Това нарушение е в пряка причинна връзка с обема търпени от ищеца вреди, които подлежат на обезщетяване, тъй като своевременното изготвяне на ХТЕ в кратки срокове (в рамките на дни) е можело да доведе до незабавно прекратяване на образуваното производство и игнориране на причините за търпене на негативни стресови емоции. В размера на посоченото обезщетение съдът не е включил такова за задържане на лицето, тъй като по делото няма данни такова да е осъществено. Върховният касационен съд констатира, че по поставения от Прокуратурата първи въпрос, с разпореждане от 14.04.2025г. на Председателя на ВКС е образувано Тълкувателно дело № 2/2025г. на ОСГК на ВКС. Отговорът на поставения за тълкуване въпрос е обуславящ изхода на спора, който изисква преценка за наличието или липсата на основание за ангажиране отговорността на държавата при образувано и прекратено наказателно производство, по което на ищеца не е било повдигнато обвинение за извършено престъпление. Налице са предвидените в разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 7 вр. чл. 292 от ГПК предпоставки за спиране на производството до приемане на тълкувателно решение по тълкувателното дело. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение