Определение № 5913 от 15.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11002/2023 г.

Производство е по реда на чл. 248 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане от 09.04.2024г. на Ц. С. И., чрез адв. Д. Г. за изменение на решение № 3331 от 19.03.2024 г., постановено по адм. д. № 11002/2023 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС), Трето отделение, в частта за разноските. По делото се намира и молба от 29.03.2024г. на Ц. С. И., чрез адв. Д. Г. за допълване на съдебното решение като се присъдят и поисканите с исковата молба лихви върху обезщетението, дължими от 24.09.2022г. до окончателното изплащане на обезщетението. В искането по чл. 248 ГПК се сочи, че с решението СДВР е осъдена да заплати на Ц. И. разноски за пред касационната инстанция в размер на 330 лв. Това представлява намалено възнаграждение на 1 адвокат в касационното производство, доколкото по представения списък за разноски и доказателствата е видно, че същата е заплатила 400 лв. за адвокатско възнаграждение. Иска се изменение на решението, в частта на осъдителния диспозитив като бъдат присъдени реално заплатените разноски от 430 лв. Ответникът – СДВР, въпреки дадената му от съда възможност не изразява становище. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Искането за допълване на определението в частта за разноските е направено в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК и от надлежна страна, поради което е допустимо. Разгледано по същество искането е частично основателно. С решение № 3331 от 19.03.2024 г., постановено по адм. д. № 11002/2023 г. по описа на Върховния административен съд, Трето отделение е оставено в сила решение № 5272/07.08.2023 г., постановено по адм. д. № 10402/2022 г. по описа на Административен съд – София-град. Наред с това Върховният административен съд е осъдил Столична дирекция на Министерство на вътрешните работи да заплати на лицето сумата в размер на 330 лв. Това представлява сумата от 300 лв. за адвокатско възнаграждение и 30 лв. за частна жалба срещу решението в частта за разноските. Съдът намира, че не са налице основания за изменение на решението в частта за разноските по отношение на адвокатското възнаграждение. По представения по делото списък на разноските на страната, находящ се на стр. 39 от касационното дело е видно, че претендираните разноски са в размер на 300 лв. за адвокатско възнаграждение, тъй като представения договор и доказателство за платено възнаграждение /стр. 40/ са именно за тази сума. Поради това съдът е уважил искането за размера от 300 лв. Жалбата е основателна само досежно 30лв., които съдът е пропуснал, като платени за по-ранна частна жалба срещу прекратително определение №59/04.01.2023г., поради което същите следва да бъдат присъдени. Що се отнася до искането за допълване на решението за лихвите, същото следва да бъде препратено на първоинстанционният съд, който да се произнесе с решение по реда на чл. 176 АПК. По тези причини и поради направения пропуск, съдът следва да уважи допълнително направеното искане само за 30 лв. Водим от гореизложеното и на основание чл.248, ал.1 ГПК във връзка с чл.144 АПК, Върховният административен съд, Трето отделение